ДОБРЕ ДОШЛИ В ХРАМА НА УИСКИТО

Постопли се за кратко и лудите като мен тръгнаха по гората. Преди няколко седмици ни беше налазила почти пролетна жега и с Яна подхванахме раниците, в които заложих една-две интересни отвари – качихме се на шуменското плато и се отдадох на снимане. Времето тогава беше благодатно и ми позволи да …

Вчера си говорих с приятел по темата за непопулярните уискита – за онези, които все още стоят в сянката на далеч по-рекламираните представители на шотландската школа. До темата достигнахме след като пред нас се изправи бутилка с малцовото уиски на Томатин /Tomatin/, което спада именно към тези по-рядко предлагани и …

1984г. е времето, в което Оруел вижда последиците от краха на нормалния свят, материализирани в сивия свят на деспотичен контрол, липса на елементарна човечност, съпричасност и близост с другия. Време на ледено човешко общуване и тотално изопачаване на истината. Тези му страхове не се сбъдват и 84г. се оказва доста …

Преди няколко години, може би две, опитах първото си едномалцово уиски от шотландската дестилерия Блеър Атъл /Blair Athol/. То бе 25-годишно и не бе официален ботлинг, а версия на компанията „Сигнътъри“ /Signatory/, която тя бе подготвила за френския вносител, собственик на магазини и бар „La Maison du Whisky“ /LMDW/. Уискито …

Минало и настояще намират допирна точка в поредното уиски представяне в блога Храм на уискито, в което този път ще стане дума за замъци, аристократи, дестилерии и още нещо. От няколко месеца не бях ви срещал с „ирландци в течна форма“, но около отминалите вече коледни празници приятел /Наздраве, Ивелине!/ …

Статия № 811 в блога Храм на уискито има лек ретроспективен уклон. Почти като в приказките, ще започна разказа си с няколко встъпителни думи за миналото. Вместо неуточненото и времево неясното „имало едно време“, ще прибегна до силата на конкретиката – предисторията на днешното ревю може да бъде проследена до …

Отминалите няколко почивни дни бяха чудесен повод да се качим на шуменското плато – гледката от там е чудесна, а през топлите дни височината дава глътка спокойствие, може би и заради отсъствието на огромни тълпи. Атмосферата е не по-малко зареждаща за мен и в по-хладните есенно-зимни месеци, но снимането през …

Няма какво да се лъжем – въздухът ухае на уиски. Не точно, но ми се щеше да е така. Преди няколко месеца Пловдив определено носеше подобен вкусен аромат – в началото на ноември с Яна посетихме града по повод есенния фест за по-редки дестилати, за който неколкократно вече писах в …

В края на мрачния януарски ден желая да представя едно „слънчево“ уиски, което блести не само с красивия нюанс на цвета си, но и с почти пролетния етикет, дело на шотландския дизайнер Патрик Грант, който е изработил визията му. Неслучайно сравнявам течността с топлите слънчеви лъчи – от снимките, които …

Започвам да се убеждавам, че колкото по-шантаво и трудно за произнасяне е името на едно уиски, толкова по-голяма е вероятността то да ми хареса. Аз, а може би и вие, не разполагам с богати лингвистични познания в сферата на келтските/ галските езици, от които силно са повлияни местните диалекти в …