Whiskeytemple_Vladimir 
 |
| емблематичният надпис към старата сграда на дестилерията |
Снимките в днешната статия са океан, сред който думите се губяг като прашинки пясък. Преди да ви пренеса визуално в областта Морей /Moray/, ще ви разкажа накратко за проекта. Първо, началната снимка от тази статия отразява имението Ийстър Елхис /Easter Elchies/, което е изобразено на етикетите на бутилките на едномалцовото уиски Макалън. В него преди години са живели собствениците на дестилерията – Александър Рийд, а по-късно и Родерик Кемп. Понастоящем сградата приютява офиси, а в представителната му част се провеждат официални срещи и вечери. Именно там разписахме необходимите документи и получихме разяснения как ще премине обучителната ни визита, а в късните часове там протече и вечерята ни с нашите любезни домакини. Любезни не е точното определение – приятелски настроени и земни ми звучи далеч по-коректно в случая, тъй като всеки един от тях се държеше открито и приветливо с нас. А това „нас“ включваше /освен мен/ и група от Русия, Украйна, Израел, Белгия и Франция.
 |
| гледка от моравата на имението – в двора се намират вековни дървета |
 |
| самото имение с превоза ни |
 |
|||||
| оформянето на документите – докато те пишеха, аз хапвах шортбред /вкусни курабийки, наподобяващи нашите масленки/ |
 |
| Кен Гриър /Ken Grier/, криейтив директор в Макалън – човекът зад дизайна на Highland Park 50 y.o. |
 |
| Стената на славата |
 |
| портретът зад Гриър е на Родерик Кемп |
 |
| 35 vs 47 |
 |
| на рафтовете бяха изложени и реколтните уискита на Макалън, част от които са били прехвърлени в новите си бутилки след първоначалното си запечатване |
 |
| бутилките са прелети в новите стъкла заради проблеми със старите шишета и тапи, а и за да се уеднакви визията им |
 |
| внимавах с дишането и резките движения около бутилките – цената на колекцията е в милиони |
 |
| Кен и Адел обсъждат графика за деня, а аз ги подслушвам през прозореца на имението |
След разбора бяхме разделени на две групи. Това, което очакваше нашата бе обход на имението и на земята около него, която също е собственост на компанията. Едрингтън притежава около 400 акра, върху които са разположени производствените съоръжения и обслужващите ги енергийни и преработващи мощности, чийто капацитет е увеличен за нуждите на новата дестилерия. Освен земеделски земи, върху които се отглежда незначително количество ечемик /сорт „Моментум“/, представляващ едва около 1% от необходимото зърно, в рамките на дестилерията се намира и площ за животновъдство. Там се развъждат крави от типичния за Шотлания вид, които живеят свободно, радвайки гостите и не са предназначени за консумация. Макалън ползва за целите на собствен риболов участък и от река Спей, на която е кръстен плодородния район Спейсайд. На брега е изградена хижа, за която отговаря едрия шотландец Гили /по спомен така се обръщаха към него/корекция: „Гили“ не е името на шотландеца, а по-скоро неговата длъжност /благодаря на Влади Николов за корекцията/. Всичко това ни бе показано при тура, а на брега ни очакваше и драмче с Macallan Amber single malt whisky. Автомобилите, с които се придвижвахме, спираха по наша молба, за да може да поснимаме на воля. Пътят преминаваше и под тялото на новата дестилерия.
 |
| фасадата на новата дестилерия |
 |
| имението остана високо на хълма |
 |
| опит за снимка в движение с телефон – дестилерията от задната `и част |
 |
| Обслужващият хижата признава, че съм най-великият фотограф на света … not |
По време на обиколката успяхме в движение да разгледаме и складовете на дестилерията – построени бяха 49, от които 19 са типичните ниски каменни складове с прашни подове. Общотото количество на съхраняваните бъчви възлиза на около 300 000 – т.нар. „Bodega warehouse“ /зеленият склад/ е изграден през 80-те години.
 |
| част от модерните складове – изграждаха се още няколко |
 |
| в далечината се вижда планината Бенринес |
Пред погледа ни се разкри и вида на новия център за пълнене на бъчвите /бутилирането се извършва в района около Глазгоу – до там уискито се превозва с камиони/. Буретата се разтоварват от камионите /избутват се от каросерията върху голям дунапрен, от който отскачат/ и се складират на открито под изградения навес. Казаха ни, че побира около 2000 бъчви.
 |
| на мястото с чакъла, върху което е спрян камиона, по-късно ще бъде изграден и дърводелски цех за подръжка на буретата |
Не влязохме в халето за пълнене на бъчвите – надникнахме в движение. Процесът на зареждането на буретата е автоматизиран. Това, което следваше по план бе кратък обяд в имението и дегустация в стария център за пълнене. За нещастие снимки там не бяха позволени и не мога да ви покажа какво опитахме. Мога да ви разкажа – очакваха ни три представителя на семейството Макалън. Дегустацията започна с Macallan 12 y.o. sherry oak, следван от Macallan 18 y.o. sherry oak, а финалът постави Macallan 25 y.o. sherry oak. Температурата не бе много подходяща, тъй като уискито се бе затворило, но след като го позатоплих с ръце успя да разгърне приятни малцови нотки, съчетани с влиянието на шери олоросо. За краткия престой в помещението 12-годишният ботлинг ми се хареса най-силно. В края на презентацията ни споделиха, че е време да облечем защитните жълти жилетки и да се подготвим за същината – визитата на новата дестилерия, намираща се на около стотина метра от имението.
 |
| така изглежда нефункциониращата вече стара дестилерия |
По-рано през деня разговарях с Кен Гриър и му споделих, че дизайна на новия комплекс силно ми напомня на къщичка на хобит или джудже. Видяхте сами защо – зданието има хълмист купол, върху който е положена пръст, изхранваща растителност и цветя. Гриър пък ми сподели, че е търсел закачката с убежищата на злодеите от филмите за Джеймс Бонд. Трябва да спомена, че идеята за новия център се заражда преди повече от четири години. На екипа от архитекти хрумва идеята да бъде изградена дестилерия без аналог, силно повлияна от природата. Това мотивира и конструкцията на покрива. Самият той е изграден от около 2500 дървени сегмента от скандинавски дървета, които са сглобявани в Австрия. И ако четири години за строителство ви звучат като сериозен времеви отрязък, чуйте това – медните казани са поръчани преди 7 години на местния производител от Ротъс – фамилията Форсайт, която е безапелационен лидер в бранша. И за да не забравя – медните казани са 36 … Това мисля, че отрежда водеща позиция на Макалън по този показател – забелязах, че Гленфидик също градят ново помещение за казани, но не съм сигурен в броя им. Борбата се очертава да бъде жестока. Всичко това ни бе разяснено преди и в хода на посещението ни в новия Макалън. Ето го и него.
 |
| Гриър бе нашият любезен домакин |
 |
| Гриър и фотографът на „Фигаро“ |
 |
| входът към дестилерията |
 |
| месец преди официалното откриване все още течаха довършителни работи – извън и в дестилерията |
 |
| първото, което грабна погледа ми бе покривът |
 |
| кръглото помещение в средата е барът на дестилерията |
 |
| стената с близо 400 бутилки – зад нея ще бъде разположен посетителския център |
 |
| морето от уиски бе разнообразено и със сувенири и литература |
Тази част на дестилерията е отделена от т.нар. „still room“, където протича добива на уиски, със стъклена преграда. За да достигнем до него трябваше да се изкачим на горното ниво, където се намира и барът.
 |
| снимка с телефон – не до там добро качество |
Под бара се крие тайно помещение. Идеята му е раположените в него бъчви /около 120/ да се продават на заможни хора и да стареят пред погледа на посетителите.
 |
| моята бъчва с 19-годишен Макалън е във въображението ми |
 |
| извън зоната с казаните се намира стаичката с мострите – в нея ни се прожектира кратко клипче, на финала на което насочени лъчи преминаха през разположените на голямата маса колбички с уиски на Масалън |
 |
| пътят към казаните |
Ако трябва да обобщя началните си впечатления от видяното в тази част на дестилерията, то те биха се свеждали до едно простичко „уау“. Размахът и претенцията, с които е изградена са повече от видни и макар да ми бе трудно да асоциирам видяното с традиционната ми представа за дестилерия, в някаква степен романтично възприятие за малък и уютен кът, димящ през пагодите си в забравените кътчета на Шотландия, то несъмнено гледката си струваше и я препоръчвам на всеки, който има възможност да отдели няколо часа за целта. Казвам това преди още да съм заговорил за новите лъскави медни казани, които заемаха огромната площ в сърцето на Макалън.
Рекламната стратегия на Макалън се основана на шест постулата, които те наричат колони. Сред тях са имението като символ на историята, традицията и приемствеността, бъчвите, които ползват, натуралния цвят на уискито, размера на казаните и т.н. Всеки един от тези сегменти бе представен нагледно чрез интерактивни табла или маси, при взаимодействието с които пред нас се разкриваше неочаквана гледка.
 |
| имението бе разположено в началото и след като бе завъртян рул, фасадата му потъна в масата, разкривайки интериора му от 19-ти век |
 |
| онагледяване на производствения процес |
 |
| в очакване на следващия слайд |
 |
| казаните на Макалън срещу тези на Гленморанджи – формата и големината на всеки от тях резултират в различен характер на алкохола |
 |
| таблото, обясняващо произхода на бъчвите и влиянието им върху профила и цвета на уискито |
 |
| Макалън ползва бъчви от американски дъб, съхраняващи преди това бърбън или шери |
 |
| родината на испанския дъб – единственият български дъб в дестилерията бях аз |
 |
| палитрата с цветовете на уискито Макалън |
След тази част от тура към нас се присъедини и Сара Бургъс, пряко ангажирана с производството на уискито в дестилерията. Преди това Сара е работила в дестилерията на Оубан /Oban/ и знанията `и са почти безкрайни. Оказа се и готин събеседник, което установих на празничната вечеря, когато ми се отдаде възможност да разговарям по-свободно с нея. Сара е замесена и в подбора на бъчвите за редките и скъпи декантери на Макалън – Reflexion, Macallan Decanter No 6 и Macallan M Black Decanter, който съвсем скоро ще се появи на азиатските пазари. Споменах ли, че ги опитахме по време на вечерята? Вече го направих и Рифлекшън бе моят фаворит.
 |
| Сара в действие |
 |
| леко опушен Макалън, скрит в непрозрачен декантер на Лалик – жалко, че снимките му правих с телефона си |
 |
| уискито бе поднесено и с чашите на Лалик |
 |
| така изглежда току-що дестилираният алкохол, редуциран с вода до подходящия градус за пълнене в бъчвите |
Последваха още снимки на медните казани, които поне за мен бяха доста интригуващи. В центъра на помещението има празнина, която позволява да надзърнем и под видимата им горна част.
 |
| казаните функционират по двойки /wash и spirit still/, тъй като Макалън практикува двойна дестилация |
 |
| подгряват се с газ |
 |
| казаните са свързани с кондензатори |
 |
| компания на казаните правят и многобройните съдове, предхождащи дестилацията – mashtun и washback /в тях сладката течност ферментира под влиянието на маята/ |
 |
| Макалън имат едни от най-малките медни казани, без рефлукс, произвеждащи интензивен спирт – липсата на рефлукс топка позволява по-тежкия алкохол да не се ре-дестилира |
Красота! Поне на мен видът на медните казани и чудесният мирис на дестилиран зърнен алкохол ми действат така. След тази част от тура ни бяха представени още два сегмента – по време на единия влязохме в малко помещение, чиито стени бяха изградени от дървени летви, върху които бе прожектиран компютърен образ на растящи дъбови дървета. Виртуално проследихме жизнения им път, след което на друга плоскост, наподобяваща по форма буре, бе представен клип за обработката на дървения материал от испанските майстори и за сформирането на бъчвите. Чудесна мултимедейна презентация. След нея не пропуснах възможността да натопя нос в бъчвите около нас – уханието от вътрешността им е прекрасно.
Дойде време да си кажем „чао“ с дестилерията и да се насочим към имението за кратка среща със Стюарт Макферсън, отговарящ за подбора на бъчвите. Преди това обаче Кен Гриър, който забеляза интереса ми към фотографията, а и присъствието на професионалист в материята от списание „Фигаро“, реши да ни разведе около дестилерията, за да направим нужните кадри.
В края на деня се проведе и среща между нас, гостите и домакините, сред които бе и мастър дестилъра на Макалън – Ник Савидж. Дискусията бе повече от интересна. След финала `и бяхме откарани до хотела ни в Крагелахи за кратка почивка, преди чудесната вечеря.
Тя беляза и епилога на моето пътешествие. За качествата на храната е излишно да говоря – звездно ниво. Напитките също бяха на висота. При приветсването ни в имението ни очакваше коктейл с Macallan Fine oak 12 y.o. single malt. Вежливо отклоних предложението и пожелах да го заменят с чиста малцова версия – признах го и там, аз съм уиски сноб в това отношение и не споделям популярните възгледи на миксологията качественото и скъпо уиски да се смесва с други съставки. Това, което ми донесе най-пълна наслада не бе десертът, а възможността да комуникирам с хората от дестилерията и компанията – собственик. Демонстрираха приятелско и земно отношение и лекота в общуването, която за мнозина други е неприсъща. Смях, разговори и още уиски допълниха цялата палитра на емоциите от онази паметна вечер. Малко преди 23.00 часа отново бяхме откарани до хотелите си, защото ми предстоеше ранно освобождаване на стаята и трансфер до Абърдийн след три часа, последван от ранен полет до Холандия и прикачване на самолет за София.
И ето, че месец по-късно, когато пиша тази титанична статия по своя обем, за едно също така титанично пътуване, си давам сметка, че Шотландия отново ни очаква с Яна. В неделя се прибираме в нашия втори дом и активността в блога няма да е висока. Но да знаете какво съм ви подготвил след това …
Наздраве, приятели! :)))
