Dark Mode On / Off

Strathisla 12 y.o. single malt whisky


 Месец ноември е още млад и го отбелязвам с представяне на едно младо уиски, което произлиза от една от спряганите за най-стари дестилерии в Шотландия – Стратайла /Strathisla/, намираща се в градчето Кийт. През 2018г. с Яна си спретнахме едно приятно посещение там, за което вече разказах в блога /ако ви е интересно да прегледате някои от снимките ни там, може да ги откриете през етикетите „Strathisla“ или „distillery tours“/, като дни след визитата ни там успях да се насладя, този път в бар „Грил“ в Абърдийн, на независимата версия на малцовото уиски, дестилирано през 1963г. Тези изключително стари дестилати са неоткриваеми сред официалните версии на Стратайла, но „Гордън и Макфейл“ все още разполага с бъчви от тях, които си проправят път и към пазара. Уискито от днешната статия № 973 е на противоположния полюс по отношение на годините си – навършени 12, но и при този не особено продължителен контакт с дъбовата бъчва аз открих доста приятни белези, които ще опиша малко по-долу. Е, налице са и някои „трески“, които също няма да подмина.
 
 

 Стратайла е една от най-старите дестилерии в Шотландия. Намира се в района Спейсайд и се твърди, че функционира от 1786г. В началото е носела името „Milltown distillery“, като това име запазва до 70-те години на 19-ти век. Милтаун е основана от Джордж Тейлър и Александър Милн. Интересен факт за нея е, че преди да започне уиски производство в нейните граници се е варяла бира от монаси. През 19-ти век неколкократно е засягана от пожари, дължащи се на зародени при меленето на ечемика искри. В края на века отново е преименувана на Милтаун, за да се стигне до 1951г., когато връща актуалното си име.

 
 Вече през 20-ти век дестилерията успяла да оцелее около двете Световни войни, за да се стигне до началото на 50-те години, когато била закупена от компанията „Chivas Brothers“ /Шивас Брадърс/, които я придобили за 71 000 паунда, след което я ремонтирали и променили името на Стратайла. В идните години броят на казаните бил увеличен, тъй като уискито на Стратайла се превърнало в движещ малцов мотив на смесеното уиски „Шивас Рийгъл“ /Chivas Regal/, добре познато и у нас. През 70-те години в Стратайла се произвежда и опушеното уиски „Craigduff“, което може да срещнете в гамата на компанията-бутилировач Сигнътъри.
 
 В края на 20-ти и началото на 21-ви век „Chivas Brothers“ били закупени от алкохолния гигант „Перно Рикар“ /Pernod Ricard/, който насочил усилията си да превърне дестилерията в притегателен център за туристи. Затова Стратайла започнала да се рекламира като „Домът на Шивас“. С по-новото време настъпи и една не особена радостна промяна – единственият представител на дестилерията, 12-годишната Стратайла, бе спряна от бутилиране с идеята, малцовото ѝ уиски да се насочва към сегмента на блендовете.
 
 Преди години на пазара се откриваше друга 12-ка, с по-остра визия на бутилката и с по-високо алкохолно съдържание от 43%, която, признавам, ми допада повече от облата версия, която ревюирам. Освен с по-незапомнящ се външен вид, по-новата разновидност може „да се похвали“ и с по-слабите 40 алкохолни единици. А ниското алкохолно съдържание тук, заедно с наличието на студена филтрация, за мен са най-същественият недостатък на Strathisla 12. Да, цветът ѝ е манипулиран с карамел е150, но ако не беше студено филтрирана и бе напълнена при едни 46%, това уиски би се издигнало още по-високо в личната ми класация. Налях уискито и го оставих в чашата около 15-20 минути. След като се върнах при него и започнах да го отпивам, усетих колко рехаво стои. Затова и добавих само една-две капки вода – повече от нея мисля, че би размила уискито.
 

 Аромат – спомен за леко накиселяващи ябълки, ябълков щрудел, зърно, цветен мотив, цитрус, канела, пикантност, слаба парфюмност, плодове киснати в алкохол, асоциация с десертче с ядки/ сушени плодове и зърно, крем карамел, лимонени резенки, а след време се появи и по-тъмен спомен за какао, тъмен шоколад, сладко от сини сливи или ягоди. Долавят се и винени заемки като PX шери, спомен за бисквити, бонбони от типа на „Тик-так“, смлян пипер. С вода – печен сладкиш със сливи, зърно, магданоз. Вкус – маслен, сладост, следи като от шери отлежало уиски, без да бъде шери бомба, свежи ябълки, круши, жълти и червени сливи. Стои нежно и дори рехаво. Пикантността е доста слаба. Долових още нотки мента и плодове от червената гама. Финал – къс до среден, червени ябълки, малини във фон, слаба пикантност, сладост, липсва интензивно усещане за танини. Разгадах още щрихи зърно, мед, сладка тъмна бира, слаба киселинност. С вода – сладост и слаба дървесност.

 
 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: сруваше около 60 лева.
 
 В обобщение: опасно лесно за консумиране уиски, при което долавям и влияние като от шери. След отварянето на бутилката през май, та чак да вчерашния ден, бях дал време на благинката да се повлияе от контакта с въздуха – опитайте и вие, ако разполагате с бутилка. Настъпи съществена промяна.    
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram