Whiskeytemple_Vladimir 
Месец ноември е още млад и го отбелязвам с представяне на едно младо уиски, което произлиза от една от спряганите за най-стари дестилерии в Шотландия – Стратайла /Strathisla/, намираща се в градчето Кийт. През 2018г. с Яна си спретнахме едно приятно посещение там, за което вече разказах в блога /ако ви е интересно да прегледате някои от снимките ни там, може да ги откриете през етикетите „Strathisla“ или „distillery tours“/, като дни след визитата ни там успях да се насладя, този път в бар „Грил“ в Абърдийн, на независимата версия на малцовото уиски, дестилирано през 1963г. Тези изключително стари дестилати са неоткриваеми сред официалните версии на Стратайла, но „Гордън и Макфейл“ все още разполага с бъчви от тях, които си проправят път и към пазара. Уискито от днешната статия № 973 е на противоположния полюс по отношение на годините си – навършени 12, но и при този не особено продължителен контакт с дъбовата бъчва аз открих доста приятни белези, които ще опиша малко по-долу. Е, налице са и някои „трески“, които също няма да подмина.
Стратайла е една от най-старите дестилерии в Шотландия. Намира се в района Спейсайд и се твърди, че функционира от 1786г. В началото е носела името „Milltown distillery“, като това име запазва до 70-те години на 19-ти век. Милтаун е основана от Джордж Тейлър и Александър Милн. Интересен факт за нея е, че преди да започне уиски производство в нейните граници се е варяла бира от монаси. През 19-ти век неколкократно е засягана от пожари, дължащи се на зародени при меленето на ечемика искри. В края на века отново е преименувана на Милтаун, за да се стигне до 1951г., когато връща актуалното си име.
Аромат – спомен за леко накиселяващи ябълки, ябълков щрудел, зърно, цветен мотив, цитрус, канела, пикантност, слаба парфюмност, плодове киснати в алкохол, асоциация с десертче с ядки/ сушени плодове и зърно, крем карамел, лимонени резенки, а след време се появи и по-тъмен спомен за какао, тъмен шоколад, сладко от сини сливи или ягоди. Долавят се и винени заемки като PX шери, спомен за бисквити, бонбони от типа на „Тик-так“, смлян пипер. С вода – печен сладкиш със сливи, зърно, магданоз. Вкус – маслен, сладост, следи като от шери отлежало уиски, без да бъде шери бомба, свежи ябълки, круши, жълти и червени сливи. Стои нежно и дори рехаво. Пикантността е доста слаба. Долових още нотки мента и плодове от червената гама. Финал – къс до среден, червени ябълки, малини във фон, слаба пикантност, сладост, липсва интензивно усещане за танини. Разгадах още щрихи зърно, мед, сладка тъмна бира, слаба киселинност. С вода – сладост и слаба дървесност.
