Преди няколко месеца ми се отдаде повторна възможност да опитам 10-годишното японско уиски Ямазаки, която с радост приех. „Какво му е толкова особеното, че си се зарадвал толкова?“ – може да попита някой, който е пропуснал разразилата се истерия около уискито /малцово или смесено/, произведено в Япония /акцентирам върху „произведено в Япония“, а не купено от чужбина и отлежавало в Япония/. Ако не бях захванал начинанието си и аз навярно нямаше да мога да си обясня каква е тази шумотевица около уиски от Япония. Истината е, че вече съм пределно наясно колко добри дестилати се произвеждат там, може би противно на изградения стереотип, че хубавото уиски е шотландското. Затова и мога да обясня по-подробно източника на моето щастие.
Не знам каква е била цената на Yamazaki 10 y.o. Japanese single malt в България в момента на най-широкия му внос, но бих предположил, че е била около 60-70 лв., съдейки от статиите на английските колеги от 2008г., в които стойността му в британски лири е възлизала на 25-30 паунда. Напълно резонна цена за младо уиски, било то и екзотично. Но да оставим по-далечното минало и да поемем по не до там приветливия път на дистрибуцията му от по-новите години. Някъде от 2013г. насам се зароди световен глад за продуктите от Япония, основно произведените от компанията Сънтори /Suntory/, притежаваща дестилериите на Ямазаки и Хакушу /Hakushu/. Тази тенденция се подхрани от няколко уиски автора, определили за свое уиски на годината именно продукт на Ямазаки /добре де, авторът бе само един/. И не след дълго запасите от японско уиски с означение на възраст необратимо започнаха да се топят. Не само в глобален план, но и тук. Дали потребителите решиха да се презапасят с него, дали по други спекулативни причини, но „залежите“ от малц с посочени години, а по-късно и блендовете, се изчерпаха. Стигна се до там, че някои пазари бяха „отсвирени“ на централно ниво /звучи грубовато/ и квотите им бяха преразпределени към по-значимите финансово територии. А опразнената ниша доведе до значително покачване на останалите бройки. Говоря за тези на Сънтори. Конкурентите от Ника, произвеждащи едноименното смесено уиски, както и малцовете Yoichi и Miyagikyo, не закъсняха с ответната си реакция и също обявиха, че ограничават бутилирането на уиски с години, което имаше резонното си продължение в завишение на цената на вече пуснатите на пазара. И в тази налудничава атмосфера уискито от началната снимка, което повторно представям в блога, достигна цена от над 300 лв. Давате си сметка за процентното му увеличение, откъсвайки го от възможността да го купя. Вече го бях опитвал и описвал /тук е първото му представяне от 2014г./ и не ми беше наложителен харч.
И след всичко изписано се насочвам към генератора на позитивните ми емоции – открих бутилка от Ямазаки 10 в заведение преди почти 8-9 месеца и тъй като вече бях опитал друго нещо, си отлях мостра за бъдещото `и спокойно отпиване. Това се случи вчера, когато три години и няколко месеца след първия контакт с него, отново се потопих в атмосферата на 10-годишното уиски. Като замисъл то е преследвало по-широко удовлетворяване на пазара. Бутилиране е при 40% алкохол, което е минималният праг, под който уиски не може да се предлага, студено филтрирано е, а може би е и с подсилен цвят /за това обаче не съм сигурен/. Попаднах на информация, че отлежава в бъчви от бърбън, които са и най-достъпните ценово за уиски производителите, което е поредното доказателство, че уискито не е било мислено като лимитиран шедьовър за малцина избрани, а е търсило по-широка популярност сред любителите на малца. Ситуацията днес е доста по-различна, което бе и основната причина да се върна за втори път към младото Ямазаки.
Аромат – обилна сладост, зърнени нотки, пикантност, спомен за парфюм, напомнящ ми в известна степен и на одеколон, плодова дъвка, жълти сливи, праскови, пъпеш, спомен за масленост, дори плодови бисквити и далечен спомен за сладко от ягоди. Долових и нотки ацетон, киви, екзотичен плод /манго/, прегорял крем брюле или подобен нему ванилов крем. Мирисът е свеж и игрив, създаващ усещане за по-високо алкохолно съдържание. Напомни ми на ванилов сладолед и на добавките с мирис на манго, с които се аранжира. Щрихи смлян пипер, зелени ябълки, сладки карамелизирани портокалови корички, а след време се появи и спомен за меденки с канела. Бих добавил и усещане като бяло сладко вино, съчетани със спомен за банан и лек накиселяващ мотив. С вода /капка-две/ – ванилия, жълти плодове и сладко от жълт плод. Вкус – интензивен, сладникав, пикантен, восъчно-меден, свеж и тревист, носещ далечна асоциация с прах и жълти плодове. Спомен за пъпеш, праскови или сок с подобен вкус. С вода – сладост, малц, препечено, по-слаба пикантност и слаб солен нюанс. Финал – среден, интензивен, сладникав, но същевременно и леко нагарчащ, маслен. Създаде асоциация за праскови, роза, розов локум, свежест като от зелена ябълка и зелена трева, пикантност, малц. Доминират асоциациите с жълти плодове и нагарчаща кора от портокал, портокалово масло и зелено грозде. С вода – свежест, изпъква алкохолът, зелени ябълки и масленост.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: варира
В обобщение: вкусно младо уиски с изявен плодов профил.