Whiskeytemple_Vladimir 
В края на мрачния януарски ден желая да представя едно „слънчево“ уиски, което блести не само с красивия нюанс на цвета си, но и с почти пролетния етикет, дело на шотландския дизайнер Патрик Грант, който е изработил визията му. Неслучайно сравнявам течността с топлите слънчеви лъчи – от снимките, които ще видите в тази статия може сами да се убедите как приятно грее на фона на леко сивкавия фон, в какъвто нюанс все още е и пейзажът навън. Приликата с пролетта обаче аз открих и при дегустирането на благинката, която носи името „Blas“ – Блас се превежда като вкус, предполагам от галски език. Течността е от категорията на едномалцовото шотландско уиски и е дестилирана в дестилерията Нокду /Knockdhu/. Нокду може да звучи и като името на индиански вожд, но истината е, че тя дарява света с едномалцовото уиски, означавано като Анок /AnCnoc/. Нека проследим в няколко реда историята `и, преди да разкрия тайната защо асоциирах уискито с пролетта.
Анок е марка, която може да обърква. Колкото и да е странно, иметоAnCnoc, положено гордо на етикета, не обозначава името на самия производител, както сме свикнали. Всъщност, уискито Анок се произвежда в шотландската дестилерия Knockdhu /Нокду, Нокдо или Нокдю – все ще ви разберат/. Същата е основана през 1893г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението
„Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и през 1894г. производството стартирало.Постепенно обемът на добивания спирт се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“, било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – отново увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки.Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г. Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от „Inver House Distillers“, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“.През 2001г. компанията „Pacific Spirits“, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупила компанията „Inver House“ за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.
Съдбата на бутилката, която красиво изпъква на тъмния фон, бих определил като доста интересна. Имам предвид конкретното шише, което закупих в края на 2017г. Може да пресметнете колко месеца са изминали от този момент до представянето `и през 2019г. Веднага след като попадна при мен я отворих, почерпих Яна и реших, че течността се нуждае от малко време, за да се развие – виждате, че не сочи възрастта си и предполагам, че е млада, а и високият градус /54%/ почти блокираше ценните аромати. Така и направих – оставих Блас в шкафчето, където той прекара миналата зима.
В един топъл априлски ден на 2018г. с Яна отскочихме до скалите около Мадара. Температурите бяха пролетни, клоните и тревите вече бяха облекли зелените си одежди. В унисон с тях бе и етикетът на Блас. Канех се да го снимам на открито, но не единственото, което постигнах бе да го накарам да се преобърне от една скала. Бутилката се наклони от излезлия силен вятър, направи кълбо и тупна върху капачката си – освен лекия кратер на лицевия етикет, други поражения нямаше. Може би и лека форма на инфаркт. Но до смислена фотосесия така и не се стигна. Отново заточих Анок на тъмно, този път в очакване на лятото.
И тогава не му провървя, тъй като не му намерих място и удачен момент. Бутилката отново остана встрани от вниманието ми, без да съм целял този резултат. Есента не донесе така желаните от мен снимки. Щастието му се усмихна преди около седмица, когато най-накрая открих подходящ кът, в който да документирам визията на стъклото. И резултатът не е никак лош.
Още по-радостен съм от факта, че лимитираното издание на Нокду оправда даденото му време за размисъл. Преди години са били пуснати 8 или 9000 бутилки с него – затова си позволявам да го нарека „лимитиран ботлинг“. Стана дума, че Блас не разкрива възрастта си, което е жалко, но поне останалата част от презентацията му е на ниво. Алкохолното съдържание е 54%, а цветът му се дължи единствено на селектираните бурета от американски и испански дъб, в които е отлежавало уискито. Освен това, то не е и студено филтрирано.
Аромат – нотки мед, кожа, зърно, доза спиртност, ванилия, свежест, жълти стафиди, кайсии, грейпфрут, праскови, зелени билки, чай липа, фъдж, слаба парфюмност, намек за мириса на плодов бонбон с жълт нюанс, следи от шери във фонов режим и слаба прилика с млад Гленгойн или Гленфарклас 10. Долавя се и пикантност, сладост, нотки жълти сливи, ванилов крем, цитруси, спомен за прясно окосена трева, микс от сушени и свежи жълти плодове, смлян пипер. С вода – по-отчетлива плодова нотка, пикантност, спомен за портокал като от разтворима напитка или витамини, шери щрихите също изпъкват. Долових още нотки канела, спомен за мириса на прясно изпечени еклери и за техния крем, ванилия. Вкус – сладост, пикантност, джинджифил, малц, шери, мед, лек и младолик профил, отприщва слюноотделянето, като оставя и нюанс на слаба цитрусова горчивина. С вода – пикантност, цитрус, фъдж, сладост и слаба метална нотка. Финал – среден до траен, нотки джинджифил, цитрусова кора, слаба сладост, малц, доза масленост, мед, сгряващо усещане, намек за жълт плод, плодова дъвка, восък от пита, лек цветен нюанс и последваща медена сладост. С вода – още по-цветен, дори леко винен облик, сладост, нагарчащ цитрус, пикантност и отново мед.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 100 лв.
В обобщение: младолико свежо уиски с плодов характер и нежно шери влияние.
