The Glenlivet 12 y.o. Licensed dram

 Завръщам се към писането, посветено на уиски от The Glenlivet /чрез линка ще откриеш и другите ревюта на марката, а днес обект на разказ ще е The Glenlivet 12 y.o. Licensed dram/, след като през изминалите няколко дни обходихме Прага и посетихме навярно най-стойностният уиски бар там. Това място се нарича Whiskeria – сходно име като това на малцовото място в Барселона, което разучих в началото на годината.

Уискерия носи своя чар от разположението си в средновековната кула Jindřišská Věž (Henry’s Bell Tower), обхващайки първите два етажа. Намира се до т.нар. „Барутна кула“ в началото на „Кралския път“. От него започва пешеходният маршрут към Карловския мост и към замъка.

 Ако ме следиш във Фейсбук, е напълно възможно да ви видял и видеото от това малцово кътче – социалната мрежа не ми позволява да го споделя тук, затова помествам линк към него.

 Кулата е адски впечатляваща и създава чудесна атмосфера за уиски наслада /ако не броим топлината вътре – направи ми впечатление, че повечето стари сгради в Прага не познават климатизацията/. Обслужването е на много високо ниво, като джентълменът с килта не се натрапва, а оставя достатъчно време за поръчка, редовно зарежда бутилката с безплатна питейна вода и оставя на масата шишетата, от които си поръчал. Поне за определено време, за да ги наснимаш и прегледаш. Селекцията е повече от добра, а цените са приемливи – почитателите на ултра редките Брора и Порт Елън може и да не намерят своето уиски, но всеки друг ентусиаст би могъл.

 В отделни публикации в профила на Whiskeytemple във Фейсбук споделих и опитаните от мен и Мая напитки там в рамките на двете ни гостувания – ще ги включа в колаж и тук. Имайте предвид, че барът не работи в неделя, ако решите да го посетите. И още една препоръка – запазете си маса предварително. Площта за сядане не е много голяма.

 От опитаните благинки най-силно впечатление оставиха Benromach 21 y.o., който обмислям да си набавя за детайлно ревю, както и версиите на Springbank 15 и 18 от 2025г.

 Springbank 10 y.o. е класика, която препоръчвам всеки да опита, ако успее да намери бутилка. Не е любимият ми драм, но е добре човек да разполага с него. Лимитираните 10-годишни експресии с продължителен Пало Кортадо и Педро Хименес финиш не ме впечатлиха особено. С добавена вода Springbank 10 y.o. Palo Cortado загатна за потенциала си, но в никакъв случай не мога да ги оценя високо. 

 Още преди заминаването ми бях готов с бележките за днешното ревюирано уиски, наречено The Glenlivet 12 y.o. Licensed dram. То се появи в продажба преди няколко години и бе мимолетен опит на дестилерията, притежавана от компанията Перно Рикар, да предложи две 12-годишни уиски с висок градус и по-солиден стил на отлежаване – другата напитка е The Glenlivet 12 y.o Illicit stills и вече съм я описвал в блога.

 Стандартната 12-ка съм сигурен, че ви е добре позната, като при нея презентацията е крайно базова и неангажираща вниманието на ентусиаста. Пивко уиски с нисък градус и с наличие на студена филтрация. Подборът на бъчвите там също не е от най-пълноценните и вдъхновяващите. При Licensed dram 12 y.o. ситуацията е коренно различна и това се долавя още от първия прочит на лицевия етикет.

 За разлика от регулярната 12-ка, при конкретната лимитирана серия е гласувано доверие на бъчви от бърбън и шери, първо пълнене. Акцентът ясно и категорично е поставен върху по-активното влияние на предходно съдържимото в тях.

 Уискито е получило и алкохолен ъпгрейд, като е бутилирано на 48%. След добавяне на вода се запъти и мога да потвърдя, че не е студено филтрирано. Добавянето на оцветител е150а е грях, който в случая отбелязвам, но преглъщам по-лесно, предвид останалите характеристики на напитката и най-вече поради представянето `и в чашата.

 Аромат на The Glenlivet 12 y.o. Licensed dram – явна сладост, захаросани цитруси, лимонен десерт, пикантност, ванилия, тропически плодове, манго, папая. Дори усещане за ирландско сингъл пот стил уиски, тревистост. Нотки восък, мирис като от стара хартия, йогурт с жълти плодове, бял шоколад, сладко от праскови, кайсии, пудра захар, ким, кимион. Лимонов сладолед, лимончело. Усещане като от фино/ манцания шери.

 С вода – игрив, пикантен, отново плодов, водещи асоциации с лимони, сладко бяло вино, зряла мандарина. С още вода – лак, препарат за полиране на мебели, тютюн, мокра почва, сладки плодове, кайсии. 

 Вкус – ментова пикантност, обилна сладост, мед, сладко от жълти плодове, зрял ананас, лютива чушка, плодов ликьор, роза, минералност, следи като от шери. С вода – още сладост, чили, уасаби/ хрян, жълти плодове. С още вода – по-спокоен, мед, зрели плодове. 

 Финал – среден, сладост, пикантност, шери заемки, прилика с Redbreast, дървесност, ананас, зрели жълти плодове, шоколад с мента, слаби танини като нагарчащи ядки, лека киселинност. С вода – водещи нотки костилкови плодове, нектарини, ирландски пот стил облик, прилика с шампанизирано вино. С още вода – осезаемо плодово усещане и по-тиха пикантност.

 Оценка: 88-89/100. Цена: около 70 лева по спомен.

 В обобщение: богато младо уиски с отчетливо влияние на дървото, на бърбън и шери. Разкрива нетрадиционна асоциация с ирландско уиски. 

 Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им, та чак до техническата поддръжка на сайта и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе през Revolut – блогът оценява жеста ти. Помествам линка за целта: revolut.me/vladimir_georgiev84