Whiskeytemple_Vladimir 
В края на отредените дни за почивка в Шотландия беше редно да се насочим към красивите барове в Глазгоу. Районът Спейсайд е чудесно място, но летяхме именно от големия модерен център и последната вечер бе отредена за … културни мероприятия. Под „културни мероприятия“ разбирайте гостуване в два любими /вече/ уиски бара – „Бон Акорд“ и „Пот стил“. Първият опознах за първи път при това си гостуване в Шотландия, докато в другия вече се бях наслаждавал на малцовия живот два пъти през изминалата година и имах бегла представа за калибъра на уискито, течащо във вените му. Каквото и да ви говоря за количеството уиски, имайте предвид, че в „Пот Стил“ прекарахме около час в късния следобед и не бих си позволил и да помисля да се нахвърля на уискито. Току-що бяхме пристигнали от Инвърнес и след половин ден път и с оглед вечерната визита в Бон Акорд бях решен стриктно да се придържам към качеството, а не количеството, по какъвто начин процедирам и в по-обикновените дни. Затова заложих на уиски, което не съм срещал в България, но което съм представял неколкократно като марка – визирам едномалцовия Спрингбанк и носещия солидната възраст от 21 години негов представител.
Производството на уиски в Спрингбанк бледнее по количество, ако го съпоставим с по-големите нему конкурентни. Причината е, че целият процес по подготовка и дестилиране преминава благодарение на личния труд на ангажираните работници в дестилерията, които не са много. Друго вероятно обяснение е, че се ползва местен ечемик от п-в Кинтайър, който не е чак толкова много, а не се внасят хиляди тонове от Северна Англия или Германия. Заради това, а и поради не до там богатите запаси от старо уиски в дестилерията, което привлича погледа на ценителите на малца от цял свят, старите ботлинзи /разбирайте 21- и 25-годишните вариации/ са не само скъпи, но и ограничени като партиди и доколкото съм запознат се пускат на годишна база. Разпитах в бара коя версия е 21-годишният Спрингбанк, който опитах и ме увериха, че това е ботлингът от 2016г. Версията от 2017г. ползва бъчви от бърбън, шери и порто, което ме кара да предположа, че и при този му роднина са комбинирани в сходно съотношение. Уискито е бутилирано при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация, по какъвто начин дестилерията процедира спрямо цялата си продуктова гама и за което `и благодаря. Всичко изброено ми носи неразбираемата за обикновения консуматор радост, като единственото ми оплакване касае визията на етикета, който не ми се понрави. Особено в леко затъмнената атмосфера на бара. Но нека се върна към същественото – качеството на уискито.
Аромат – мед, жълти сладки сушени плодове, нотки бърбън, суха дървесина, сладко от жълт плод, сладко от бели череши, нежна пикантност, цитрус, стафиди, портокалово сладко, портокалов печен сладкиш, карамелизирани жълти плодове, тирамису, медени сладки, слаб прашен нюанс, канела, слаба солена нотка, печени круши и ябълки, зрял пъпеш, тропически плод, зрял банан, зряло манго, восък, доза минералност. След минути се появи сладка бонбонена асоциация, още плодове от жълтата гама и спомен за тъмен плод, ванилия, сладко от жълт плод, жълти сливи, пъпешов сладолед, зърно и зърнена закуска. С вода – експлозия от жълти плодове, ванилови тонове, сушени кайсии. Вкус – танини, последвани от сладост, цитруси, лека кисела нотка, прах, слаба опушена заемка, сушени жълти плодове, цитруси, ананас, слаба пикантност, мармалад от портокали, чудесно плодово усещане. По-осезаема пикантност при второто отпиване, джинджифил и чили. Портокалова кора и портокалово масло. С вода – по-слаба пиперливост, която обаче не изчезва съвсем, сухота, танини, дървесност, джинджифил и намек за опушеност. Финал – интензиве, траен, слаба сладост, свеж спомен, сухота, слаби танини, зряло грозде, шера /гроздов сок/, белени презрели праскови, приятен пикантен спомен, мента, слаба дървесност, лимон. Напомни ми в някаква степен и на напитка с портокалов профил, появи се лек солен нюанс и солена лакта. С вода – силна пикантност, мед, зърно, дървесност, праскови и спомен за череши.
Оценка: 91/100. Цена: около и над 200 паунда
В обобщение: уиски, правено за мен, съчетаващо плодови мотиви със зрялост и дървесност.
