Dark Mode On / Off

Arran 9 y.o., Vintage 2008, Fino sherry cask single malt whisky /Sweden exclusive/

 Отминалите няколко почивни дни бяха чудесен повод да се качим на шуменското плато – гледката от там е чудесна, а през топлите дни височината дава глътка спокойствие, може би и заради отсъствието на огромни тълпи. Атмосферата е не по-малко зареждаща за мен и в по-хладните есенно-зимни месеци, но снимането през тях си е изпитание за организма и не винаги и възможно. Но краят на миналата седмица поднесе две почти пролетни дни, които с Яна оползотворихме с препичане по поляната и с правенето на снимки. По ред причини писането в блога изостана за последните седмици и ми се искаше да подготвя красиви кадри за предстоящите няколко уиски ревюта. Така и направих, като едно от уискитата, което взех с нас бе младият 9-годишен Арън /Arran/, с когото ще ви срещна в настоящата статия.
 Арън е млада дестилерия и все още се бори за вниманието на любителите на малца. Основана е в средата на 90-те години на едноименния шотландски остров и наскоро успя да пусне в продажба първото си 21-годишно уиски – говоря за официален ботлинг на самата дестилерия, а не на версия на независимите бутилировачи. Преди година-две можеше да бъде открито друг дестилат на същата възраст, но той бе пълнен с висок градус и бе част от къса юбилейна серия. Освен с поддържането на богато общодостъпно портфолио от напитки с посочена възраст, включващо 10-, 12-, 14-, 18-, а вече и 21-годишно уиски, Арън радва почитателите си и с различни по-млади интерпретации, при които се търси различен профил, предпоставен от разнообразието в ползваните бъчви /уискита без години, финиширали съзряването си в бурета от шери, порто, мадейра, сотерн, опушени малцове/, както и с лимитирани серии – пълнени само от по една бъчва или бутилирани за отделни страни.
 Районирането при предлагането на уиски не е чужда за уиски индустрията политика. Може би най-явният пример за подобно разпространение на малцовото уиски е решението на дестилерията Highland Park /Хайленд Парк/, която за последните години бутилира над 60, а може би вече и 70 single cask разновидности на своето уиски, таргетирани за отделни държави, магазини или летища. Решението `и от своя страна доведе до засилен интерес на любителите на марката, колекционери или ентусиасти, които полагат сериозни усилия, за да се сдобият с поредния представител, независимо от пазара, на който е въведен /за наша радост, Highland Park напълни бъчва и за България през 2018г./.
 Аналогичен е и подходът с т.нар. „Small batch“ серия на Арън. Под това търговско име дестилерията бутилира уиски на различна възраст и с различно по вид отлежаване, което пуска в ограничени партиди на индивидуални пазари, или за отделни търговци /“Royal Mile Whiskies“, магазин от Единбург, представиха своя ботлинг през 2018г./. Под името „Small batch“ Арън пусна в продажба няколко вида свое малцово уиски, при което комбинира иначе млад алкохол с винено отлежаване. Бутилката, която виждате на снимките към днешната статия, също спада към тази серия. Тя бе таргетирана за шведския пазар, който е един от най-примамливите в Европа, с оглед високата уиски култура на потребителите и с още по-високите им финансови възможности. Чудото на 21-ви век и съпричастнотта на почитателите на малца позволи и на мен да намеря една от тези „шведски бутилки“, която оставих да подиша няколко месеца след отварянето `и, преди да пристъпя към опитването.
 Много бих се радвал някога да видя подобна версия и за нашия пазар, но засега поне такава не е налична. Освен ограничената партида /предполагам, че са напълнени няколко бъчви/, другите фактори, които ме подтикнаха да гласувам доверие на този Арън бяха факта, че той е бутилиран при висок алкохолен градус /54,2%/ и че отлежава през целия си жизнен път от 9 години в бурета от шери фино. Възрастта не е упомената на лицевия етикет, но фигурира на задния. Фино е сухо испанско вино, спадащо към семейството на шери, което се произвежда от грозде от сорта „паломино“. Самото вино е светло на цвят, дължащ се на обстоятелството, че буретата се пълнят частично, като се оставя празно пространство, в което се образува слой от дрожди, наричан „flor“, който предпазва виното от потъмняване и от контакт с въздуха.
 Такова вино е било напълнено в буретата, които дестилерията впоследствие е използвала. Повечето шотландски производители сключват договори с конкретни бодеги /винарни/ и дърводелски цехове в Испания, подготвящи бъчвите, които след периода на съхранението на виното биват изпратени към Шотландия. Относно Арън съм чел, че ползват услугите на бодега „Традисион“. Поне така е било в изминалите години. Без значение на това кой е конкретният винен производител, технологията на подготовка на шери буретата за уиски индустрията е еднотипен – младо вино, обикновено младо олоросо или фино, се съхранява за период от 6 месеца до няколко години в буретата, които се изпращат празни към Шотландия. Самото вино, което често не покрива испанските стандарти, за да бъде определено като „шери“ с оглед на това, че не старее по системата „солера“, се изхвърля, използва повторно със същата цел или се дестилира като бренди, а понякога се предлага и като оцет след съответната обработка.
 
 
 Не знам за вас, но особеностите по производството на виното шери и по подготовката на бъчвите за шотландските производители са ми особено интересни, и ще се опитам да добия по-подробна представа за отликите между двата процеса. Вън от това, последните детайли, които можем да си кажем за 9-годишния Арън са, че той е бутилиран в естествения си цвят и не е студено филтриран – все решения, които ценя високо.
 
 
 Аромат – спомен за желирани бонбони, череши, доза спиртност, нотки сяра или мирис като от клечка от кибрит, намек за сушен плод от тъмната гама, зърно, леко накиселяващо цитрусово усещане, мед, следи от шери, асоциация за мириса на хляб, намазан с масло и мед, нотки червени плодове, плодово боле с ягоди, череши и нар, слаба сладост, сироп от червени или тъмни плодове, прилика със сладко от сини сливи, какаово зърнено десертче със сушени червени боровинки, смлян пипер, далечна прилика с газирана гроздова напитка, фъдж, плодов кейк, сушени фурми и далечна прилика с шоколад със солена лакта и кафе. С вода – сушени подправки, шери, сладникав десерт с плодова глазура. Вкус – интензивен, пикантен, слабо сладък, суховат, носещ усещане за зърно, пикантност. Отприщва слюноотделянето, като напомня на вкуса на червен или тъмен плод, на „гумени мечета“ и отново на сяра. С вода – повече сладост, пикантност, чили, плодов мотив. С още вода – изпъкват плодовете, а леката агресивност от началните мигове изчезва. Финал – къс до среден, сладникав, пикантен, носещ асоциация с мед, сгряващ. Долових и нотка цитрусова кора, свежест и слаби плодови заемки. С вода – дървесност, свеж зърнен профил, зелени лешници. С още вода – пикантност и танини.
 Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 60-70 евро.
 В обобщение: уиски, при което мирисът ми допадна повече, отколкото вкуса и финала.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram