Dark Mode On / Off

Kilchoman Port cask matured single malt whisky, 2018 Release

 Постопли се за кратко и лудите като мен тръгнаха по гората. Преди няколко седмици ни беше налазила почти пролетна жега и с Яна подхванахме раниците, в които заложих една-две интересни отвари – качихме се на шуменското плато и се отдадох на снимане. Времето тогава беше благодатно и ми позволи да разходя уискито, за впечатленията си от което ще ви разкажа днес. Това е малцът на шотландската дестилерия Килхоман /Kilchoman/, която, както може би знаете, се намира на о-в Айла и вече почти 14 години внася младежко разнообразие сред далеч по-старите си съседи, които могат да се похвалят с по-силно присъствие в магазинната мрежа, а често и в баровете в страната. С всяка изминала година обаче Килхоман все по-сериозно започва да им диша във врата, което може само да ни радва – опитът на фамилията Уилс, която притежава дестилерията, расте, а с него се увеличава и разнообразието от опушено уиски, което вече се предлага в по-развитите пазари. Доказателство за това е и фактът, че днешното ревю е седмата моя среща с Килхоман, всяка една от които е била удовлетворяваща.

  Любимата локация над града ми позволи да поспретна няколко доста свежи фотоса, които не мога да не споделя с вас. С грижа към детайла са подходили създателите на уискито, с подобно отношение исках да се отнеса и аз към шишето и ценната течност в него. А може би ще се съгласите с мен, че бутилката е доста фотогенична и би било недопустимо да не се възползвам от вида `и.

 
 Какво се крие обаче в самото стъкло? На първо място, имайте предвид, че уискито вътре е младо и е опушено – дестилирано е през 2014г. и е бутилирано през 2018г. Цветът му обаче стои в пълен контраст с годините му. Обяснението – през целия си живот благинката старее в бурета от порто руби /ruby port hogsheads/, най-веротяно доста пресни. Именно на тях се дължи и наситено рубинения нюанс на малца – карамел е150 не е бил ползван, което е отразено и на лицевия етикет. Общият брой бурета, използвани за изграждане на партидата от 10 000 бутилки, е бил 30 – факт, който също не ни е спестен от авторите.

 Уискито не е и студено филтрирано и е бутилирано при 50% алкохол – отхвърлянето на нуждата от „боядисването“ и от ненужната филтрация е един от стожерите в творчеството на Килхоман. Всичко това е упоменато на етикета на самата бутилка, където е и мястото на подобна важна за истинските ентусиасти информация.

 Често задълбавам в темата, когато стане дума за естеството на цвета на дадено уиски. Защо е толкова важно за мен той да бъде естествен? Шотландското законодателство дава възможност на производителите да ползват оцветител е150 – обяснението, което може да чуете/ прочетете е, че така се постига еднакъв цветови нюанс между отделните партиди с малцово и смесено уиски. По-достъпните негови версии, предлагани дори и в малките квартални магазинчета, са насочени към широкия кръг на потенциални купувачи, обозначавани и като „консуматори“, при които битува разбирането, че по-тъмният цвят е изразител на качеството на уискито в стъклото. Затова почти всички смесени уискита в ниския ценови сегмент се предлагат в прозрачни бутилки и изглеждат нелепо оранжево-кафеникави. И тъй като повечето от тях стареят в многократно използвани бурета, които отдавна са спрели да дават интензивен цветови облик на уискито, повечето производители прибягват до законовата възможност да прикрият различията между тях, за да не възникнат нежелани въпроси в купувача, съответно да не бъде поставена под съмнение грешната формула, че „тъмното=качествено уиски“. И ако употребата на карамел при смесените достъпни уискита е някак оправдана, то законът позволява добавянето му и към малцовите дестилати, които в повечето случаи са и по-скъпи, и бихме могли да приемем, че част от тях се целят в по-горното ниво на употребяващите уискито – ценителите-ентусиасти, притежаващи и по-богат набор от знания. Тук за мен се корени проблемът – не мога да скрия негодуванието си от практиките на някои реномирани производители, които водени от същите подбути, с каквито се презентират и смесените уискита, продължават да подклаждат грешната представа, че уискито трябва да е тъмно, за да е вкусно. На фона на всичко това, в Шотландия функционират не една или две дестилерии, които са зачеркнали карамела като форма на допълнително украсяване на получения алкохол – Килхоман е една от тях и не се притеснява да предлага дори и по-светлото си, но не по-малко вкусно, бърбън отлежало уиски в естествения му вид.

 Аромат – спомен за мириса на близалка, на захарно петле. Долавя се младежкия нрав и силна интензивна пикантност. Разчетох нотки плодова дъвка с мирис на червени плодове, канела, боровинки, череши, червени плодове киснати в алкохол, тревистост. Почти медикаментозен мирис като проявление на опушеността, нотки пушено месо, снакс или чипс с мирис на бекот и далечна прилика с нафталин. Разгадах още асоциация с кола, прилика със сладко от малини или ягоди, сок от нар, а след минути се разви усещане като от малинов чийзкейк с маскарпоне и захарен памук. По нещо мирисът ми напомни и на захаросаните червени ябълки на клечка. Ароматът граничи с този от сладкарски щанд и създава усещане за горена захар. С вода – нотки прегоряло, затоплена гума, смола, сладникав мотив на червен плод, газирана напитка с мирис на портокал. Вкус – интензивна пикантност, която изсмуква влагата от езика. Нотки прах, мокра почва, сладост, съчетана с лека дървесност. Намек за зрял портокал, прилика с червен плод, чили, тъмен шоколад с червен плод. Стои някак агресивно. С вода – сладост и то отчетлива, горена захар, червени ябълки, дим, а при второто отпиване и нюанс на нагарчаща цитрусова кора. Финал – среден до траен, оставя сладникаво усещане, което се засилва след минути. Нотки тъмно грозде, шера и плодова напитка от червената гама. Малц, тревистост, опушеност, сериозна пикантност, сухота. С вода – танини и слаб солен мотив.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: по спомен беше около 150 лв.

 В обобщение: младок, който удря здраво. Пушекът и виното си оспорват господството. Бих описал уискито като пожар в сладкарски цех, от който се носи плодов аромат.

  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram