Дойде време за поредната по-абстрактна статия, която обаче за мен е доста важна, тъй като в нея ще си поговорим/попишем за подходящите чаши за уиски. Отдавна се канех да я напиша и ето че дъждовното време навън се оказа подходящия мотивационен лакмус. И така, да започваме!
Не знам дали ви се е случвало в заведение да решите да се поглезите с някое уиски и да ви цопнат една огромна чаша насреща. Когато запитам имат ли чаши за уиски ми показват една от онези, приличащи на обърнат конус или такава, в която мога да си пъхна юмрука. Какво им е лошото? Нищо, ако искате да ги напълните с две бучки или с шепа лед или с кола /само при мисълта за иначе вкусно уиски, смесено с кола или фанта и настръхвам/. Аз лично не слагам лед, защото обичам чистия вкус и аромат на уискито. Дори и по-евтиното бленд уиски. Някой може да ме запита как да го пие, когато го почерпят и няма друго, а чистият му вкус се струва не до там приятен. Аз лично бих предпочел изобщо да не го пия ако не ми е приятно, отколкото да гоня количество. Ледът няма да го направи по-вкусно. Единственото, което ще причини е временно парализиране на устните ви рецептори. Комбинацията пък от уиски и газирано подсладено безалкохолно е ,,смъртен грях,,. Никое уиски не заслужава подобна съдба. Ако ви се струва неприятно просто не го пийте. Уискито трябва да носи удоволствие, а не да служи за безцелно наливане.
Наскоро видях един клиент в бар, който си поръча Glenlivet 15 y.o. single malt whisky, наля го в огромна чаша и бухна вътре една кола. При това положение не беше нужно да си харчи парите за малц. Можеше да пие и уиски от туба, без да разбере. Явно не ценеше и усилията на хората, които на хиляди километри от тук са били ангажирани с производството му. От цялото му упражнение изгода имаше заведението. И ако някой от вас все пак намира становището ми за прекалено крайно нека пробва следващия път уискито чисто, като след първите глътки добави малко минерална вода на стайна температура. Но затова е добре да разполагаме с подходящата чаша. Коя е тя?
Чаша 1.
Голямата отворена чаша, която освен в заведенията всеки от нас има в дома си, попаднала там покрай онези „изгодни“ пакетни предложения.
Изглеждат по подобен начин. Огромни, широки, обикновено брандирани с логото на някоя компания. Често вървят по две и за да изглеждат по-изискани са с дебело стъкло и стени. Идеята им изначално е да служат на евтините блендове / смес от зърнено уиски и малко малцов дестилат/, които се очакват да се пият, без да се държи сметка за качествата на напитката и които позволяват добавянето на лед, безалкохолни и каквото се сещаме. Аз ги ползвам като чаши за вода или натурален сок/безалкохолно и не ги препоръчвам за качествена наслада на уиски. Дори и по-ниско позиционираните уискита обичам да консумирам в съответната уиски чаша. Как изглежда тя?
Чаша 2.
Описват я като затворено лале. Вариациите при нея са много. Има такива със столчета, има и такива като Glencairn /Гленкирна/, при които стеблото е доста късо и масивно. Общото между тях е, че имат широко коремче, тумба или както го наричаме, и тесен отвор, през който ароматите излизат по-организирано и позволяват да ги уловим.
Това са само няколко от възможните чаши, които бих нарекъл подходящи за доставяне на уиски наслада. Обикновено се продават в специализираните магазини за алкохол, но може да ги срещнете и като част от комплект, в който влиза и някой вкусен малцов дестилат. Чашата най-вдясно е може би любимата ми сред тях. Това е „легендарният“ Glencairn/ Гленкирн, който е вдъхновен от тези вляво, които се водят малко „по-професионални“ . Именно формата на тумбата и функционалността им е вдъхновила създателите на Гленкирна, но столчето е скъсено, тъй като се предполага, че ще се ползват повече от любители и заведения, при които стеблата може да са по-скоро проблематични и натруфени. Освен, че концентрират аромата, същите позволяват и развъртането им, което освен, че изглежда много приятно отстрани спомага да прогоним събралите се в излишък алкохолни пари и да запазим ценния мирис на благинката. Гленкирна вече е достъпен и в България и може да се намери за около 8 лв. Цената му не е прекомерна и непостижима и горещо го препоръчвам на всеки от вас, който иска да се докосне до уискито по най-подходящия и стилен начин.
Добре, разполагаме в домашни условия с подобни чаши, но в заведението или при приятелите, на които гостуваме подобни стъкла не са налични. Тогава аз ползвам чашите за коняк/ ром. Те са по-широки и малко по-неудобни за захват, но са за предпочитане пред стандартните барови чаши. Когато съм навън редовно ползвам именно по-малката чаша от ром.
Има и още една категория чаши, които се ползват за дегустации или за „извънкласна“ консумация. Това са чашите за вино. По-конкретно тези за шери. Разполагам с подобни, които пълня обикновено с порто и някога с шери олоросо. Не са лоши, но са малко по-широки в отвора си. Тази от снимката е част от комплект, който намерих за около 15 лв, което за 6 чаши си е ок. Не е нищо особено, но пък за сметка на това е функционална.
Независимо коя от чашите ползваме важното е да ценим труда на хората, заети с производството на уиски и да не прекаляваме с употребата му, което често води до бъдещо стомашно разхищение. Тази течност е много повече от спирт и се създава, за да ни придружава в радостните моменти, а не да прикрива проблемите ни.Затова аз пия уиски, когато съм в добро настроение и се стремя да не прекалявам с употребата му.
Наздраве, приятели! 🙂
