Dark Mode On / Off

Caol Ila 30 y.o., 1984 – 2014, single malt cask strength whisky /Оld & Rare, Hunter Laing/

 1984г. е времето, в което Оруел вижда последиците от краха на нормалния свят, материализирани в сивия свят на деспотичен контрол, липса на елементарна човечност, съпричасност и близост с другия. Време на ледено човешко общуване и тотално изопачаване на истината. Тези му страхове не се сбъдват и 84г. се оказва доста свободомислеща и шарена, ако съдим от хитовите муикални заглавия, родили се тогава. „Jump“ на Ван Хален, „Like a virgin“ на Мадона, „Caribbean queen“ на Били Оушън, „Wake me up before you go-go“ на Wham!, „Footlose“ на Кени Логинс, музиката от оригиналния „Ловци на духове“, „Rock you like a hurricane“ на Скорпиънс, „Big in Japan“ на Алфавил и „We`re not gonna take it“ на Twisted Sisters – все чутовни музикални заглавия, които харесвам и дори бих определил като любими. През същата тази година се случва и най-важното за мен събитие – тогава съм се родил. Затова и тази година има специално сантиментално значение за мен, и когато видя уиски от нея чувствам вътрешен дълг да го опитам, а ако мога да си го позволя и да го купя. Именно дестилат от 1984г. ще заеме място в днешната статия – уискито произлиза от дестилерията Caol Ila на остров Айла, която до скоро произнасях и изписвах като „Ку Ила“, но от днес ще я обозначавам като „Ку Лила“. Умението да пресмятаме подсказва, че уискито е на завидна възраст, която е посочена и на лицевия му етикет – цели 30 години. Но тъй като дестилатът не е пълнен от компанията-собственик, „Диажио“, ще ви разкажа за това кой е сторил това, за да не остане и нотка съмнение и неяснота във вас.
 Ку Лила е едномалцово шотландско уиски, което често може да бъде открито в различна възраст при независимите бутилировачи, придобили бурета с него, които предлагат от собствено име. Ку Лила е и едно от уискитата от Айла, което все още се предлага при сравнително поносими цени на официалните си версии – дори 25-годишната Caol Ila се срещаше в България до скоро за под 400 лв. /описана е вече в блога/, а Caol Ila 18 y.o. на запад се търгува за около 100 евро. Уискито, което виждате е далеч по-старо – дестилирано е през януари 1984г. и е бутилирано през октомври 2014г. при навършени вече 30 години. Предлагало се е от името на шотландската компания „Hunter Laing“ /Хънтър Ленг/. Името `и звучи ли ви познато? А името „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/?
 Ясно е, че има заигравка, но каква е тя? До 2013г. наследниците на рода Ленг действат в екип. В един момент обаче двамата братя, Фред и Стюарт решават, че общото бъдеще е невъзможно и се разделят – Фред поема цялостния контрол над фирмата „Douglas Laing“ /подкрепян и от дъщеря си Кара/, а Стюарт, подкрепян от синовете си – Андрю и Скот, основана компанията „Hunter Laing“. Носят се слухове за враждата между братята, но те не са предмет на статията. След раздялата нововъзникналият търговски субект „Хънтър Ленг“ започва да закупува и бутилира от свое име бъчви с уиски – практика, с която Стаюрт е бил добре запознат от времето на съвместните бизнес отношения с брат си. В зависимост от вида, възрастта и градуса на пълнене на уискито, „Хънтър Ленг“ е обособил няколко търговски линии – „Old & Rare“, „Old Malt Cask“, „The Sovereign“, „Old & Rare Magnum“, „The First Editions“, „Autor`s Series“, „Hepburn`s Choice“, „Distiller`s Art“, както и серията „Kill Devil“, под която се бутилират бъчви с ром. Днес ревюирам уиски, част от търговската марка „Old & Rare“, което по стечение на обстоятелствата опитах /отлях си го тогава, а го опитах преди няколко дни в домашния уют/ на пловдивския есенен фест „Old & Rare Whisky Show“.
 Благинката е малцова /получена е от дестилиране на покълнал ечемик/, пълнена е само от една бъчва от типа refill hogshead /предполагам бърбън хогсхед/, от която са произлезли 246 бутилки. Уискито не е студено филтрирано и не е разреждано с вода преди бутилирането му /cask strength/, и носи 53,2% алкохол. Цветът му е напълно естествен.
 Аромат – интензивен, носи усещане за дървесина, бинт, солена маслинова марината, прах, лимонада с мента, жълтоплодова сладост, спомен за шунка или друго пушено месо, печено геврече, слаб медицински мирис като от мехлем или шкаф на стоматолог, нотка евкалипт, ацетон, джинджифил, ванилов крем, слаба асоциация с водни боички, ананас от консерва, зрели жълти ябълки, банани, сладко от кайсии или манго. Постепенно сладките плодови нюанси се засилват, като се разви и лек мотив на по-тъмен плод като от сушени сливи. Ароматът е повлиян от опушеността и създаде интересни асоциации с асфалт или гума, но в приятен контекст. В някаква степен мирисът ми се стори и леко аграрен – напомни ми на атмосферата от Дъфтаун, районът около който е зает от стада с животни. С вода – още евкалипт, лимонови бонбони, сушени жълти плодове, дим и ванилов крем. Вкус – интензивен, пиперлив, сладост, джинджифил, прах, сушени и свежи жълти плодове, ананас, слаб солен мотив, дим, отприщва слюноотделянето. Дървесност и нотки захаросан лимон. С вода – сладост, жълт плод, по-слаба пикантност, опушеност и зелен мотив. Финал – среден до траен, мощен, интензивен, сгряващо пикантен. Предлага сладост, слаби танини, асоциация със сол, дървесност, прах, мента, зелени билки, лимон, асоциация с марината от кисели краставички. С вода – слаби танини, приятна дървесност, мента, дим, сладост.
 Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 В обобщение: вкусно старо опушено уиски.       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram