Dark Mode On / Off
 

 Напоследък все повече „набирам“ на повечето търговци. В частност на онези, продаващи уиски в условията на некоректност. Не знам дали ви прави впечатление кога нещо се прави от сърце, воден от любов към продукта и кога единственото стремление на търговеца е да ни прибере парите. В следващите редове искам до поговорим за лошите търговски практики на част от българските търговци на уиски. Да започваме! Някои няма да останат доволни.

 Какво се случва към днешна дата в уиски света в България? На пазара се подвизават няколко по-големи сайта, няма да споделям кои точно – сами може да ги откриете чрез Гугъл. Излишна реклама на никого не правя. Същите тези търговци предлагат сходни продукти – пазарът ни е малък и повечето интересни дестилати могат да се открият из забравените магазинчета за алкохол в България. Преди няколко години обаче не беше така и из българските сайтове все още се намираха по някое друго Yamazaki с години, някой не до там скъп Macallan или забравен и спрян от производство дестилат. Но времената се промениха и търговците започнаха да четат повечко. Част от тях се интересуват от историята на уискито и наистина биха могли да ви помогнат в избора на уиски. Повечето обаче продават уиски за препитание и гонят единствено оборот, доход и евентуално печалба. Та, тези от втората категория са по-интересните и някак неприятни. Те също четат, интересуват се от уискито, но повече от глобално покачващите му се цени. Другото, което ги вълнува е дали благинката е спряна от производство. Не  от качествата `и, тъй като те никога не са я пробвали, а дали ще стане рядка и доколко това ще повиши цената `и. В съзнанието ми веднага изплува кошмар – в анотация под уиски в такъв сайт да прочетете „спряно от производство“ или „ограничено количество“ /за това последното ще пиша малко по-късно/. Та, видите ли подобен указателен надпис, обърнете внимание на цената. Потърсете независими източници онлайн – било то други сайтове за продажба, било то в сайтове, съдържащи данни за уискито, като Whiskybase, напр., било то и тук. Ревютата и мненията на безпристрастните потребители са най-явния показател за цената на уискито. Не е важно какво пише търговеца. Това, че уискито е спряно от производство не го прави по-вкусно. Превръща го в обект на спекулации, а от тях страдаме ние купувачите /уиски, което преди години е струвало 50-60 лева сега се търгува за 200 +/. Търговецът може и да е поместил тестови бележки за напитката. Те обаче не са неговите /чудя се как може да се поместват чужди бележки вместо свои, как може да се предлага продукт, в чиито качества търговецът не е убеден лично/. Това са писанията на производителя, които в повечето случаи са чисто и просто маркетингови похвати /в тях може да прочетете как са селектирани най-добрите бъчви, с най-прекрасните казани и т.н., все неща, които всеки производител твърди – не съм срещнал до момента анотация на производител, сочеща, че са подбирани най-лошите продукти, респ. бъчви/. Имайте предвид и това, че повечето от тях съдържат препратки към продукти, с които съзнанието ни асоциира дадени миризми или вкусове, които мнозинството от нас не са пробвали. Така че, старайте се да ги игнорирате. Търсете независимия източник и припокриващите се характеристики. По възможност по разпознаваемите и „обективни“, доколкото едно ревю, изразяващо лично възприятие може да бъде обективно – сладост, горчивина, плодове, торф/дим/огнище/медицински препарат, пикантност и т.н.. Не забравйте, че в България вече има и няколко доста добри, да не кажа отлични уиски бара, в които може да пробвате дадено уиски, преди да скочите на цяла скъпа бутилка.

 След като започнахме ударно с горния абзац, нека поговорим и за т.нар. „ограничено количество“. Много често срещам такова обяснение под даден продукт. Да, понякога си го купувам. Връщам се след време и виждам, че уискито си се продава въпреки пояснението. И така минават седмици, месеци, години. Колко е това количество, защо е ограничено – никой не сочи. Така че, тук също подхождам с недоверие и преди да клъвна на въдицата проверявам на други места до колко уискито наистина е лимитирано и ако е дали на другото място не е с по-добра цена.

 И като като казах цена, а в началото споменах посочването на спирането от производство на уискито, се сетих за още една неприятна черта от поведението на част от търговците, които предлагат уиски онлайн. Добре, приемаме че някога са имали редки вече дестилати /такива са тези на Ямазаки с години, или Макалън с години, примерите са много/. Оказва се обаче, че реално тези наличности вече са изчерпани и не са налични, но въпреки това в сайта има картинка/ снимка на дадено уиски и то със старата му, нормална за миналите години цена. Следва поръчка, след която в най-добрия случай получаваме и-мейл, че уискито не е в наличност, тъй като: „ала-бала“ – оправдания за несвършена работа. Ето го проблемът – част от търговците целенасочено или поради немарливост не обновяват продуктовата си гама, не я актуализират, премахвайки примамливата за индексиращите търсещи машини информация. Защо? В повечето случаи водени от идеята, че при зададено търсене на нещо толкова рядко сайтът им ще се появи на по-челни места и ние ще попаднем в негов плен. Някаква форма на реклама, при която обаче потребителят вероятно няма да се върне в сайта. Все пак трябва да бъдат забелязани от нас и по възможност да ни оплетат в другите си „изгодни“ оферти. На мен лично ми се е случвало да поръчам артикули на изгодни цени, след което да последва разговор със собственика на сайта, който започва да се оправдава с това, че информацията не била актуална, че го имал някога, че може да го намери и т.н. Какво следва? В повечето случаи затварям прозореца на сайта и не влизам повече. Представете си ако аз, търсейки единствено евтина популярност, започна да слагам примамливи картинки на известни личности или заглавия за новини, които не съответстват на съдържанието на статията само, за да ви накарам да влезете в сайта. Аз не бих повторил подобен сайт, предполагам и вие. 

 Неграмотното, подвеждащо обозначаване на продуктите. На всякакви странни надписи и преводи съм попадал. Jack Daniel`s вместен в категорията бърбън, шотландски уискита в категорията ирландско уиски, бленд/ смесено уиски в категорията малцово уиски и т.н. Онзи ден обаче попаднат на ето това:


„Смол Бач Айриш Уиски Ди Айришмен Каск Стренгт“?!? Що за надпис е това? Снимката я направих в един сайта на един от най-големите търговци на алкохол, където работят, сигурен съм, големи професионалисти. Но защо ирландското уиски The Irishman е изписано така? Какво означава „смол бач каск стренгт“? Търговецът е искал да преведе на български надписа на бутилката, но единственото, което е направил е да го „шльокавизира“. Аз знам за какво става въпрос, но колко от вас могат да го разчетат по правилния начин? Не сте и длъжни – търговецът е могъл и е бил длъжен да напише следното: „ирландско уиски The Irishman, малка партида, с алкохолния градус на бъчвата“. Това се изисква от него. Дали поради незнание или поради други причини той се е задоволил да даде някакво ново име на продукта. А самият той обаче дали знае какво означава „малка партида“? Колко малка е тя? 100, 1000, 100000 бутилки? А знае ли какво означава „cask strength“? В блога достатъчно често съм обяснявал какво означава това понятие – уискито в бутилката носи алкохолния градус на бъчвата, т.е. не е разреждано от производителя преди пускането му на пазара. При все че тези, а и повечето понятия, свързани с уискито са разисквани тук не виждам проблем да бъдат ползвани, за да стане ясно какво се предлага на клиента. Разбира се, всеки от нас може да звънне на любезните колеги от телефона за контакти в сайта и да ги изтормози с въпросите си, но дали ще получи коректен отговор не смея да предположа. И още нещо. Цитирани са вкусовите качества на уискито, които със сигурност не са тези на търговеца. Ок, посочил е други, но може ли, обрисувайки вкуса на благинката да посочи, че той е „брилянтен“?!? Основните вкусови възприятия са 5: сладко, солено, кисело, горчиво и пикантно. Какво означава „брилянтно“? Вече говорих за това в началото и не искам да се повтарям. Не помня дали не бяха посочени и оценките на уискито, дадени от Джим Мъри /не Бил Мъри, на каквото име попаднах в една реклама наскоро, касаеща „най-доброто“ уиски за 2015г. в света, което вече ви представих – Kavalan Solist Vinho Barrique/ или Майкъл Джaксън. Дори и да не са били посочени точно под този пост, в други сайтове съм виждал те да се цитират, без да се посочи кои са те, какви оценки и защо ги поставят. Просто безцелно хвърляне на текст, за да се инсценира дейност.

 Ценообразуването. Това ми е голяма мъка. Сигурен съм, че и на вас. Проблемът стои както при предлагането на стоки, които търговецът е заредил от официалния вносител, така и на такива, с които се е сдобил по друг начин /закупил ги е от чужд сайт, склад – най-често холандски, защото цената на уискито там е наистина добра/. Проблемът с надценката/ конкуренцията е на дневен ред. Виждал съм уискита, които на едно място са оценени на около 90-100 лева, докато друг търговец им е поставил цена от 150-200 лв. И ако го питате защо е така, той навярно ще ви замаже очите с приказки той за колко го е взел, или колко чудесно, лимитирано и спряно от производство е това уиски и как той е правилният човек за вас. Вече говорихме как се противодейства на подобно поведение – търсим няколко източника и му пожелаваме приятен ден. 

 Промоции и цени завършващи на 99 стотинки


 С тези практики смятам да завърша очерка си. Този абзац е свързан до голяма степен с предходния. „Промоциите„. Има онлайн търговци, които, както споменах, прекомерно завишават цените на тпредлаганите течни артикули. Да речем, те са ги купили за 100 лв, поставят им цена 230 лв, и решават да ги пуснат „евтино“ – пускат ги на 169.99 лв. Влиза потребителя и си казва: „Супер промоция! Търговецът ще се мине с 60 лв.“  И бам, минатият е потребителят. Жалко. Това не е промоция – това си е „котва“. Хората, които се занимават професионално с психоложия и маркетинг могат да обяснят този приом, похват по-добре от мен, но съдържанието му става ясно от дадения пример. Затова пак се връщам към онзи съвет – да търсим няколко източника, преди да клъвнем. Конкуренцията е хубаво нещо и работи в полза на правилния избор. Цена 99.99 лв. Ей това не мога да го разбера. За мен това си е гавра с интелектуалното ниво на клиента. Какво означава цена, завърщваща на 99 стотинки, или на 99 лева, ако стойността е по-голяма? Това вече е типичен психологически похват. Установено е, че подобното обозначение на цените лъже възприятията на повечето хора и те са склонни да приемат, че цената от 99.99 лв е 90 лв, а не 100, каквато всъщност е и идеята на това търговски решение. Защо е безумна тази цена? Защото нито аз ще платя онлайн точно 99.99 лева, нито ще търся ресто от 1 стотинка, ако дам 100 лв. Но вече ви споменах какво стои зад този подход.

 В общи линии това е от мен за тази статия. Със сигурност има и други форми на некоректност /сега се сещам за още една – когато към предлагания продукт се поставя снимка или картинка от стара бутилка на същия, която би представлявала по-голям интерес, а вместо нея се предлага новата визия/, но ако продължа статията ще стане прекомерно тежка и дълга.

 Приятели, ако се сещате за други нелоялни практики ще се радвам да ги споделите тук или във Фейсбук.

 Качество преди количество!
Наздраве! 🙂