Какво пише на етикетите на бутилките с уиски? Какви заклинания и прокоби са закодирани от производителите? Какво ни казват и какво искат да премълчат? Много въпроси, на които съм давал отговор в отделни статии/ раздели в блога, но реших, че конкретният подход със снимка, служеща за пример също е удачен и позволява по-бързо ориентиране в материята.
Често бутилките са облепени с един-два, че и три етикета, върху които са изписани дълги редове с информация, която обаче не е преведена и обяснена на български. Ако купуваме шише от България ще срещнем кратко описание на това кой е производителя, съотв. кой е вносителя. Това, че знаем кой дистрибутира течността е супер, но истински полезната информация /ако я има/ е изписана на чужд език – при уискито това е английският. В действителност, няма как тя да бъде съпроводена изцяло и на български – все пак става въпрос за етикет. Затова пък в страниците на блога мога да пиша до припадък или поне до изкълчване на пръстите и ще се помъча накратко да ви разтълкувам най-често срещаните означения.
Освен името на продукта и неговия произход, на етикета е посочен и неговият вид – светът познава няколко основни вида уиски – малцово, смесено и зърнено, съотв. malt, blended и grain whisky/ whiskey. Бърбънът ще го разгледаме накрая на статията.
Горният Tomatin представлява уиски, получено в резултат на дестилация на покълнал ечемик и в бутилката се съдържа уиски само от една дестилерия, в случая от тази на Томатин, затова и уискито е обозначено като „single malt whisky“. Посочен е алкохолният му градус – в случая чудесните 46%, както и факта, че уискито е 18-годишно. Тъй като всяка дестилерия най-често пуска партидно серии от дестилати, селектирани от различни по възраст бъчви, то когато реши да посочи възрастта на годините на алкохола в стъклото на щанда, следва по закон да посочи възрастта на най-младото уиски, съхранявано в някоя от бъчвите. Разбира се, вместо години на течността производителят може да сложи някакво друго наименование и да избегне конкретизирането. Тук Томатин са постъпили коректно, както трябва да постъпват всички производители, и са посочили не само, че уискито е 18-годишно, но и обстоятелството, че уискито е „финиширало/ finished“ стареенето си в бъчви от шери олоросо/ sherry oloroso casks. Шерито е подсилено /не винаги/ вино от Испания и освен като олоросо се предлага и под други разновидности. Така че, може да откриете и други видове шери, обозначени на етикета. Не само това, но често се ползват и бъчви от други вина, както и от ром.
И ако при Томатин уискито бе прекарало само известен период в бъчви от шери, то има и уискита, върху етикетите на които може да срещнете надписа „sherry cask matured“. Подобен надпис ще рече, че уискито е отлежавало изцяло в бъчви от подсиленото вино шери, както 21-годишният Glengoyne /Гленгойн/ от снимката. Посочен е видът на шери бъчвата – „sherry butt“, което подсказва, че вместимостта `и е около 600 литра. В случая е посочен и номерът `и – 1391, като общият брой на бутилките от партидата в случая е 8640. И ако при по-базовите уискита производителите не прибягват към толкова подробно изписване на етикета по простата причина, че уискито е насочено към широк пазар, то при някои по-специални дестилати, като този от горната снимка, родословието на напитката е разяснено подробно. И ако уискито на Томатин включваше неизвестен брой за нас бъчви, то това на Гленгойн е пълнено само от една бъчва – „single cask“, и при по-висок градус – 52,2%. Изписани са и датите на дестилиране и бутилиране на алкохола, който както и този на Томатин е нестудено филтриран – „unchill-filtered“. При този Гленгойн и цветът е естественият, като същият не е подсилван с наурален оцветител карамел Е150а. Тази му особеност се изписва като „natural color“. Няма ли подобен надпис на етикета на бутилката можем да предположим, че уискито е с „фалшив“ цвят. В Германия и Дания на гърба на бутилката задължително се посочва дали в уискито се съдържа оцветител карамел, която практика доколкото подразбрах ще навлезе и в другите страни от Европейския съюз и която аз намирам за необходима.
На етикета на уискито може да бъде открит и надписът „cask strength“, като при това уиски на ирландците от Teeling. Това ще рече, че уискито е бутилирано директно с градуса на бъчвата, без съдържанието `и да е било разреждано от производителя с вода. Това уиски разбираемо е по-скъпо, защото давайки ни повече алкохол производителя губи количество.
До тук говорих за шотландските дестилати, но съдържанието на означенията е общоважимо за целия уиски свят. При ирландските уискита може да срещнете надписа „triple distilled“, което означава, че уискито е преминало през три медни казана при дестилацията.
Такова е и уискито на Powers от снимката. При него обаче срещаме и пояснението, че уискито има изявен „pot still“ характер. „Single pot still whiskey“ е характерно за Ирландия уиски, което се различава от малцовите и зърнените дестилати, тъй като се получава, вследствие на дестилация на смес от покълнал и непокълнал ечемик. В уискито от снимката има именно такова уиски, както и зърнено /царевично/. Подобно нему е и уискито на Jameson.
И като заговорих за царевица се сетих за бърбъна, тъй като той се произвежда именно от нея. Илайджа Крейг е именно бърбън, прекарал 12 години в нови обгорени бъчви от американски дъб. Произлиза от щата Кентъки, но в днешно време може да откриете бърбън и от други щати. Градусите му са 47, като на някои бутилки са обозначени и като „proof“, или проба. Тази система е възпирета от американците, като 1 градус = 2 proof. Уискито от снимката е и „straight bourbon“. Това означава, че цветът му е натурален и са спазени изискванията за отлежаване в нови бъчви. Стрейт бърбънът е минимум 2-годишен, като в случая хората от Хевън Хил са демонстрирали явното си уважение към клиента, посочвайки точната възраст на дестилата. Въпреки по-високия алкохолен градус, течността е била разредена с вода преди бутилиране. В противен случай би следвало да бъде отразена като „barrel proof“, по подобие на възприетото в остатъка от света „cask strength“.
Върху етикетите е възможно да съществуват и други важни писания /като общи дегустационни бележки/, които не съм описал в тази статия. За нещастие, често върху тях се помества никому ненужна информация за това колко награждавано е дадено уиски, как са подбирани най-добрите бъчви или пък се разказва историята на марката, обогатена от някой маркетингов „гуру“.
Засега това е от мен, приятели.
Наздраве!
Качество преди количество!
Качество преди количество!
