Dark Mode On / Off

William Cadenhead 20 y.o. blended whisky, Batch 2

 

 Давам си сметка, че в следващите няколко месеца на по-хладно и влажно време подобни фотоси на открито ще са трудно осъществими. Денят също става по-къс, а през светлата му част възможността за снимане ще ми е ограничена. Това от една страна е негатив, защото обичам външните сесии с бутилка и чаша – ако успея да ги аранжирам с приятен фон и заобикаляща страна, изпитвам задоволство от резултата. Късната и зимата обаче си имат неповторим чар и също биха могли да ми отпуснат някои красиви моменти, които да запечатвам с камерата. Особено, когато падне един хубав сняг и всичко стане чисто и бяло. Точно тогава пък ми идва и вдъхновението за опушените уискита, както и за тези с интензивно винено влияние. Защо? Оставят ми някакво празнично усещане. Пушилките пък обикновето са по-грубовати /казвам го в позитивен контекст/ и аз обичам да затомлям душата с капки, силно повлияни от торфа, последвали хладните преживявания. Днес ще ви разкажа за едно зряло уиски, което не е опушено, но пък е интензивно откъм винени заемки. Нека ви запозная с втората партида на шотландския бленд William Cadenhead /Уилям Кейдънхед/, бутилиран при навършени цели 20 години. Акцентирам на поредността в партидите, защото това има значение и ще го коментирам след няколко глътки. А преди това няколко думи за историята на бутилировача.
 
 

 През 1842г. в Абърдийн Джордж Дънкан полага основите на компанията, която по-късно ще придобие актуалното си наименование – „Cadenhead“. Бизнесът потръгнал добре и скоро към Дънкан се присъединил Уилям Кейдънхед, който след смъртта на Дънкан в края на 50-те години на 19-ти век поел цялостния контрол върху фирмата, чието име променил по своята фамилия. Под ръководството на Кейдънхед търговските дела придобили солидни цифрови форми и приходите позволили бизнесът да се разрастне. През 1904г. Кейдънхед починал и бил наследен от пременника си – Робърт Дути, който задал модерния курс на компанията, позволил ѝ да оцелее предстоящите трудности. По инициатива на Дути на пазара били пуснати две собствени на „Кейдънхед“ марки уиски.

 
 Преломният момент настъпил през 1931г., във времената на Голямата депресия, когато Дути починал – бил блъснат от трамвай, който отнел движещата сила на фирмата. Постът на управленец бил поет от Ан Оливер, която вече била натрупала богат опит в търговските дела. Историците описват като повече от богати складовите запаси на „Кейдънхед“, отговорността за натрупването на които била именно на Оливер. Постепенно обаче бизнес делата в копманията срещнали затрудненя и Ан Оливер напуснала поста си.
 
 В началото на 70-те години бизнесът на търговеца бил обявен за продан на търг на „Кристис“. Целият процес обхванал цели два дни на продажби, като според сайта на „Кейдънхед“, цялото количество алкохол /не само уиски/ се простряло на 167 страници. На провелия се през октомври 1972г. търг компанията била продадена на компанията била продадена на „J & A Mitchell and Co“, които притежавали тогава, а и днес, дестилерията Спрингбанк /Springbank/ в Кемпбълтаун. Последвало затваряне на магазина в Абръдийн и пренасочване на дейността към местонахождението на дестилерията. Впоследствие новите собственици разширили търговията и отворили фирмени магазини на „Cadenhead“ в Единбург, Лондон, Италия, Дания, Германия, Швейцария а от скоро и във Виена, в които освен уиски предлагат и други алкохолни напитки, част от които от собствените им запаси.
 
 

 На бутилката е изобразен именно Уилям Кейдънхед, благодарение на който са положени основите на успешно търговско начинание, обхващащо повече от 175 години. Още по-интересно обаче е съдържимото в шишето. В началото стана дума, че уискито е смесено, т.е. бленд, включващ един или повече малцови дестилати и едно или повече зърнени уискита. Това е законовата дефиниция за категорията на смесените уискита. Сега обаче става наистина шарено и разчупено. На страничния етикет, който съм снимал, е отразено, че съотношението между малц и зърнен дестилат е 65/35 % в ползна на малцовото уиски. Не са много блендовете от настоящето, които ползват подобва пропорция, а още по-малко са тези, които дефинират разпределението им.

 


Още по-красива е ситуацията с отлежаването. Тези бутилки на „Кейдънхед“ произлизат от своеобразна солера система на отлежаване на бъчвата, аналогична в някаква степен и на традиционния подход по отлежаване на шери олоросо. Не на онова, което се ползва са обогатяване на буретата с уиски. Това ще рече, че хората от Кейдънхед допълват бъчвата, от която са напълнени бутилки с дестилати от други бурета, така че в първоначално ползваното буре остава уиски от първата партида. Загатнах, че ревюирам партида 2. Тя се базира на първата вариация, при която буре със смесено уиски /не е ясно кои дестилати са включени в него/ е подсилено с бъчви от 20-годишен Гленротъс и 20-годишен Стратклайд, което е зърнено уиски. От така селектирания запас е била бутилирана партида 1. За направата на партида 2, която описвам, към остатъчното количество от първия бач, са прибавени отново 20-годишен Стратклайд, но този път малцът е 20-годишен Бенринес. Звучи едновременно объркано, но заедно с това и доста вкусно. Описанието на технологията по отлежаването приключвам с вметката, че на пазара се появи и трета партида, която се търгуваше и тук за под сто лева. Аз не успях да си намеря бутилка, но знам, че мои колеги го направиха и останаха доста доволни.

 


Остана да си кажем ред-два и за градуса на уискито. Алкохолното съдържание е 46%. Уискито не е студено филтрирано, а цветът му се дължи на контакта на алкохола със сърцевината на бурето/ буретата, в които е съхранявано шери. Липсата на карамел е150 също е отразена на страничен етикет. Аз поне не се сещам за възможност за по-подробно запознаване на потребителя с характеристиките на уискито от използваната при Кейдънхед. Рекламните послания отсъстват, което кара очите на малцофила да сияят.

 
 

 Аромат – спомен за мириса на кола, сладост, сладки череши и вишни, плодове боле с червени плодове, шери заемки, шоколад, в някаква степен ми напомни и на шери отлежал ирландски малц. Долових още асоциация с диня, но като аромат от бонбон или дъвка, както и с ягоди, но също като ухание от десерт. Разгадах още нотки смлян пипер, зрели праскови, орехов ликьор, доза севежст, печени фъстъци, карамелизирани ябълки, тютюн за наргиле с плодов мирис. С вода – усещане за компот или сладко от вишни. Асоцияция с порто отлежало уиски, какаов кекс, презрял банан. Вкус – щедра сладост, слаба пикантност, червени и тъмни плодове, зрял портокал, нотки какао, свежо усещане, слаби танини, дървесното влияние се откроява при второто отпиване. С вода – сладникав, но се появи и лека киселинност, сухота и танини. Финал – среден, слаба пикантност, танини, зърна от кафе, последваща сладост, отново усещане за ирландско уиски /този път пот стил/ с шери профил, костилков плод, слабо нагарчащи кайсиеви ядки. С вода – танини, пикантност, нагарчащи бадеми.

 
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 120 лева.
 
 В обобщение: бленд, силно повлиян от шерито, при който добавянето на вода отключва по-силна дървесност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram