Whiskeytemple_Vladimir 
Горната снимка направих в дестилерията. Тематично, нали? След Дъфтаун, Glen Garioch 15 y.o. пое по дългия път към дома, старателно увит в предпазна хартия. Идеята ми беше да го отворя и да го споделя с приятели – все пак, за това е произведено. За моя радост, бутилката оцеля в куфара след дългия полет и прехвърляне на багажа в Лондон и няколко дни по-късно я разходих вече на шуменска земя. Почти като „Пътят на коприната“.
Шишето отворих през юни и след като изпълних замисъла си, го оставих да подиша. Така процедирам с бутилките си – не се притеснявам от навлизащия въздух. По мое мнение престоят след отварянето им, ако не продължава вечно и се обезпечи добра среда за съхранение, не вреди, а напротив – помага, особено при високоградусните или при по-младите напитки, които в началото могат да се усещат по-агресивно.
Изминаха месеци от последните летни снимки и преди около две седмици прецених, че вече е дошъл моментът за по-задълбочен прочит. Той не би бил пълноценен, ако не бе съпроводен с водене на дегустационни бележки и със задължителната за мен уиски фотография, документираща капките шери отлежало щастие, до които имате възможността да се докоснете чрез зрението си.
Първото, което може би ви прави впечатление, че никъде по етикета на уискито не фигурираха празни хвалебствия за качеството на ползваните на бъчви и за това колко лимитиран е тиражът на тази версия – а той е такъв заради малкото количество добиван спирт в дестилерията. На гърба на бутилката бе посочен единствено алкохолния градус, 53,7%, а на лицевата страна бе упоменат характера на отлежаването – уискито старее изцяло в бурета от испанското шери олоросо – не е посочено дали са първо или последващо пълнене. Подозирам, че цветът на благинката е подсилен с карамел е150. Опасенията ми се градят на установената практика от компанията-собственик /Suntory/, която ползва оцветител за версиите на другите свои шотландски едномалцови уиски /Auchentoshan, Laphroaig, Bowmore и Ardmore/ и най-вече на липсата на изричен текст на етикета, отхвърлящ употребата на оцветител. Никъде не бе отразено и дали уискито е студено филтрирано – информация, която може би е маловажна за консуматорите, но е от съществено значение за ценителите на уискито, какъвто съм, а надявам се и вие.
Аромат – интензивен, долавят се видни следи от шери, зърно, ацетон, какао, фъдж с шоколад, какаов десерт flapjack, пикантност, не особено сладък на мирис. Доминира се от усещането за тъмни сушени плодове и подправки, карамфил, карамелов топинг, сушени солени подправки, къпини, тъмни боровинки, шоколадово брауни, препечен хляб с масло и шарена сол, желирани бонбони с мирис на „кола“ или горски плодове, мирис на ягода като сладкарска есенция или десерт, нотки череши киснати в алкохол, а след минути на преден план изпъкват сушените тъмни плодове. Долових и мирис като от клечка от кибрит, тамян, смола и прилика с тъмен ром или бренди. С вода – по-свежи плодови нотки, мандарини, шери, ароматни билки, спомен за плодов сок от тъмни плодове. Вкус – суховат, интензивен, пикантен и леко киселинен. Оставя спомен за цитрусова киселинност. Щрихи какао, канела, слаба сладост, сушени плодове, какаов десерт, шоколадов мус с високо съдържание на какао, нотки препечено, усещане като от тъмно грозде, арония и повече сладост при следващите отпивания. С вода – сладост, по-умерена пикантност, нюанс на тъмни плодове, сладникав цитрус и зърна от кафе. Финал – среден до траен, интензивен, дървесен. Долавят се танини и сгряваща пикантност. Нотки сушени тъмни и червени плодове. Сладостта е слаба. И тук се прояви киселинността като от цитрус. Оставя спомен за тъмно грозде и тъмни боровинки, далечна асоциация с прах, бира стаут, восък от восъчна пита и прилика с орехов ликьор. С вода – танини, следвани от нотки сладникави сушени тъмни плодове и шоколадов бонбон с кафе.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 70 паунда.
В обобщение: шери бомба с хармоничен характер.
