
Вчера си говорих с приятел по темата за непопулярните уискита – за онези, които все още стоят в сянката на далеч по-рекламираните представители на шотландската школа. До темата достигнахме след като пред нас се изправи бутилка с малцовото уиски на Томатин /Tomatin/, което спада именно към тези по-рядко предлагани и търсени у нас зърнени напитки, чието наименование като че ли не създава моментална асоциация с продукт на шотландската уиски индустрия. Името на дестилерията няма нищо общо с доматите, независимо че се родее по звучене с тях – произходът му се корени в древния галски език и е свързан с факта, че районът около малцовия производител е богат на хвойна. Вдъхновени от това основателите нарекли своето творение „Хълмът на хвойната“.

Бутилката, за която загатнах в началото бе тази на старата версия на 18-годишния Томатин, която реших да отворя, след като забелязах, че коркът `и не е във форма и пропуска. А когато това се случи, най-доброто решение е тя да се отвори и тапата да се замени с далеч по-надеждна. Отварянето пък води до разливане на няколко капки в Гленкирна – сещате се, с чисто научни цели, при разискването на които ентусиастите стигат до възвишени проникновения. Самият „стар“ дестилат ще ви представя по-късно – в блога е налично вече ревюто на по-новата му версия в статията от миналия април – може да я откриете под настоящия материал. И тъй като ми тръгна на вълна „Томатин“, днес реших да ви запозная с Tomatin 15 y.o. single malt whisky, отлежавало в бъчви от американски дъб. Бележките за него стояха в изчаквателен режим от няколко седмици и актуалната творческа атмосфера ги призоваха.

Във времената на изобилие от уискита без посочена възраст, предлагането на сериозно портфолио от „годишни“ уискита си е повод за радост /за мен/ и гордост за дестилерията. В последните няколко години присъствието на Томатин на пазара се засили, израз на което бяха както регулярните версии, така и тези, предлагани в мрежата на летищните магазини, които други производители пълнят с млади аналози без посочена възраст, но натруфени с лъскави имена и неоправдано висока цена. В случая с Томатин магазините за пътуващите /т.нар. „travel retail“/ бяха удостоени с четири едномалцови разновидности, всяка една от които манифестираше годините престой в дъбовите бурета. Най-младото уиски бе 8-годишно, следвано от по-зрял 12-годишен дестилат, допълнен от напитката, която описвам днес. Финалът е поставен по звучен и забележителен начин с Tomatin 40 y.o. single malt whisky. Колкото и да ми се иска да ви заинтригувам с бележките си за него, няма да успея по чисто обективни причини – не съм го срещал в бар, а стойността му е извън възможностите ми. Но Tomatin 15 y.o. American oak ми коства далеч по-малко – по спомен около 60 лв.

Подходът спрямо „летищният“ 15-годишен Томатин е бил по-нетрадиционен. Освен с най-висок градус от четирите други travel retail уискита /46% при 40% и 43% при останалите/, той се отличава и с по-нетипичен избор на ползваните бурета. Докато 40-годишният Томатин старее изцяло в шери бъчви, а 8- и 12-годишните разновидности комбинират бърбън и шери отлежаване, при Tomatin 15 y.o. се залага изцяло на бурета от американски дъб – навярно комбинация от първо и последващо пълнене екс-бърбън. С понятието „American oak cask“ по правило се обозначават не само някогашните бърбън бъчви, но и тези, ползвани в шери индустрията, когато са направени от американски дъб. В сайта на компанията-производител обаче е подсказано, че отлежаването преминава единствено в бурета от бърбън. Нищо не е упоменато за произхода на цвета и ще си позволя да предположа, че е възможно да е ползван карамел е150. Не бих отхвърлил и вероятността уискито да е студено филтрирано.

Аромат – сладки лимонени бонбони, лимонена кора, лимонена есенция, зърно, влажна дървесина, сгряваща пикантност, асоциация с жълт екзотичен плод, мед, праскови, обилна сладост като от зрял жълт плод, спомен за печени жълти ябълки или круши, ябълков щрудел, тревистост, сок от кайсии, сушени кайсии, ванилия, щрихи ананас, далечна прилика с бяло вино, ванилов крем с цитрусова или ромова есенция. С вода – крем брюле, ванилов крем, приятна дървесност. Алкохолът оставя чувство и на свеж зърнен профил, гарниран с усещане като от плодови бонбони и козунак с лимонена есенция и захарна глазура. Вкус – обилна сладост и масленост, солидна пикантност, нотки мед, свежи жълти плодове ванилови тонове, лимонена кора. Отприщва слюноотделянето. Комбинация от жълти и зелени ябълки, мента и свежест. С вода – сладост, тревистост, ябълки и круши, лимон и по-слаба пикантност. Финал – среден, нотки праскови, сгряваща пикантност, тревистост, сладост, слаби цитрусови нотки, лек винен привкус като от сладко бяло вино, сладникав портокал, мед и слаби танини. С вода – още сладост, последвана от усещане за слабо нагарчащ цитрус и пикантност.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: по спомен около 60 лв.
В обобщение: свежо, почти пролетно уиски с доминиращи плодови нотки.