Whiskeytemple_Vladimir 
Няма какво да се лъжем – въздухът ухае на уиски. Не точно, но ми се щеше да е така. Преди няколко месеца Пловдив определено носеше подобен вкусен аромат – в началото на ноември с Яна посетихме града по повод есенния фест за по-редки дестилати, за който неколкократно вече писах в блога. Именно тогава направих и снимките, които ще съпроводят днешната статия – опитването на самото уиски обаче оставих на Яна, тъй като бях поел по друг интересен малцов път и не исках да претупвам срещата с продукта на шотландската дестилерия Глендронак, която и двамата ценим високо. Не само заради красивото и богато на аромати и вкусове уиски, но и поради чистата сантименталност – през юни 2018г. се озовахме в пределите на GlenDronach и това засили позитивните впечатления от марката. Затова искам да благодаря на Яна за бележките, с които ще ви запозная след малко. Снимките ми са само две, но се надявам да са достатъчни за цялостното обрисуване на бутилката. Оптималният вариант е сами да се убедите в качествата на благинката, но тъй като тя е част от отдавна изкупена серия, вероятността това да се случи не е много висока.
Стилът на презентацията `и, както и по-дългото наименование, издават, че шишето е от онези по-специални версии на Глендронак, които са пускат в къси серии, всяка от която произлиза от една единствена бъчва – т.нар. „single cask“ уиски. 12-годишният малц принадлежи към партида 14 /Batch 14/, пуснат в продажба през 2016г. и включващ 12 вариации на дестилерията пълнени от само по една бъчва. Партида 14 е обхващала диапазона от 12 до 30-годишни уискита, като това, което виждате горе е именно най-младото уиски, оценено преди години на приблизително 70-80 паунда. Ечемичното изкушение е отлежавало в бъчва от шери педро хименез с № 5523 тип шери пънчън /sherry puncheon/ или поне в такава е прекарало финалните си мигове на контакт с дъбовата дървесина /px finish/. Общо от нея са произлезли 664 бутилки, всяка носеща един и същ алкохолен градус – 58,3%. Това е така, тъй като уискито не е разреждано с вода преди бутилирането му и се обозначава като „cask strength“ дестилат. Наситеният цвят е напълно естествен и не е манипулиран с оцветител карамел е150. Уискито не е и студено филтрирано.
Аромат – спомен за солен карамел, лакта, бонбони тофи, морска сол, солиден спомен за тъмни и червени плодове, горски плодове, нотки мармалад и асоциация с мириса на козунак с мармалад, карамел, индийско орехче, канела, карамфил, нюанс на тъмен ром, бисквити, асоциация с коледен щолен, сушени плодове и печени ябълки с канела и захарен сироп. Яна е доловила и нюанс на шоколад и шоколадов сладкиш с череши, десерт брауни, както и спомен за тъмен шоколад със сушени плодове. Вода не е добавяла. Вкус – пикантност, солидна сладост, тъмни плодови нотки, сушени плодове, мазни ядки, отново асоциация с горски плодове, солена лакта, тъмен шоколад, какао, горски ягоди, подправки и усещане за сладкиш с коледни подправки и сушени плодове. Щрихи портокалови кори, червени боровинки, меден линцер и препечена филия със сладко от червен плод. Финал – осезаема сладост, сладко от тъмен плод, дървесност, ароматни подправки, пикантност, стафиди, сладкиш с печени плодове и ядки, прилика с препечен, дори прегорял козунак, нотки нар, печени орехи, ошав, меденки и сушени тъмни сливи.
Оценка не е поставена, но Яна сподели, че и този Глендронак `и е харесал.
