Dark Mode On / Off

Blair Athol 23 y.o. single malt whisky, Diageo Special Release 2017

 Преди няколко години, може би две, опитах първото си едномалцово уиски от шотландската дестилерия Блеър Атъл /Blair Athol/. То бе 25-годишно и не бе официален ботлинг, а версия на компанията „Сигнътъри“ /Signatory/, която тя бе подготвила за френския вносител, собственик на магазини и бар „La Maison du Whisky“ /LMDW/. Уискито почти ме нокаутира с богатия си шери профил – намерих го за доста вкусно и си обещах две неща: ако открия бутилка от него на достъпна цена /понастоящем тук ми търсят над 700 лв./, да си го купя и второ – да отделя още време за изследване на версии на Блеър Атъл. Към днешна дата и двете обещания все още остават неизпълнени. Шанс да се поправя, поне с опитването, ми се отдаде по време на „Old & Rare Whisky Show“ в Пловдив, когато на щанда на официалния вносител бе налична за опитване версия на спомената вече дестилерия – точно това уиски, което виждате на снимката и което описвам в статията. Бе обявено предварително, че ще бъде отворено за опитване и аз му се заканих като гладно дете на десет панаирджийски кебапчета … Подобни къси серии рядко достигат до България, а ако го направят няколкото бутилки се насочват към индивидуални купувачи-колекционери. Не и този път. Въпреки благоприятната обстановка, аз не се възползвах от шанса да го опитам – ставало е дума и преди, но изнамерих и други интересни благинки по време на феста, които изместиха Блеър Атъл. Аз обаче съм късметлия, тъй като до мен бе Яна, която се ангажира с тежката задача да опита тази 23-годишна малцова отвара и да подготви бележките за нея. Аз пък и обещах да подготвя отделна статия по повода. Днес дойде моментът да изпълня моя ангажимент, запознавайки ви с впечатленията на по-красивата половина на Whiskeytemple.
 Дестилерията Blair Athol /Блеър Атъл/ се намира в шотландските Висини,
в областта Пъртшайър. Ако пътувате между Стърлинг и Инвърнес ще
подминете разклона към нея /ние го направихме, тъй като пътувахме с
автобус/. В близост до нея са дестилериите на Аберфелди, Дауини и
Едрадауър. Основана е през 1798г. от Джон Стюарт и Робърт Робъртсън,
които я кръстили „Aldour distillery“ – навярно по името на източника, от
който е черпела водата си /Allt Dour/.
 Малко
по-късно затворила врати, за да се стигне до 1825г., когато придобила
актуалното си наименование, вдъхновено от близкото едноименно селце.
Самата дестилерия се намира в близост до друго селце – Pitlochry. До
края на 19-ти век се сменили няколко нови собственика. През тези години
Блеър Атъл все още сама си малцирала ечемика. Ползван бил торф, част от
който бил доставян от о-в Оркни, където се намира дестилериите Highland
Park и Scapa. Към днешна дата малцираният ечемик се доставя от
индустриалните комплекси на „Диажио“.
 
 През 30-те
години на 20-ти век била закупена от компанията „Arthur Bell &
Sons“ /Артър Бел и Синове/, които се нуждаели от малцово уиски за
произвеждания от тях бленд Белс /Bell`s/. През 1949г. я осъвременили.
Капацитетът на дестилерията бил увеличен, а в края на 80-те години бил
отворен посетителски център. Направи ми впечатление, че на разположение
на туристите са няколко вида обиколки, като най-скъпата /165 паунда/
осигурява и драмче от Port Ellen /митичният малц от Айла – Порт Елън/
или Lagavulin 37 y.o. През 80-те години „Артър Бел и Синове“ били
закупени от Гинес, а по-късно те формирали настоящия алкохолен гигант
„Диажио“ /Diageo/, който я управлява и към момента.
 
 Почти
цялото произвеждано количество малцово уиски /около 2 млн. литра
годишно/ се насочва към смесените уискита на „Диажио“ /най-вече Белс/, а
единственият официален ботлинг е 12-годишният представител на серията
„Flora & Fauna“. Макар и рядко, Блеър Атъл се среща и сред
независмите бутилировачи.
 
От последния абзац разбирате, че официалните версии на Атъл са на практика отсъстващи. „Диажио“ използва почти целия производствен потенциал за захранване на смесените си уискита, но това не означава, че складовете на дестилерията не съхраняват достатъчно интересни зрели нейни интерпретации. Конкретният ботлинг беше част от лимитираната серия „Diageo Special Release 2017“, състоящи се от още няколко малцови, а по спомен и зърнени уискита, от производители, управлявани от алкохолния гигант. Блеър Атъл бе представен с 5514 бутилки /опитаната от Яна е с № 3918/, пълнени без разреждане на уискито с вода преди бутилирането му – алкохолният градус на партидата му е 58,4%. Процесът на отлежаването преминава в бъчви, които преди това са съхранявали шери – описани са като ex-bodega European casks, което подсказва, че е ползван европейски дъб /испански, френски, а може би и румънски/ за направата им. Тази информация обаче не присъства на самата бутилка, но мисля, че е поместена на кутията `и. Етикетът не сочи и дали уискито е студено филтрирано, съответно какъв е произходът на цвета му. С оглед предназначението на бутилката се надявам да не е ползван карамел е150. Време е за бележките на Яна.

Аромат – малини, червени боровинки, къпини, червено грозде, мармалад, мирис като от прашния склад с бъчви. Ванилия, карамел, кожа, тютюн, дървесина напоена с алкохол, тъмен шоколад със сушени червени плодове, карамелизирана захар. Приятна пикантност, подправки с коледен нюанс. Ябълков сок, шарена сол, солен карамел. С вода – ароматизиран плодов тютюн, лек мирис като от дим, накиселяващ нюанс, касис, сини сливи и мокра дървесина. Вкус – интензивен, носещ асоциация с тъмни плодове, костилков плод, танини, щрихи тютюн, препечена дървесина, приятна пикатност, спомен за люта чушка, сладост като от мармалад, нотки клечка от кибрит, сладкиш със сини сливи, касис, нотки кожа и какао. С вода – повече сладост и плодови заемки, сгряваща пикантност, подправки, мармалад от кайсии, дървесина, карамел, но отсъстващи танини. Финал – сладникав, с тъмноплодов профил, сгряващ, нотки мармалад, дървесност, мая. Сушени и печени тъмни плодове, ликьорна нотка, бонбони с череши /пияни вишни/, щрихи горски плодове и прилика със сок от тях. С вода – пикантност, сладост, маслен, плодов, с доминиращо усещане за кайсии, праскови и червени плодове, ядки и дървесина. Бутер печиво и светли стафиди.

Оценка на Яна: 86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: по спомен бе над 700 лв.

 В обобщение: Яна сподели, че уискито `и харесва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram