
Hикога не е късно да опишеш уиски или поне така си мисля, пристъпвайки към днешния уиски разказ, който се отложи достатъчно дълго във времето. Историята му датира още от ранната есен на 2020г., в частност от началото на месец октомври, когато придобих бутилката, която още тогава заснех, обвита от все още топлите слънчеви лъчи. То /стъклото/ съдържа ценния и лимитиран 21-годишен Спрингбанк от едноименната дестилерия, пуснат в продажба непосредствено преди да го закупя.
Малко след това приятел /Благо, наздраве!/ също се сдоби със стъкленица, която подели измежду неколцина от нас. Нямаше как да не се възползвам от предложението му и си набавих 100 мл. от почти катранено тъмната течност. Този къс от цялата бутилка закътано запазих нейде из шкафовете и кутиите ми – съхранение, което възлиза на почти пет години. И вчера ме озари прозрението, че е време да се насоча към тази благинка. Благинка, което понастоящем е доста трудна за откриване – със сигурност не е на цената, която аз заплатих в деня на официалната `и продажба. По ред причини /комбинация от такива с обективен характер и чисто спекулативни такива/ това гъсто откъм цвят уиски достигна парадоксално висока стойност в идните месеци и години – цена, която отдалечава иначе любопитното уиски от любопитните ентусиасти с нормален бюджет.
Спирам с увода. Впечатленията си формирах от опитаните милилитри от миниатюрата, която също съм снимал и която ще видите след малко.

В сайта съм представял достатъчно разновидности на спиртоварната, където съм помествал и данни за историята `и и за спецификите на производствения процес там. През 2022г. пък успях и да я посетя и през архива на блога или през търсачката му може да откриете подробния ми очерк за това.
Сред множеството дестилати на марката попада и един друг 21-годишен неин представител, който ревюирах през 2017г. Открих го в бар The Pot Still в Глазгоу и красивия му профил стои все така запечатан в съзнанието ми. Това е линкът към статията.
Между двете напитки има редица общи черти, но и са налице достатъчно много отлики, които ги разделят. Генералната разлика се дължи в подбора и в характера на ползваните бурета, докато приликата е в сходния технологичен подход на добив на опушен дестилат, бутилиран на 46% алкохолно съдържание, без добавен оцветител карамел е150а и в отсъствие на студена филтрация – всичко това е описано на кутията на бутилката, която не съм снимал, но я има в Whiskybase. Тези характеристики са неотменима величина за Спрингбанк и представляват отлична практика при подготовката на всяко нейно уиски /в частност на 21-годишните експресии, пускани на къси партиди на годишна база/.

За направата на разновидността от 2020г. са ползвани четири вида бурета – дъбови бъчви, в които някога е съхраняван бърбън /30% от цялото количество/, шери /25%/, ром /30%/ и екс-порто бурета /15%/. Общият брой на бутилките възлиза на 3300 броя.
Аромат – канела, мента, интензивен мирис, носещ спомен за сушен тъмен плод, малц, восък, влажна дървесина, намек за опушеност, кола, нотки тъмен ром, сушени сини сливи, кекс, балсамико, крем брюле с боровинки, презрял банан. С вода – по-силни асоциации с тъмни плодове, бананов хляб/ бананов кейк с какао, боровинки, ягоди, сладко от ягоди, захарно петле/ захарен памук, капучино. С още вода – по-явен спомен за опушеност, нотки кафе, червени ябълки. Вкус – пикантност, чили, канела, сладост, маслено усещане, асоциация с вкуса на обелка от орех, восък, щрихи опушеност, които стоят под явното винено влияние. С вода – сладост, киселинност, сухота, восък, танини, нотки кафе, индийско орехче, канела. Профилът издава зрялостта на уискито. С още вода – джинджифил, какао, но и сладост, нюанс на опушеност. Финал – среден до траен, чили, джинджифил, пикантни подправки, танини, сухота, какао, слаба сладост, тъмен шоколад, лека киселинност. С вода – нотки пепел/ въглен, по-свеж плод /зряло манго/. С още вода – киселинност, сухота, дървесност и сладникав мотив.
Оценка: 87/100. Цена: неактуална.
В обобщение: уиски, при което влиянието на дървото и на виното доминира над алкохола. Възрастта му е ясно доловима. Комбинацията от толкова висок процент винени бурета за мен не достави желания „уау“ елемент.