Whiskeytemple 
На този слънчев фон от преди няколко дни заснех кадрите с това „слънчево“ уиски, което се явява и част от триадата малцове на шотландската дестилерия Бенромах /Benromach/, бутилирани за нашия пазар. През изминалата година ви разказах за по-младия му роднина, носещ означението на Фейсбук групата Scotch Around, спрямо когото тази версия се явява като по-голям батко, носещ почти идентично ДНК и до голяма степен сходен профил. На фотоса виждате двете експресии една до друга – запечатах момента през зимните месеци, когато разновидността на Бенромах, която ревюирам днес /реколта 2003/ все още не беше отворена. Към края на ноември тя е на финала на своя жизнен път.
Третият нашенски ботлинг e 10-годишна експресия от единична шери бъчва, първо пълнене, която не съм опитвал, но `и направих снимка, след като я осигурих като дар на мой познат. Отзивите за нея звучат изкушаващо, но все още не съм решил категорично дали да си я набавя.
Стана дума за предходно представеното от мен уиски на Бенромах – бутилиранoто за Scotch Around. Паралелът между него и това, което описвам днес е неслучаен и аз откривам сериозно сходство между двата малца. Уговорката е, че напитката от днешния материал е по-зряла и влиянието на дъбовата бъчва е по-осезаемо. Визирам пикантността и сухотата, които Benromach 2003 несъмнено притежава. Тук е разказът ми за версията от 2009г., която неколкократно споменах и ако желаете, може да прегледате успоредно отзивите ми от двете благинки. Ако вече сте я опитали, то имате основата на изживяването и при Benromach 2003, и може да предложите какво ви очаква там.
И при двете имаме опушен дестилат, какъвто спиртоварната по правило произвежда, заложен в бърбън бъчви, първо пълнене. Но при уискито, с което ви срещам днес, годините на отлежаване са значително повече. Напитката е дестилирана на 20.01.2003г. и е след като е изкарала 21 години в бърбън буре с номер 47, на 24.01.2024г. е била бутилирана при 57,2%.
Ако разполагате със самата кутия, ще се убедите и че уискито не е студено филтрирано и е представено в естествения си цвят – тези данни са поместени на лицевата страна на картонения пазител на стъклото, докато на задната страна фигурира послание относно концепцията на производителя за добива на неговото уиски. На фотоса с лицевата страна виждате и съдържанието на чашката, след като добавих три пъти вода към малцовия сок – появата на т.нар. „шотландска мъгла“, дължаща се на отсъствието на студена филтрация, гали окото ми.
Както всяка една къса серия и при тази общият брой на бутилките е обективно ограничен – липсата на разреждане с вода преди бутилирането е резултирало до появата на общо 159 стъкла със златистия ечемичен сок.
Не знам кога ще се изчерпят, но вече започвам да си визуализирам какво желая от следващата версия, защото предполагам, че ще видим такава. Бих желал нещо извън традиционния облик на Бенромах – да речем уиски на около 15 години, което обаче да не е опушено и да е отлежавало в чисто нов дъб. Ако трябва да заходя в другата крайност и развихря въображението си, нека е във винено буре – или комбинация от бурета. Преди това обаче е редно да ви дам и субективните си възприятия от напитката, която стои пред мен.
Аромат – интензивен, пикантен и носещ явен спомен за ванилия. Зелен мотив, ябълки, щрудел с канела, ананас, сладко от ананас, пудра захар, опушеност, дори сажди, минералност. Орехов блат от сладиш, десерт Агнес с яйчен крем, мед, солидна пиперливост, нотки джинджифил. Асоциация с опушен колбас, снакс / чипс с мирис на бекон. Зелена круша, крем ванилия от кроасан/ еклер, смола/ тамян. С вода – накиснато зърно, зърнена закуска, опушеност и асоциация с опушено месо. С още вода – манго, букет от сушени жълти плодове, горчица. С трето добавяне на вода – смола. Вкус – лютив джинджифил, дървесност, канела, нагарчащи ядки, зрял ананас, сладникав лимон, жълта ябълка, опушеност, минералност, чили. Отприщва слюноотделянето. С вода – сушени жълт плод и стихнала пикантност. С още вода – без съществена промяна. С трето добавяне – сладост, малц и ябълки. Финал – среден до траен, свеж жълт плод, пикантност, сушени подправки, опушеност и слаба сладост. Лимон и ананас. С вода – слаби танини, дъхаво жълто грозде, препечено/ обгорено. С още вода – плодов мотив от жълтата гама, сладост, опушеност. С трето добавяне на вода – сходен профил с намаляла пиперливост.
Оценка: 87/100. Цена: около 400 лева.
В обобщение: мощно уиски с доминираща пикантност и опушеност.
