Буреносен вятър вилнее вън, а аз съм се затворил в къщурката си, надвесил съм се над таблета и се опитвам да не излетя. Цялата история напомня на приказката за трите прасенца и вълка, но в случая от прасенцата съм останал само аз, а с другите съм замезил. Вълк също няма, може би защото и него по погрешка съм сготвил. Но пък уиски има бол /т.е. в излишък – не знам дали всички са го чували този израз или той е познат само в някои части на Родината/. Здравейте, приятели! Време е за поредното уиски дефиле в блога Храм на уискито /Whiskeytemple/, в което отново ще си поговорим за една приятна дестилерия, която лично на мен ми допада – визирам дестилерията Бенриак /Бенриах/.
Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от Longmorn Distillery Co Ltd. я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/. Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от Glenlivet Distilleries Ltd., които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била породадена на Seagram, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появила единственият такъв, бутилиран от тях и това бил BenRiach 10 y.o. pure malt – бележките ми за него се намират в архива на блога в дясно или в раздела „Дестилериите А-К“. През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ /опушени уискита/ характер.
Вече ви представих няколко представители на Бенриак. Благодарение на официалния внос в България вече са налични все повече нейни уискита, което е повод за радост и за което поздравявам приятелите от Чист.Зрял.Малц. Ядрото на моите ревюта до момента се върти около 15-годишните напитки, носещи шарени етикети. Освен тях те имат друга важна особеност – всички първоначално отлежават в бъчви от бърбън, след което за няколко месеца финишират съзряването си в друг вид бъчви /от подсилени вина от Испания и Португалия, вина от Франция или ром от Ямайка/. Бутилират се при виско градус – 46%, в натурален цвят и без да са студено филтрирани. Всичко изброено говори за коректното отношение на производителя, което все по-често отсъства при конкурентите.
Днес ще представя 15-годишният Бенриак, довършил стареенето си в бъчви от тъмен /ямайски ако не се лъжа/ ром. Преди време в бар Caldo в София душих почти празната бутилка и се заканих при първа възможност да го опитам, тъй като „колегите“ му от серията ми харесаха /особено уискито с финиш в бъчви от подсилено вино мадейра/. Затова, когато попаднах в Уиски Библиотеката в Пловдив не се колебах дълго, преди да поръчам две мостри за мен и за Яна, която доволно мъркаше, след като се бе насладила на Glenmorangie Signet /когато го опитах също бях доволен, но звуците, които издавах наподобяваха тези на розовите животинки от началото на повествованието :)/. Аз бях пробвал Tobermory 10 и тъй като главата ми бе на косъм да се търкули под бара заради дългия път до Пловдив, реших да го отлея и да го опитам на спокойствие /противно на очакването на мнозина аз опитвам максимум 2-3 уискита на вечер и то, когато участвам на дегустационна сбирка – колкото и да е вкусно уискито да не забравяме, че е алкохол, който може да вреди, особено ако не съобразим поведението си с неговия буен нрав/. И снощи пристъпих към дегустацията. Какво се случи?
Аромат – стори ми се доста плах и затворен /в бара преди 5 дни спиртността му бе прекалено силна, тъй като бутилката бе отворена току-що, но времето престой бе премахнало натрапчивите алкохолни аромати, без обаче да разкрие друг богат мирис/. Постепенно долових мед, масло, плодова сладост, предимно жълти плодове, дървесност, този път по-лека спиртност, спомен за бяло вино и грозде /знам, че тук винени бъчви не бяха замесени, но такава асоциация ми спусна „мозъчната кутия“/, тревистост и флоралност, пикантност като от пипер. След време се откори ванилово-плодов крем с праскови, плодови бонбони, и асоциация с цветя. Още зряло грозде, карамелизирана захар, сушен ананас или папая, сушени кайсии, далечна асоциация с мириса на баклава. Появи се и лека кисела нотка като от солидно зрели плодове. С вода – ванилов сладолед във вафлена фунийка, кожа, зелени подправки като джоджан или мента, спомен за тъмен/ червен плод и свежи ябълки. Вкус – плодов /микс от сушени и свежи плодове/, не много силна пикантност. Стори ми се леко сууховат, сладникав и отново напомнящ за бяло вино или гроздов сок. При втората глътка се долови и лека горчивина. С вода – отоново пикантност, дървесност, горчивина и сушени плодове. Финал – траен, сушени плодове, приятна пикантност, свежест, евкалипт или мента, мед, силна сладост, както и лека горчивина. С вода – дървесност, кайсии и силна горчивина.
Оценка: 82,5/100. Цена: около 95 лв.
В обобщение: уискито е приятно, но ми хареса повече без добавянето на вода. Стори ми се не до там комплексно и доста затворено, независимо, че му осигурих достатъчно време да се развие. Това означава ли, че уискито е лошо? Не, разбира се. Дали едно уиски е добро, чудесно, средно или лошо решава всеки сам за себе си, разчитайки на личните си възприятия. Никое състезание или „гуру“/ жури не може да окупира правото да определя дадено уиски за № 1 или за пълен провал, тъй като всяко уиски има своите почитатели. За да се назове дадено уиски като най-доброто или най-лошото е необходимо единодушно цялото човечество, пиещо уиски да го реши, а не един, двама или 100 човека. Това, както разбирате, е невъзможно, затова и не съм аз човекът, който ще определи, че това уиски не става. Мога само да кажа, че Бенриак са се справяли по-добре, която оценка се базира на досегашния ми опит. Въпреки това, след време отново ще се върна към него за последваща проба.
Whiskeytemple_Vladimir 
