Dark Mode On / Off

BenRiach 15 y.o. Dark rum cask finish single malt whisky

 Буреносен вятър вилнее вън, а аз съм се затворил в къщурката си, надвесил съм се над таблета и се опитвам да не излетя. Цялата история напомня на приказката за трите прасенца и вълка, но в случая от прасенцата съм останал само аз, а с другите съм замезил. Вълк също няма, може би защото и него по погрешка съм сготвил. Но пък уиски има бол /т.е. в излишък – не знам дали всички са го чували този израз или той е познат само в някои части на Родината/. Здравейте, приятели! Време е за поредното уиски дефиле в блога Храм на уискито /Whiskeytemple/, в което отново ще си поговорим за една приятна дестилерия, която лично на мен ми допада – визирам дестилерията Бенриак /Бенриах/.

 Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от Longmorn Distillery Co Ltd. я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/. Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от Glenlivet Distilleries Ltd., които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била породадена на Seagram, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появила единственият такъв, бутилиран от тях и това бил BenRiach 10 y.o. pure malt – бележките ми за него се намират в архива на блога в дясно или в раздела „Дестилериите А-К“. През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ /опушени уискита/ характер.

 Вече ви представих няколко представители на Бенриак. Благодарение на официалния внос в България вече са налични все повече нейни уискита, което е повод за радост и за което поздравявам приятелите от Чист.Зрял.Малц. Ядрото на моите ревюта до момента се върти около 15-годишните напитки, носещи шарени етикети. Освен тях те имат друга важна особеност – всички първоначално отлежават в бъчви от бърбън, след което за няколко месеца финишират съзряването си в друг вид бъчви /от подсилени вина от Испания и Португалия, вина от Франция или ром от Ямайка/. Бутилират се при виско градус – 46%, в натурален цвят и без да са студено филтрирани. Всичко изброено говори за коректното отношение на производителя, което все по-често отсъства при конкурентите.

 Днес ще представя 15-годишният Бенриак, довършил стареенето си в бъчви от тъмен /ямайски ако не се лъжа/ ром. Преди време в бар Caldo в София душих почти празната бутилка и се заканих при първа възможност да го опитам, тъй като „колегите“ му от серията ми харесаха /особено уискито с финиш в бъчви от подсилено вино мадейра/. Затова, когато попаднах в Уиски Библиотеката в Пловдив не се колебах дълго, преди да поръчам две мостри за мен и за Яна, която доволно мъркаше, след като се бе насладила на Glenmorangie Signet /когато го опитах също бях доволен, но звуците, които издавах наподобяваха тези на розовите животинки от началото на повествованието :)/. Аз бях пробвал Tobermory 10 и тъй като главата ми бе на косъм да се търкули под бара заради дългия път до Пловдив, реших да го отлея и да го опитам на спокойствие /противно на очакването на мнозина аз опитвам максимум 2-3 уискита на вечер и то, когато участвам на дегустационна сбирка – колкото и да е вкусно уискито да не забравяме, че е алкохол, който може да вреди, особено ако не съобразим поведението си с неговия буен нрав/. И снощи пристъпих към дегустацията. Какво се случи?

 Аромат – стори ми се доста плах и затворен /в бара преди 5 дни спиртността му бе прекалено силна, тъй като бутилката бе отворена току-що, но времето престой бе премахнало натрапчивите алкохолни аромати, без обаче да разкрие друг богат мирис/. Постепенно долових мед, масло, плодова сладост, предимно жълти плодове, дървесност, този път по-лека спиртност, спомен за бяло вино и грозде /знам, че тук винени бъчви не бяха замесени, но такава асоциация ми спусна „мозъчната кутия“/, тревистост и флоралност, пикантност като от пипер. След време се откори ванилово-плодов крем с праскови, плодови бонбони, и асоциация с цветя. Още зряло грозде, карамелизирана захар, сушен ананас или папая, сушени кайсии, далечна асоциация с мириса на баклава. Появи се и лека кисела нотка като от солидно зрели плодове. С вода – ванилов сладолед във вафлена фунийка, кожа, зелени подправки като джоджан или мента, спомен за тъмен/ червен плод и свежи ябълки. Вкус – плодов /микс от сушени и свежи плодове/, не много силна пикантност. Стори ми се леко сууховат, сладникав и отново напомнящ за бяло вино или гроздов сок. При втората глътка се долови и лека горчивина. С вода – отоново пикантност, дървесност, горчивина и сушени плодове. Финал – траен, сушени плодове, приятна пикантност, свежест, евкалипт или мента, мед, силна сладост, както и лека горчивина. С вода – дървесност, кайсии и силна горчивина. 
 Оценка: 82,5/100. Цена: около 95 лв.


 В обобщение: уискито е приятно, но ми хареса повече без добавянето на вода. Стори ми се не до там комплексно и доста затворено, независимо, че му осигурих достатъчно време да се развие. Това означава ли, че уискито е лошо? Не, разбира се. Дали едно уиски е добро, чудесно, средно или лошо решава всеки сам за себе си, разчитайки на личните си възприятия. Никое състезание или „гуру“/ жури не може да окупира правото да определя дадено уиски за № 1 или за пълен провал, тъй като всяко уиски има своите почитатели. За да се назове дадено уиски като най-доброто или най-лошото е необходимо единодушно цялото човечество, пиещо уиски да го реши, а не един, двама или 100 човека. Това, както разбирате, е невъзможно, затова и не съм аз човекът, който ще определи, че това уиски не става. Мога само да кажа, че Бенриак са се справяли по-добре, която оценка се базира на досегашния ми опит. Въпреки това, след време отново ще се върна към него за последваща проба. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram