Whiskeytemple 
През зимните месеци ми спорят или просто ми се харесват повече от обикновено опушените уискита и тези, при които има винено отлежаване. Затова често тези стилове ги наричам „зимни уискита“. В статията след тази ще ви разкажа за един 17-годишен Едрадауър, отлежавал изцяло във винени бурета, който при това е и силно опушен – опушените версии на дестилерията се наричат Балехин. Това уиски покрива напълно и двата зададени от мен критерии за сезонно уиски. Днес обаче ще изоставя интензивните градуси и опушеност, за да ви представя един далеч по-крехък* 10-годишен Аберлауър, при който също има някакво винено/ шери отлежаване. Преди всичко, нека ви дам и приятелски съвет – дори и да го наречете Аберлор или Аберлур, отново ще стане ясно, че говорим за един и същи бранд.
Неговата 10-годишна разновидност си е входното стъпало към цялото портфолио на дестилерията и от може би често бива избирана от прохождащите ентусиасти, които искат да добият бегла представа за потенциала на производителя. Затова го бях включил в тематичната ни дегустационна среща, която бях организирал за приятели по-рано през годината. На снимката може да видите и другите представители на намиращия се в Спейсайд малцов играч, които тепърва ще представя тук. 18-годишното уиски, стоящо по средата, отдавна е описано от мен в блога, но ще му направя повторно представяне. Сегашният материал също би могъл да бъде възприет за повторно ревю, тъй като преди около 6 години ревюирах тогавашната версия на Aberlour 10 y.o., която по-късно бе спряна и заменена от актуалнана Forest Reserve.
Преди обаче да пристъпя към бележките по същество, искам да споделя с вас няколко снимки от самата дестилерия, където бях през 2017г. Приятел наскоро ме бе помолил да му предоставя един фотос, който да използва и това ме подсети да ви ги представя отново, за да добиете някаква бегла представа за атмосферата там. В сайта си има отделен пътепис по темата и ако желаете да прочетете повече за изживяването ми там, просто го потърсете през търсачката тук или през етикета „distillery visit“. В него има достатъчно разкази и за други посетени от мен производствени обекти – засега единствено в Шотландия, но в началото на новата година, точно преди десетия рожден ден на блога Храм на уискито, се надявам да въведа и първите разкази за Ирландия.
Но да се върна към Forest Resreve. Помня, че предишната версия на Aberlour 10 бях харесал и то никак не малко, имайки предвид, че беше младо уиски, пълнено на нисък градус и след студена филтрация. Затова гледах с надежда към новата му разновидност. При нея бърбън и шери отлежал Аберлауър е прехвърлен за финиширане в бурета от френски дъб. Една от възможните причини за това е, че се е търсил начин да се допълни характера на уискито с по-интензивни дървесни тонове. Друго, по-слабо вероятно обяснение за мен, е опит да се погъделичка интереса на французите с ползването на дъб от района Лимозин – може би знаете, но най-силният пазар на марката, притежавана от френската алкохолна компания Перно Рикар, в Европа е именно във Франция. Това може би обяснява и наличието единствено на френски език по етикетите на младока. Каквато и да е реалната причина, за мен тя не сработва особено добре тук.
Другите детайли, касаещи обективните характеристики на малца, са както следва: наличие на караемел е150а като оцветител, студена филтрация на алкохола и алкохолно съдържание на минимума от 40%. Всичко изброено подсилва обсъдената по-горе функция на 10-ката като приветстващ малц за прохождащи в света на Аберлауър. Това обаче някак ми се бие с ползването на френския дъб, който несъмнено е оставил своя отпечатък върху уискито, карайки го да проявява на моменти прекалено силна пиперливост и танини, особено с добавена вода, което е несвойствено поведение за толкова младо уиски, при което според мен, акцент следва да бъде поставен върху по-свежия плодов нрав на спирта и евентуално на по-тъмните шери асоциации, които тук стоят далеч по-плахо, отколкото при предходната разновидност.
Аромат – свежо усещане, характерно за уискитата от Спейсайд на тази възраст, малц, зърнена закуска, свежи жълти и зелени ябълки, слабо усещане за мандарина, намек за червен плод, сладост, ванилия, асоциация с младите винени финиши при Тамнавулин, зрели круши, канела, малинова вафла. С вода – ванилов крем, ванилов сладолед и крем с топинг от червен плод. Вкус – пиперливост, сладост, малц, канела, червен плод, лека сухота, крем карамел, долавят се и танини. Стои рехаво. С вода /няколко капки/ – сладост и пикантност. Финал – къс до среден, пикантни подправки, намек за тъмен шоколад, бира стаут, сухота, сладост, ядки, чили, зелен мотив. С вода – танини и острота като от канела, следвана от сладост.
Оценка: 80-81/100. Цена: около 70 лева.
В обобщение: не особено богато уиски, при което влиянието на дървото ми дойде в повече.
