Dark Mode On / Off

Hazelburn 12 y.o. single malt whisky

Преди повече от половин година за първи път се докоснах до мостра от 12-год Хейзълбърн, дестилиран от Springbank. Това се случи благодарение на приятел, който ми предостави мостра от него. Нямах голяма представа що за уиски бе това. Оказа се, че по правило то не се опушва с торф и се дестилира три пъти, което в някаква степен подсказва, че би трябвало да бъде не до там ароматно. Пробвах го и ми се стори, че доловох торф, което ме изненада, имайки предвид написаното преди два реда. Затова си обещах да пробвам мостра от друга партида, която да играе ролята на „контролна“ проба. Е, изпълних обещанието си. 

  Първите капки от Hazelburn потичат още в началото на 19-ти век в едноименната дестилерия. Тя функционира около сто години, когато е закупена от Mitchell & Co, които почти веднага спряло производството. Едва през 2005г. на пазара се появява 8-годишният дестилат, а през 2009г. и 12-годишният, който е нестудено филтриран и е с алкохолно съдържание от 46%.

 Какво се случи при втората проба? 

 Аромат – сладост, мед, сушени плодове, леки тревисти нотки, следи от пушек, пикантност и карамел. Добавих вода. С нея се засили карамелът и плодовете /банани/. Вкус – пикантен, силен и изразителен, пиперлив, слабо „торфен“ /опушен – морски бряг/, лека медикаментозност, сладост, плодов и мазен, отприщващ слюноотделянето. С вода – още сладост и джинджифил. Финал – среден до дълъг, сладък, мед, „земна“ нотка, следи от сушени плодове. С вода – повече сушени плодове, стафиди и захаросани кайсии. 
 Оценка: 85/100. Цена: около 70 лв.

 В обобщение: да, пак открих торф. Не става въпрос за силно торфено присъствие, по-скоро за слаби нотки, които може би се дължат на използваните дестилатори, които обслужват и силно торфения Longrow и основното уиски на Springbank, носещо същото име.  




 Hazelburn 12 y.o. single malt whisky

 
 

 More than half a year go, for the first time I touched a sample of 12-year-old Hazelburn, distilled at Springbank. This happened thanks to a friend who provided me with a sample of it. I hadn’t a big idea what this whisky was. It turned out that as a rule it is not peat smoked and is distilled three times, which to some extent suggests that it should not be very fragrant. I tried it and I thought I caught peat, which surprised me, considering the writing two lines ago. So, I promised myself to try a sample of another batch, which to be like „control“ tasting. Well, I fulfilled my promise.
The first drops of Hazelburn ran down in the early 19th century in the eponymous distillery. It operated for about hundred years, when it was purchased by Mitchell & Co, which almost immediately stopped production. Barely in 2005, on the market was released 8-year-old distillate, and in 2009 the 12-year-old, which is non-chill filtered and has an alcohol content of 46%.
 What happened at the second tasting?
Aroma – sweetness, honey, dried fruits, light grassy notes, traces of smoke, spiciness and caramel. I added water. It strengthened the caramel and fruits /bananas/. Taste – spicy, strong and expressive, peppery, slightly peaty, light medicinal notes, sweetness, fruity and oily, unleashing salivation. With water – more sweetness and ginger. Finish – medium to long, sweet, honey, ‘earthy’ note, traces of dried fruits. With water – more dried fruits, raisins and candied apricots. 
 Assessment: 85/100. Price: around 70 lv.


 In summary: yes, I found peat again. I do not mean a strong peat presence, but rather weak hints, that might be due to the use of distillers, who are also used for the heavily peated Longrow, as well as for the basic Springbank whisky, bearing the same name.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии