Whiskeytemple 
Измина повече от година от последното ревю на нашенско българско уиски от дестилерията Исперих, когато представих на снежен фон Isperitus Marsala cask finish – отдавна разпродадена напитка, която прикова вниманието на мнозина. Малко преди нея поместих и своя опис на визитата в спиртоварната, която се случи през октомври 2024г. Малцовото уиски, което проправи път за дестилерията не бе това с марсала финиша, а това, което описвам днес – Isperitus Rum cask finish. Тригодишен дестилат с явно ром влияние, предхождащ появата на всички останали къси серии и същевременно наличен и към момента в съответната партида. Моята бутилка е от първата по ред и я закупих още при дебюта `и през 2024г. – може би в продажба вече е седмото или осмото нейно поколение.
Дестилерията е разположена в територията на някогашния Хладилно Консервния Комбинат в Исперих, където в началото на 80-те години работи инж. Орхан Муса. Той е и движещата сила зад проекта, възникнал през 1997г. като малка дестилерия, към когото се присъединява по-късно и неговия син Баръш Муса. За съжаление, инж. Муса почива преди няколко години и при гостуването ми в Исперих нямах възможността да се запозная с него. Но имах удоволствието да комуникирам с Баръш, който детайлно ме разведе из производствените площи и отговаряше на всеки мой въпрос. За да не преповтарям всичко, което научих там, предлагам ви линк към разказа за гостуването в дестилерия Исперих – в материала има и достатъчно кадри, които да онагледяват изживяването.
Говорейки за кадри, искам да благодаря на модела, позирал ми за началната снимка. Досещате се навярно, че това е приятелката ми Мая, която подозирам, че ще се оформи като истински любител и на малцовата продукция на производителя, доразвивайки вече формирания в нея уклон към сериозно опушените уискита. На мен ми отне време да ги заобичам, но с Исперих ситуацията е друга и от първата глътка адмирирам това, което се случва там.
Примерът с Мая и опушените уискита ще ползвам и в друго направление. Не харесвам определенията „мъжко уиски“ / „женско уиски“. Лишени от всякаква логика са и почиват на някакви несъстоятелни стереотипи. Илюстрирам с моя малцов път – тя от една капка се влюби в Octomore, за който я предупреждавах поне десетина минути как може да не е нейното уиски. Поиска и допълнитело. Аз, от друга страна, при първата си среща с Талискър бях готов да избягам от стаята. С тих ужас в очи. Но се стегнах и си допих чашата. Така беше преди 12 години – понастоящем единственото уиски, от което се плаша, е безалкохолното.
Връщам се към конкретния драм.
Отварям една скоба. По време на престоя в Исперих благодарение на Баръш опитах и сварения от него ром, ползван за овкусяване на бъчвите, в които тази напитка финишира съзряването си. Още помня леко фенолния му профил с водещо за мен усещане за бинт/ марля, което допълваше сладкия му плодов стил. Това влияние се открива категорично и тук. Тогава си пожелах да видя този ром бутилиран, защото адски ми хареса, но в тази ситуация дестилерията ще остане без него и ще се наложи да търси още меласа. Със сигурност ход, който ще глътне средства, но ромът ме впечатли и го виждам като идеална комбинация за някое сериозно опушено уиски от южната част на Айла. Затварям скобата. 🙂
Концепцията около това уиски е следната: то е 3-годишно, като първите две години изкарва в обгорени дъбови бъчви от американски дъб, след което преминава през финиш /сайтът го определя като едногодишен/ в екс-ром бурета. Впоследствие уискито се бутилира на 43%, в натурален цвят и без студена филтрация. Всичко това е описано на етикета му.
Аромат – дървесност, канела, восък/ парафин, доза парфюмност, мед, плодове от жълтата гама. Кайсии, ананас, тропически плодове. Свежест, ванилия, какао, сладко от праскови. Споменатата асоциация с бинт се прокрадва и тук. Бял шоколад, захарно петле, индрише, плодове от червената гама. Грейпфрут. С вода – плодова експлозия с водещо усещане за зряла мандарина. Вкус – сладост, букет от сладки жълти плодове. Отприщва слюноотделянето. Сладка мандарина и кайсии, мента, щрихи обгорено, масленост, черен пипер, какаов десерт. Форма на свежест, но не и на агресия. С вода – сериозна сладост, лек солен мотив, лимон и още от зрелите плодове. Финал – къс до среден, сладост, яйчен крем, лека пикантност, осезаем спомен за сладко от праскови, плодова дъвка, мента, захаросана лимонена кора. С вода – пикантност, праскови, сладост и още от изброените асоциации.
Оценка: 86/100. Цена: над 40 лева.
В обобщение: опасно лесно за консумиране уиски, което според мен засрамва никак не малко реномирани дестилати от Спейсайд.
Здрасти, Влади!
Много се радвам, че отново си отделил внимание на уискито на Исперих. Хората категорично го заслужават, защото се вижда, че каквото правят, го правят с душа и сърце. Пожелавам на дестилерията и хората, които я оперират, да вървят само нагоре, но да останат все така посветени на качеството на продукта си, което ако бъде, ще гласувам с портфейла си винаги в тяхна полза и ще ги препоръчвам на всеки, който иска да опита нещо наистина добро, произведено у нас.
Това издание го опитах през 2024 г., когато излезе първата партида. Впечатленията ми са не лоши, особено като се вземе предвид, че това им е първото малцово уиски на пазара и струваше 40 лв., но чак суперлативи не мога да си изкрива душата да редя за него 🙂 Само по себе си уискито е приятно, но просто за моя вкус му липсва баланс, прекалено е „ромово“, тежко гримирано, бъчвите са самазали младия дестилат под себе си, а презентацията с 43% алкохол пресича развитието на вкуса и особено финиша. Това, че ромът за овкусяване на бъчвите е собствено производство на дестилерията, е много любопитно. Чудя се дирекрно с пресен дестилат от меласа ли овкусяват бъчвтите или преди това отлежава и той в бъчви, и дали е подсладен. Във вкуса на уискито усещам отчетливи нотки на сладък ром/сладкиш, напоен с ром – „baba au rhum“.
Горното не са точно критики, а просто наблюдения. За 40 лв. на пазара има не повече от 1-2 уискита, които могат да му се опрат, но аз нямам против да дам малко повече пари, за нещо по-изпипано. Какъвто е случаят с Sherry Quarter Cask и особено The Great Escape изданието с Москател финиш. Последното беше приятната изненада на 2025 г. за мен и с качеството си категорично засрамва куп млади шотладски уискита с много по-висока цена и претенции.
Освен посветеността на хората от дестилерията, която си личи и в продукта им, много ми харесва, че при Isperitus не се вижда стремеж за подражание, а уискито си има свой, отчетлив характер. Във всички издания, които съм пробвал, се усеща много характерна тръпчива нотка на леко презрели екзотични плодове. Подобни нюанси съм срещал в Indri и по-малко в Amrut, като при Isperitus си има собствена сигнатура. Марсала финиш изданието го проспах, заради назлъндисване, а когато мълвата за качеството му тръгна и разни любители се хвалеха как прибират по цели кашончета, вече беше свършило. Досега съм пробвал, освен базовото, Sherry Quarter Cask, The Great Escape (Black Panther Edition :)) и ръженото им уиски с финиш в черничеви бъчви. Натрупаните впечатления ме карат да очаквам с интерес всичко, което ще излезе занапред с марката Isperitus. А междувременно им пробвах и ракията, въпреки, че не съм особен любител на този тип концентрат, кайсиевата 47% ми хареса извънредно много 🙂
Наздраве!