Whiskeytemple_Vladimir 
Не се лъжете от тъмната и мрачна снимка – не е правена сега, а преди около 3-4 месеца, когато времето все още изискваше носенето на солидна връхна дреха. В един такъв късен зимен ден, може и да е било ранно пролетен, с Яна се качихме на пустеещото шуменско плато, което обикновено привлича не един или двама ентусиасти, превземащи го с колите си. В онази хладна вселена на отминалите мразовити и ветровити дни, когато все още вятърът носеше спомен за сняг, реших да запечатам на снимка уискито, което в идните дни и месеци да ви представя. По-интересното беше, че шишето беше на приятел, който ми го остави, за да мога да изпълня неписания си дълг към малкото ни общество /Наздраве, Ивелине!/. Голям студ беше тогава, но след няколко опита успях да наглася бутилката на желаната позиция, след което я „застрелях“ с няколко откоса на бутона на фотоапарата. С треперещи ръце я прибрах в раницата и се отправих към близката топла среда на близкото заведение.
Звучи странно да говоря за студ в настоящите дни от годината, когато слънцето почти топи асфалт навън. Почти като митологичната птица феникс, обвързната необратимо с огъня. Фениксът обаче е символ на градчето Тюламор в Ирландия, където от няколко години повторно се произвежда ирландското уиски Tullamore Dew. В трудните времена за ирландската уиски индустрия то, както почти всички други, се е дестилирало в Мидълтън, но след закупуването на бранда от страна на компанията „Уилям Грант и Синове“ /да, собствениците на Glenfiddich и Grant`s/ е взето решение някогашният дом на Тюламор Дю да бъде възроден с изграждането на модерна дестилерия, пригодена за нарастващото търсене на ирландско уиски по света от зората на 21-ви век /това се случва през 2014г./. За да ознаменуват това постижение, през лятото на 2016г., новите господари пускат на пазара благинката, която ме мотивира да застана пред клавиатурата днес – Tullamore Dew Phoenix blended Irish whiskey.
Води се лимитирана по тираж, но не знам колко бутилки са и ще бъдат все още пускани от нея. Хиляди със сигурност. Определения като „лимитирани“ и „ексклузивно“ не ми се нравят, особено когато се насочват от нечии рекламни отдели спрямо огромен брой бутилки, защото това е прийом на психологическото настройване на потенциалния купувач. За мен е важно какво предлага самото уиски. В случая с Тюламор Дю Феникс това е комбинация, бленд от зърнено, царевично и/ или пшеничо уиски, добито през колонен дестилатор, едномалцово ечемично уиски и течност, известна като „pot still whiskey“, която отново е вид уиски, произвеждана обаче единствено в рамките на Ирландия. По същността си представлява подготвен за ферментация и дестилация немалциран, непокълнал ечемик /нарича се още и като „зелен“ ечемик/, който по подобие на едномалцовото уиски се дестилира през меден казан. Пот стил уиски в Ирландия до скоро произвеждаха единствено хората от дестилерията в Мидълтън /потърсете уискито Redbreast/, което навява на извод, че този компонент на „Феникс“ произлиза от там. Мидълтън може би и е родното място и на зърненото и малцовите елементи, които обединени в своя бленд, купаж, са отлежавали неопределен брой години /минимум три години по закон/, след което са прехвърлени в бъчви от шери олоросо за „финиширане“. Течността след това е бутилирана при сериозните 55% алкохолно съдържание, без студена филтрация, но е с подсилен с карамел Е150 цвят. И ако изборът на трите вида уиски не е изненада за продуктите от страната на Св. Патрик /който май не е ирландец/, то бутилирането при толкова висок градус определено радва. Може би той натежа при избора кой дестилат да ви представя.
Аромат – намек за смучещи се плодови бонбони, следи от шери, винена нотка, която ми напомни на червен плод, свеж зелен и тревист облик, зърнен мотив, карамел, сладост, джинджифил, пикантност, екзотичен плод, цитруси, зрял портокал, пипер, лек намек за мухъл и мокър шкаф, зрели нектарини, далечен спомен за профила на Bushmills и неговите кайсиево-нектаринени мотиви. Ванилия, ванилов крем с лешници, загряващо усещане, а след време цитрусовите нотки ми напомниха на лимонена кора с лек намек за нагарчане, доза спиртност, коктейлни череши, жълти сливи, нотка кафе. С течение на времето споменът за шерито се засили. Разгадах и интересна асоциация с опушено месо, която бързо бе заглушена от споменът за подправки и „пот стил“ черти, сред които доминантна остава свежестта. С вода – вкусни шери, нотки карамел, кайсии, нектарини, боровинки, лакта и пипер. Вкус – интензивен, мазен, сладък, но същевременно леко нагарчащ като от цитрусова кора, пикантност, слаба дървесност, нагарчащи ядки, намек за кайсии, нектарини, праскови, тоник, билки и зърно. С вода /препоръчвам ви не само да добавите капки в уискито, но и да си подготвите голяма чаша с нея за пиене – с 30-40 мл аз изпих половин литър вода/ – сладост, далеч по-поносима пикантност, лакта, зърно, екзотичен плод, есенция от банан, бонбони „теменужки“, зелени круши, дюли, цитрус и още лакта. Финал – среден, сладникаво-нагарчащ, интензивен, маслен, меден, носещ усещане за горчив цитрус, следи от шери, цитрусова кора, череши киснати в алкохол. Стори ми се дори някак младежки агресивен. С вода – свежест, слаба сладост, съчетана с описаните цитрусови нотки, масленост, пикантност, мента, свежи ферментиращи праскови, презряло грозде.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: между 50 и 60 лв.
В обобщение: ирландско уиски, което изисква време и вода. На мен ми хареса, тъй като показа характер, неприсъщ за част от другите ирландски уискита с по-нисък градус. Шери влиянието бе напаснато красиво и ненатрапчиво.
