Whiskeytemple_Vladimir 
Преди мнооого дни за първи път опитах и описах в блога Nikka Straight from the barrel – подобно на това от горната снимка. Под „много дни“ разбирайте началото на 2016г. – минали се вече над 400 дни оттогава, което си е значителен времеви отрязък. През януари миналата година, ако не бъркам, написах първото ревю на тази Ника, мостра от която дойде до мен благодарение на приятел /Наздраве, Филипе!/. Все му се канех, но винаги вземах нещо друго, когато дойдеше ред за отпиване. Но, случи се така, че го опитах и го представих в блога Храм на уискито.
Преди няколко месеца на свой ред грабнах бутилка, която отворих, за да подиша и да срещне въздуха. Тъй като ме влече „малцовата фотография“, спретнах една кратка фотосесия на красивото ръбесто шише, след която го прибрах в шкафчето си. Вчера пък реших да го разпитам как му се струва живота след напускането на бъчвата. Отлях си необходимите 25-30 мл., спретнах няколко снимки и един клип и зачаках. Сега, когато стане въпрос за Nikka Straight from the barrel е необходимо да внеса няколко реда уточнения по темата.
Първо, Ника е вид японско смесено уиски, съставено от малцовите /ечемични, оризови/ дестилати на Yoichi /Юичи/ и Miyagikyo /и двете са японски дестилерии, собственост на компанията „Ника“/, които са комбинирани със зърнено /царевично/ уиски, дестилирано в Miyagikyo /Миягикийо/, където освен традиционен меден казан функционират и колонни дестилатори за производството на зърнено уиски. При японците не е разпространена практиката по обмяна на уиски между отделните конкуренти търговци, както са процедирали и процедират шотландците, затова играчите на източния остров сами си добиват необходимото количество спирт.
Второ, от изброените по-горе дестилерии и видове уиски с неизвестна възраст са подбрани неопределен брой бъчви, които /ще преведа директно от сайта на Ника/ са „оженени“, оставени да се напаснат във вече ползвани бъчви за период от 3 до 6 месеца. Тук възниква въпросът в какви бъчви отлежава Nikka Straight from the barrel. Нека цветът не ви мами – източниците сочат, че е подсилен с карамел Е150а. Не етикета на бутилката полезната информация или е скрита зад непознатия за мен език, или изобщо отсъства. Уискито се внася в Европа от френския търговец „La Maison du Whisky“, който обаче не е добавил надлежен превод на текста, намиращ се на предния етикет.
Eдинственото указание, което има касателство спрямо отлежаването на уискито е означение, че то е преминало през двойно отлежаване /double maturation/ – факт, който се потвърди и от сайта на Ника. „Двойно отлежаване“ ще рече, че уискито е стареело в едни бъчви, след което е прехвърлено в други за финалната матурация. Вторите най-вероятно са тези, в които протича споменатия по-горе период от 3-6 месеца. Много производители ползват метални съдове за напасването на отделните бъчви или пък дървени съдове с голям размер /над 700 л./, което препятства възможността периодът, който прекарва уискито в тях да се възприеме за отлежаване. Противно на това японците от Ника, поне от това, което споделят в сайта си, хармонизират различните дестилати в ползвани бъчви.
Какви са били първите бъчви? Ако се водим от стриктното стеснително тълкуване на термина „barrel“, може да предположим, че те са били такива от бърбън. Струва ми се обаче, че това не е до там така. Първо, защото в самия сайт на производителя понятието „barrel“ е ползвано в кавички /“from barrels“/, като обобщаваща категория, и второ, защото уискито носи шери заемки, които и сега, и в първото ревю долових. Напълно възможно е, а и звучи логично, блендът или смесеното уиски да бъде изграден както от бърбън отлежали Yoichi и Miyagikyo, така и от процент шери отлежал малцов или зърнен дестилат. Комбинирането на различни по вид и възраст уискита е една от целите, която се преследва със смесените уискита, за да се получи балансиран и интересен продукт. Ако се върна към името на уискито /“From the barrel“/ бих предположил, че то се отнася единствено за бъчвите, в които отделните благинки се напасват, „оженват“. Последният термин изобщо не ми харесва, но в уиски индустрията този съд се означава като „marrying vat“.
Мисля, че споделих по-горе нещичко за възрастта на дестилата – конкретно отразяване липсва. Уискито е минимум 3-годишно, но колко точно рождени дни е празнувало не знам. Течността носи 51,4% алкохолно съдържание, но не знам дали е студено филтрирана. След толкова разсъждения май дойде време да споделя и бележките си за самото уиски, на която бутилка е посочен следният код: 6/16CO21127, който може би подсказва годината на бутилиране.
Аромат – сладки плодови бонбони, сладкарски щанд със сушени плодове, бонбони, ядки и кафе, солиден спомен за тъмен ром, подобен на Ел Дорадо, стафиди и череши киснати в алкохол, сладко от сили сливи, сладко от ягоди, карамелизирана царевица, сок от тъмен плод, пикантност, съчетана със свежест и спомен за мента, орехи, орехов ликьор, орехово сладко. Доза спиртност, зрели мандарини, портокалов ликьор, ванилов крем, заквасена сметана с кафе, разредител, захарно петле, доза парфюмност, киви и далечна асоциация със зелени домати. С вода – банани, манго, екзотика в чаша. Още свежи плодове като круши и прилика с ром/ бренди. Нотка бинт. Вкус – сладост, свежест, пикантност, интензивен, носещ усещане за свеж жълт или зелен плод, манго, ананас. Отприщва слюноотделянето, масленост, мента. Доминира се от свежите плодове. С вода – сладост, нищожна опушеност, зелена нотка и зелени ябълки. Финал – среден, съвсем слаб нюанс опушеност, сладникаво-нагарчащи мотиви, минералност, пикантност, форма на свежест, мед, зърно, препечено, дървесност след време, съчетана с асоциация за нагарчащ карамел. С вода – свежест, цитрусова кора, слаба прашна нотка и леко нагарчащи ядки.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: 70-80 лв за 0,5 л. В обобщение: вкусно смесено уиски, което вдига високо летвата за конкурентите си с увлекателния си характер.
