Dark Mode On / Off

Redbreast 21 y.o. single pot still whiskey /L613031109/


 Зелена трева, листа и зелена бутилка – идеалната сценка за снимка на ирландско уиски. Стереотип, който бива използван доста често за изобразяване на уискитата от Ирландия и който експлоатирам и аз с настоящите снимки, с които ще илюстрирам представянето на най-старата версия на Редбрест /Redbreast/, която ми е попадала до момента. Наскоро това пот стил уиски се сдоби с нов по-възрастен роднина, навършил цели 27 години, но все още не съм го опитвал. Може и да не успея, тъй като получи добри отзиви и мисля, че се разпродаде бързо от сайта на Редбрест, а дори и да не е, си идва с цената. Не съм опитвал и 25-годишния дестилат, пълнен за френския вносител „La Maison du Whisky“, но той отдавна не е наличен, а ако се открия нейде на вторичния пазар, би струвал над възможностите ми. Но да се върна към завидно стария 21-годишен ботлинг. Преди него в блога съм разказвал за всички останали версии на бранда, включително и за „Лустау“ ботлинга, при който липсва означение на годините на уискито. Ще се радвам да прочетете и техните описания, но в резюме впечатленията ми от серията се свеждат до простичкото „харесват ми“. Очаквано, някои повече от други, но усещанията от портфолиото са доминиращо позитивни. Затова и си позвалявам да насърча всеки тепърва прохождащ, а и напреднал ентусиаст, да ги опита, без значение от генералното му чувство към сегмента „ирландско уиски“. Правя и го защото, т.нар. „пот стил уиски“ /pot still whiskey/, което е характерно единствено за Ирландия, дава един красив свеж поглед над нишата, „виновник“ за което е фактът, че то се произвежда чрез дестилация през медни казани /Редбрест се произвежда в Мидълтън и се практикува тройна дестилация/ на смес от покълнал и непокълнал ечемик.



 Подборът на бъчвите за направата на Редбрест 21 се базира на шери отлежал дестилат, но ако не бъркам, са ползвани и бурета от бърбън. Тройната дестилация е ползвана и тук, но уискито не е студено филтрирано. Относно цвета имам съмнения, че може да е подсилен с карамел е150. Липсва изричен текст, който да разсее съмненията ми, като подобна информация не открих и на сайта на марката. Алкохолното съдържание е 46%.



 Аромат – спомен за сладникави зрели жълти и зелени плодове, пикантни подправки, зелена растителност, локум, нектарини, следи от шери, сладък пъпеш „Галия“, капучино, смлян пипер, ванилия. Усеща се интензивно. Долових още прилика с плодова дъвка, карамел, намек за сушен червен плод, спомен за аромата на влажен шкаф, стара хартия, стафиди, жълти сливи, мента, ментов бонбон, зелена чушка, сладкарски подправки, сладки зелени ябълки и круши. С вода – повече шери, но далеч от облика на шери бомба. Сушени портокалови кори, марципан, зърно, далечна асоциация с ръжено уиски. Вкус – слаба пикантност, нектарини, праскови, сладникаво усещане, съчетано със слаби нотки тъмен шоколад, джинджифил, люта мента, слаба сухота, локум и следи като от шери. С вода – слаба сладост, зелен мотив, фъдж, свеж плодов нюанс. Финал – среден, слаба сладост, пикантност, костилков плод /праскови, нектарини, череши, жълти и червени сливи/, дървесност, слабо нагарчащи ядки, манго, нотки кафе, слабо усещане като от чипс с гъби. С вода – танини, влиянието на дървото доминира.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 300 лв.

 В обобщение: 21-годишната версия носи духа на по-младите си роднини, но го надгражда с влиянието на дървото. Повече ми хареса преди добавянето на вода.

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram