Dark Mode On / Off

Teeling Revival 13 y.o. calvados cask finish Irish single malt whiskey

 Навлизам в „Тийлинг“ серия с последните няколко статии, което е разбираемо – посетих уиски класа им на Уиски фест 2016г. и сега му е времето да споделя преживяното. Днес отново ще ви представя уиски, което опитах там. То е 13-годишно и е част от гамата, наречена „Revival“ или „Възраждане“, посветена на възроденото производство на уиски в Дъблин от компанията „Teeling“. Revival включва няколко стари и по-млади дестилата, като 13-годишното уиски от снимката е най-младото и дебютира преди няколко месеца. Преди дни бе обявено и най-старото /може би и най-старото ирландско малцово уиски/ уиски от линията, а именно 33-годишен Тийлинг, който носи непосилна за мен цена от няколко хилади евро, предопределена навярно и от изключително малкия обем, който ще се предложи на пазара  – под двеста бутилки, по спомен. Освен споменатите, вече са налични 15-годишен Тийлниг, който ще представя в следващата статия, 21, 24-годишен, който вече ревюирах в блога, 26 и 30-годишен дестилат.

Гейбриъл Коркоран от Teeling Co
 За мое щастие, 13-годишният Тийлинг получи сериозна дистрибюция от около 10 000 бутилки и вече го има и в България, като цената му надхвърля 200 лв. Заедно със стандартния Teeling single malt, Teeling 12 y.o. single cask и Teeling 24 y.o. single malt whiskey бяха представени на класа на бранда и там успях за кратко да то опитам.


 Това, което го отличава от останалите бутилки е нетрадиционният финален период на стареене на течността. Първоначално съзрява в бъчви от бърбън, но след това е прехвърлена в бъчви от калавадос /ябълково бренди/, първо пълнене, т.е. след брендито в тях не се е съхранявал друг алкохол. Оказа се обаче, че Тийлинг са закупили бъчвите през фирма-брокер, която освен ябълков калвадос им е продала и бъчви, в които преди това се е съхранявал калвадос от круши. Самото уиски, което е третата бутилка от ляво на дясно е бутилирано при 46%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Както голяма част от продуктите на новата дестилерия и то е произведено другаде – навярно в Куули /Cooley/, като е възможно бъчви за него да са били закупени някога и от Бушмилс. На снимката по-долу е в третата чаша от ляво на дясно. 

 Аромат – свежест, тревист, носещ спомен за зелени подправки, доза парфюмност, свежи плодове, най-вече круша, спомен за щрудел и осезаема ванилова нотка. Вода не съм добавял. Вкус – пикантен и то доста, която ми напомни на чили. Силна сладост, зелени ябълки, круши и спомен за захарно петле. Финал – среден, зелени плодове, сладост, ванилови сладки, като впоследствие се появиха и слаби танини.

 И тук няма да поставя оценка, тъй като нямах време за по-задълбочена разгрявка. Уискито ми хареса, но в някаква степен ми напомняше на предходните две, без да открия елемента „Уау“. Може би бих си купил бутилка от него, но не и при 100 евро/ 200 лв. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram