Whiskeytemple_Vladimir 
Струва ми се, че колкото повече наближаваме към края на лятото, а ние го правим, тъй като официално то отстъпва своя ред на есента след месец, толкова по-силно то се дърпа и се мъчи да ни накаже с неприятно високи температури. Не си водя статистика, но ми се струва, че именно август по план носи изключително тежки условия за всеки, който не се намира на планински връх или не е в близост до морския бриз. Ще се радвам, ако някой от вас, приятели, е именно на някое от тези места, докато чете тези редове. Аз все още обитавам топлия скут на бетонния Шумен и срещата с приятния морски хлад съм оставил за края на месеца. Това обаче в никакъв случай не е ме разколебава да ви представя още едно уиски, което опитах преди няколко дни и което дебютира в блога в Храм на уискито. Дебют в статия № 609, в пределите на която вече се намирате.
Заради жегите навън не се впускам в отпиване на силно опушени и/ или високоградусни дестилати, каквито често са шотландските малцове. Затова реших да навляза в кратка серия от статии, вдъхновени от ирландската школа, която започна преди няколко дни с ревюто на Tullamore Dew Phoenix blended Irish whiskey, което е налично вече в блога. Като уиски блогър аз разполагам със свободата да избирам дневния си ред съобразно настроенията си и условията около мен. Това ме вдъхнови да опитам още едно ирландско уиски с марката „Тюламор Дю“, което ще опиша в следващите строфи. Уискито е 10-годишният едномалцов дестилат, получен още в дестилерията в Мидълтън, преди възстановяването на старата обител в градчето Тюламор от 2014г., а самата течност е положена в старата визия на бутилката от преди няколко години – на долната снимка може сами да видите кога е бутилирано уискито /24.01.2013г., 16:25ч./. И към днешна дата подобна отвара се намира на нашия пазар, но вече съобразена с актуалната визияна шишетата на Тюламор, които, ако трябва да бъда честен, ми харесват по-малко от подобните на това от снимките тук.
Уискито е едномалцово, т.е. в основата му стои покълналият ечемик. Същият е смлян и промит няколко пъти с топла вода /диастаза/, като мътната и сладка течност е била променена под въздействието на добавената мая. Получилата се слабо алкохолна благинка е била дестилирана три пъти през медните казани на комплекса в Мидълтън, след което е била насочена към четири вида бъчви – от бърбън, порто, мадейра и шери. По подобен начин е структурирано и 10-годишното уиски, което сега може да срещнете по рафтовете. Цветът на полученото уиски е подсилен с карамел Е150, а то самото е студено филтрирано, преди да бъде бутилирано при 40% алкохолно съдържание, който се явява и законовия минимум спрямо уискито, под който течността би следвало да бъде наречена просто „спиртна напитка“. Така „програмирана“ течността следва да удовлетвори предпочитанията на повечето купувачи, за разлика от 55-градусовия „Феникс“ от предишната статия, който по мое мнение е насочен към по-запалените изследователи на зърнените напитки. Представям ви Tullamore Dew 10 y.o. single malt Irish whiskey.
Аромат – зърно, слаба накиселяваща плодова нотка, канела, сладост, зърнена закуска с парченца сушени екзотични плодове, кисела ябълка, портокал, жълт плод, мая, жълт плодов бонбон, жълто грозде, стафиди, манго, папая, ананас, карамелизиран жълт плод, сок от кайсии, компот от кайсии, плодов нектар от кайсии и праскови, доза спиртност, а след няколко минути плодовите мотиви превземат уискито. Слаб спомен за мокра дървесина. С вода /капка-две/ – печени ябълки/ круши, малц, зърно, доза парфюмност и още от вече описаното. Вкус – обилна сладост като от зрал жълт плод, почти нулева пикантност, бонбони „Харибо“ с вкус на жълти плодове, масленост, винена заемка като от мадейра, плодов сладкиш с крем и жълти плодове, свежест, нулева горчивина. Постепенно се появява лек намек за джинджифил, но отново бих го определил като слаб нюанс пикантност. Зърно, стафиди, сладък портокал, крем карамел и крем брюле, препечено тестено изделие. С вода – сладост, свежест, тревистост, още грозде като от мадейра финиширало уиски, прегорял крем карамел. Финал – къс до среден, сладък, носещ нищожен спомен за горчивина и съвсем слаба пикантност, масленост, мед, негорчиви ядки, свежо усещане, жълто зряло грозде, презрял жълт плод и праскови. С вода – тук горчивината се усили, но не прекомерно. Разви се слаба пикантност и дървесност, както и спомен за цитрусова кора. Стана някак по-интензивен.
Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.
В обобщение: лесно за разгадаване и не до там комплексно уиски, което носи вкусни плодови нотки и приляга на топлото време.
