Dark Mode On / Off

Glenrothes Vintage 1988/2011 single malt whisky

 През последните няколко дни имах възможността да се дозатъжа за блога. Не ми оставаше време да му отделя необходимото, а не обичам просто да отбивам номера. Ако ще пиша статия, искам да съм в пълна бойна готовност и ръцете ми да се движат свободно под струята вдъхновение. Тайно се надявах да намеря някоя и друга минута за любимото начинание и Дядо Коледа надникна в чашата ми, воден от малцовото си любопитство /какво ли уиски би пил той/. И докато още не съм се разтопил като буца лед под лъчите на огнепръскачката навън, нека ви представя течната чудесия, с която искам да ви срещна благодарение на писменото слово. Днес ревюирам Glenrothes Vintage 1988/2011 single malt whisky. Гленротъс се намира в района Спейсайд в Шотландия, в близост до дестилериите на Макалън и Глен Грант. Възниква през 1878г., а през 1879г. е произведен първият алкохол. За основател се сочи подвизаващият се преди това в Макалън Джеймс Стюарт. Стюарт имал съдружници в новото начинание, които поели контрола над Гленротъс, след като той фалирал /Стюарт притежавал и лиценза за Макалън по това време, с който също се разделил/.

Краят на 19-ти век бил белязан със засиленото търсене на шотландско уиски, което наложило разширяването на дестилерията, която на два пъти в рамките на около десетина години била засягата от пожар. През 1884г. дестилерията е прекръстена на Glenrothes-Glenlivet.


В края на века собствениците се обединили с господарите на Bunnahabhain /Бунахабън/ и заформили новия субект „Highland Distillers Company Ltd.“, под чието управление дестилерията посрещнала новия век и увеличения производствен капацитет.


През 20-ти век на няколко пъти били добавяни двойки медни казани. Дестилерията отново била зесената от пожари, но оцеляла. По-добри години настъпили след края на Втората световна война, когато малцът на Гленротъс заел своето място в смесените уискита Famous Grouse и Cutty Sark.


През 1999г. „Highland Distillers Company“ била закупена за около 600 млн. паунда от Едрингтън груп /обединение, притежаващо Макалън и Хайленд Парк, в което съществено участие има и компанията Уилям Грант и Синове, притежаваща малцовите дестилерии Гленфидик, Балвени, Кининви, Ейлса Бей, Тюламор Дю и смесеното уиски Грантс/. И за да стане още по-объркано, през 2010г. независимият бутилировач Бери Брос и Руд /компания от Лондон/ закупил правата върху марката „Glenrothes“, докато собствеността върху едноименната дестилерия останала в ръцете на Едрингтън груп, която ползва голяма част от дестилираното малцово уиски за споменатите по-горе блендове.


Редакция от 2017: Едрингтън придоби обратно правата върху марката едномалцово уиски.

 Докато бяхме в Шотландия няколко пъти преминахме около дестилерията. Автобусната линия № 36 сече едноименното градче Ротъс и е удобен вариант за придвижване до нея. За нещастие дестилерията не е отворена за посетители. Виждал съм снимки от вътрешността `и, но разглеждането `и е възможно сами при „екстремни условия“ – в рамките на фестивала „Spirit of Speyside“ или ако сте голям търговец, пред когото трябва де направи добро впечатление. Без да звуча прекалено нереалистично, надявам се следващата година поне да я доближа. Пък знае ли човек, жадните ми сини очи могат да се окажат с високо ниво на опасен чар. :))

 За уискито ли питате? Ок, ще ви кажа. Открих го в бар Бон Акорд /Bon Accord/ в Глазгоу през послената ни вечер в Шотландия. Мисля, че го споменах, но тогава аз ангажирах сетивата си с друго уиски – описаното вече в блога 36-годишно Дауини /Dalwhinnie 36 y.o. single malt whisky/. Вече бях достатъчно уморен, а преди няколо часа бях срещнал и 21-годишния Спрингбанк /Springbank 21 y.o. single malt/, също описан вече тук, и не бях в оптимална форма. Но пък Яна бе на звън разстояние и доброволно застана пред класа, готова да изнесе поредния уиски урок. Именно нейните бележки ще прочетете по-долу.
 Течността е типичен представител на дестилерията. Отлежава в шери бъчви от американски и европейски дъб. Не съм сигурен дали бърбън стареене е било използвано /четейки бележките на Яна бих предположил, че да/. Вместо конкретно посочване на възрастта, бутилката носи три години. Първо, тази на дестилацията на спирта – 16.12.1988г. Втората е тази, когато бъчвата е била одобрена от мениджъра – 04.11.2008г. и последната е тази на бутилирането – 2011г. Не съм сигурен какво се има предвид под „одобряване“. Възможно е бъчвите за партидата тогава да са били смесени в големи такива, за да се напаснат една с друга /казват му да се „оженят“/ преди момента на бутилирането им. Ако обаче вместимостта им е била над 700 л. престоят в тях по закон не се брои за отлежаване, което да се впише като допълнителна възраст. Затова не бих си позволил да нароча уискито за 22-23-годишно. Имайки предвид датите и съответните дни на дестилация и „одобрение“ е възможно да е 19-годишно. Но това са само предположения.
 Уискито навярно е студено филтрирано, но производителят му твърди, че не ползва карамел. Алкохолният му градус е 43%, а цената към момента на пазарния му дебют през 2011г. е била около 160 евро. Понастоящем е в пъти по-висока.
 Аромат – сладост, ванилия, праскови, цитрусови нотки, лимон, портокал, лимонова трева, масленост, свежест, мед, филия с мед и масло, джинджифил, прасковено-кайсиев компот, жълти сладки плодове, пикантност, подправки /ким, кимион/. Намек за свеж стрък целина. С времето се развива по-силна плодова нотка, евкалипт и сладост. Карамелизиран жълт плод, печена жълта ябълка с канела. С вода – пикантност, медено-билков аромат, готварска сметана, тирамису, крем ванилия и сладкиш с жълти плодове. Вкус – плаха сладост в началото, сухота, която почти веднага бива заменена от сладостта. Нотки карамел, банани, фъдж /лакта от преди години/, кондензирано мляко, джинджифилена пикантност, ванилия, масленост, жълти плодове, чай джинджифил и мента с мед. С вода – сладост, плодове, дървесност, свежест, пикантност, десерт с канела, маслено-млечен мотив. Финал – среден, не много обилна сладост, дървесност, танини, ядки, плодов нюанс, лека сухота, спомен за билки, липа, жълти сливи. С вода – усещане като от крем, сладост, пикантност, отприщва слюноотделянето, дървесност, спомен за ванилия, биквитена торта и нотки жълти плодове.
 Оценка: 86/100 /цък за още уискита с подоба оценка/. Цена: понастящем над 200 евро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram