„Ми и ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-так …“ Цигари не пуша, бонбони действително хапвам, но пред тях предпочитам вкусното уиски в умерено количество. Със сигурност и героите от „Оркестър без име“ биха били на това мнение, ако можеха да се докоснат до наистина качествените напитки. Батето пък казваше, че пие, колкото го почерпят. Не знам дали се намираше човек, който би бил готов да провери уменията му. Моите желания се простират до далеч по-скромните 20-30 мл. уиски, което да подложа на любителския си анализ и нос. Това разбирам под термина едно „малко“. Това е и дозата, която обикновено използвам при написването на една статия. Водата обаче не пестя – тя е пръв приятел на организма ни.
Абстрактното начало на статия № 588 заменям с по-конкретен увод. В края на миналата година, покрай Уиски феста, посетих любимите си заведения в София /bar Caldo и bar Masterpiece/ и като на шега заредих двайсетина и повече семпли, които да представя в блога. Една от тях бе тази от горната снимка, в която отлях именно 20-30 мл. от сравнително стария Бенриак, бутилиран на възраст от 17 години. Уискито изначално е отлежавало в бъчви от бърбън, но с идеята да ми се придаде по-завършен и комплексен профил за финалните месеци от стареенето си течността е била прехвърлена в бъчви от шери педро хименез от Херез, Испания. Педро хименез е сладко шери с тъмен цвят, което може и да съдържа добавен алкохол /бренди или неутрален спирт/, играещ ролята на инхибитор при ферментацията. Именно на виното се дължи и тъмния натурален цвят на течността, която не е студено филтрирана. Освен това е запечатана в бутилките при 46% алкохолно съдържание. Ако мога да обобщя всичко казано по-горе ще получим следния малцов Волтрон: Benriach 17 y.o. pedro ximenez /PX/ cask finish single malt whisky.
Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в
Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това.
Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това.
Новите собственици от „Longmorn Distillery Co Ltd.“ я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/.
Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от „Glenlivet Distilleries Ltd.“, които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била породадена на канадците „Seagram“, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара малцов дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появил единственият такъв, BenRiach 10 y.o. pure malt – бележките ми за него се намират в архива на блога или в раздела с дестилериите над статията.
През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ /опушени уискита/ характер.
През 2016г. дестилерията бе закупена от американския алкохолен гигант „Brown-Forman“, притежаващи тенеси уискито Джак Даниелс.
Аромат – осезаема сладост, съчетана с мирис на карамфил, индийско орехче и канела, спомен за червени и тъмни горски плодове, сред които череши, киснати в алкохол, малини, боровинки и касис. Мирисът е интензивен и пикантен и ми напомяна на качествен бърбън. Долових дъревсност, нотки карамел, печени фъстъци, шоколадов десерт с фъстъци, подправки, карамелизирани портокалови корички, шоколад, в някаква степен и прилика с кленов сироп, сладко от сини сливи, сушени тъмни сливи, шоколадови бонбони с портокалови парченца, бадеми, асоциация с малинова или ягодова локумена вафла, зърно, доза свежест и сгряващо усещане. След минути се появиха още сладки плодови мотиви и спомен за сладко шери, още подправки и ванилово-сметанов крем с кафе. С вода – клечка кибрит, повече шери. Вкус – интензивен, пикантен, богат на сушени плодове и сушени подправки, сушени ягоди, череши, сини сливи, презряло тъмно грозде, мед. Отприщва слюноотделянето, носейки описаната вече представа за череши и стафиди, киснати в ром или бренди. Вкусът е някак суховат, като предложи и нищожен спомен за опушеност, дължаща се навярно на обгарянето на бъчвите и ядки. С вода – повече сладост, карамел, почти нулева горчивина и пикантност. Финал – среден, нотки препечено, малц, какаов шоколад, цитрусова кора, слаби танини, слаба сладост, масленост, червеноплодов мотив, прилика с вкусен тъмен ром или бренди, зърнен привкус, съчетан с нотки червен плод. С вода – по-слаби танини, повече малц, шери, спирт и червени плодове, покрити с масло.
Оценка: 89/100 /тук са налични още статии с подобна оценка/. Цена: около 200 лв.
В обобщение: уиски с почти „коледен“, празничен дух. Интензивно във всеки един от компонентите си, търсещо баланса между сладкото шери бърбъна.