Dark Mode On / Off

Glen Breton Rare 10 y.o. single malt whisky

 Ако животът ти поднесе лимони – явно работиш на щанд за плодове и зеленчуци. Или просто си си купил лимони, от които може и да си направиш лимонада /аз пък обичам да изстисквам лимоните върху вкусни пилешки крилца/. Ако ти поднесе вода, ечемик, приятен климат и желание – направи си уиски. Така постъпва целият цивилизован свят, противно на все още разпространеното у нас разбиране, че тази течност се произвежда единствено в САЩ, Ирландия и Шотландия. Цялата цитрусова балада от началото е вдъхновена от капките 10-годишно едномалцово уиски, произлизащо от Канада, носещо името „Глен Бретон“ /Glen Breton/ и което опитах вчера по случай 150-ият рожден ден на Канада. Уиски от тази част за мнозина може да звучи като нещо небивало и абсурдно, но ако се замислите ще си дадете сметка, че не съществуват основания и канадците да не дестилират вкусен алкохол. Дестилерията Гленора /Glenora/, откъдето е и уискито, което описвам в днешния ден, е можи една от първите, ако не и първата малцова дестилерия в Северна Америка и историята и е наистина интересна. А по моите стандарти, изградени на базата на над 500 опитани уискита, благинката се оказа и доста вкусна.
 
 
 Компанията „Glenora Distillers“ е основана през 1989г. от Брус Жардин. Дестилерията е изградена в шотландски стил в Кейп Бретон, Нова Скоуша, като опит за построяването `и Жардин черпел от видяното в Шотландия. Това, което той искал бил дестилерия, която да прилича на тези в земите от Стария континент. За целта закупил два медни казана от дестилерията Боумор /Bowmore/, от където идвало и уиски за предлагания от Гленора бленд.
 
 Канадците от Гленора купуват малцирания вече ечемик от Шотландия /поне в началото е било така/, който ферментира на място в дестилерията, след което бива дестилиран през медните казани, произведени от ситуираните в Ротъс занаятчии от Форсайт. Отлежаването протича на място в ниски складове с прашни подове, наподабяващи традиционните от Шотландия.
 
 Първото малцово уиски бива представено през 2000г. Тогава на пазара било пуснат млад 8-годишен ботлинг. Малко по-късно, през 2003г., дебютира и 10-годишната вариация, назована с името „Rare“, а след това се появяват и някои иновативни благинки с частично винено отлежаване, както и 15-, 19-, 21- и 25-годишно малцово уиски.
 
 Интересна част от историята на Гленора и на Глен Бретон са съдебните дела, водени от Шотландската уиски организация срещу собствениците `и за неправомерна и подвеждаща употреба на термина „глен“, или „долина“ в превод от келтски. Според Асоциацията единствено шотландските дестилерии имат право да ползват това понятие. Противно на обвиненията, собствениците от дестилерията успяли да докажат в съда, че в района на Кейп Бретон преди близо 200 години се заселили преселници от Шотландия, чиито наследници живеят и днес там, с което си спечелили правото да ползват спорния термин.
 
 
 Уискито, което ни събира днес се произвежда на базата на малциран ечемик, каквито са и повечето реномирани шотландски разновидности. 10-годишно е и е бутилирано при 43% алкохолно съдържание. Отлежава в бъчви от американски дъб /вероятно преминали преди това през някой бърбън производител/. Гленора се гордее с факта, че ползва единствено ечемик, мая и вода за производството. Дали това означава, че цветът му не е подсилен с карамер Е150? Надявам се. Течността обаче е студено филтрирана
 
 Аромат – лимон, лайм, нагарчащ цитрус, тоник с лимон, сладникави жълти плодове /сливи и стафиди/, сладко от жълт плод, ананас, ананасово сладко, което се добавя към насипните сладоледи, ананасов сок, манго, сладко от манго като сладоледен топинг, ванилия, пикантност, карамел, тревистост, нотка разредител. Постепенно мирисът стана още по-свеж и плодов. Долових нотка зърно, мая, като се появи и странна асоциация с кулинарна добавка, съставена от плодов екстракт и горчица. Намек за обгорено дърво, като по нещо ми напомни на Great King Artist`s blended whisky. Спомен за бонбони „желирани мечета“. С вода – портокал кумкуат, тревистост, бадеми и амарето. Вкус – интензивен за 43%, пикантен с нотки джинджифил, цитрус, мед, сладък лимон или портокал, малц, сладост, сгряващо усещане, кайсиеви ядки с лек нагарчащ нюанс, цитрусова кора. Някак приятно „грубоват“, колкото и странно да звучи. С вода – още по-интензивен, по-пикантен, носещ асоциация с тоник, свежест, спирт и горчив цитрус. Финал – къс до среден, слабо нагарчащо усещане като от горчиви ядки, слаба винена нотка, мента, пикантност, малц, тревистост, цитрусова кора, ванилов крем и слаба сладост. Зърнена закуска и нагарчащ тоник. С вода – сгряващо усещане, сладко-горчив облик и цитрусови нотки.
 
 Оценка: 87/100. Цена: по спомен около 100 лв.
 
 В обобщение: млада вкусотия, богата на зрели плодове и нагарчащи цитруси.



Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram