Dark Mode On / Off

Glenrothes 10 y.o. single Pedro ximenez cask single malt whisky, The Maltman

снимката е дело на dramtime.nl
 
 Есента харесвам по ред причини, едно от които е, че това е сезонът, в който мощните шери отлежали уиски започват да си проправят все по-често път към менюто ми – лятото свързвам с по-леките по вид на отлежаване напитки, но времето от октомври до края на ранната пролет свързвам с шери бомбите /и с опушените уискита, но днес ще си говорим единствено за първата група/. Именно подобен шери гигант е 10-годишният Гленротъс /Glenrothes/ на шотландската компания Мийдоусайд /Meadowside blending/, който виждате на заглавната снимка. Фотосът, а и мостра от бутилката достигнаха до мен благодарение на приятелите ми от холандския магазин dramtime.nl, с помощта на които представянето на това уиски става възможно и то заема мястото си в блога като статия № 892.
 
 
 Споделих, че малцът произлиза от дестилерията Гленротъс. Тя се намира в района Спейсайд в Шотландия, в близост до дестилериите на Макалън и Глен Грант. Възниква през 1878г., а през 1879г. е произведен първият алкохол. За основател се сочи подвизаващият се преди това в Макалън Джеймс Стюарт. Стюарт имал съдружници в новото начинание, които поели контрола над Гленротъс, след като той фалирал /Стюарт притежавал и лиценза за Макалън по това време, с който също се разделил/.
 
 Краят на 19-ти век бил белязан със засиленото търсене на шотландско уиски, което наложило разширяването на дестилерията, която на два пъти в рамките на около десетина години била засягата от пожар. През 1884г. дестилерията е прекръстена на Glenrothes-Glenlivet.
 
 В края на века собствениците се обединили с господарите на Bunnahabhain /Бунахабън/ и заформили новия субект „Highland Distillers Company Ltd.“, под чието управление дестилерията посрещнала новия век и увеличения производствен капацитет.
 
 През 20-ти век на няколко пъти били добавяни двойки медни казани. Дестилерията отново била зесегната от пожари, но оцеляла. По-добри години настъпили след края на Втората световна война, когато малцът на Гленротъс заел своето място в смесените уискита Famous Grouse и Cutty Sark.
 
 През 1999г. „Highland Distillers Company“ била закупена за около 600 млн. паунда от „Едрингтън груп“ /обединение, притежаващо Макалън и Хайленд Парк, в което съществено участие има и компанията „Уилям Грант и Синове“, притежаваща малцовите дестилерии Гленфидик, Балвени, Кининви, Ейлса Бей, ирландския производител Тюламор Дю и смесеното уиски Грантс/. И за да стане още по-объркано, през 2010г. независимият бутилировач „Бери Брос и Руд“ /компания от Лондон/ закупил правата върху марката „Glenrothes“, докато собствеността върху едноименната дестилерия останала в ръцете на „Едрингтън груп“, която ползва голяма част от дестилираното малцово уиски за споменатите по-горе блендове.
 
 През 2017г. Едрингтън придоби обратно правата върху марката едномалцово уиски.
 
 
 Уискито обаче не е част от официалното портфолио на Едрингтън/ Гленротъс, а принадлежи към това на независимия бутилировач Meadowside blending, основан през 2011г. от Доналд Харт и сина му Андрю. Доналд има богат опит зад гърба си, като заено с брат си Иън основават компанията „Hart Brothers“ през 70-те години. С продажбата на Hart Brothers пред Доналд се открили нови перспективи и така през 2007г. Доналд той положил началото на Meadowside, като по-късно към него се присъединил и синът му, натрупал опит в Спрингбанк /Springbank/. Самата компания е позиционирана в Глазгоу и е специализирана в търговията и бутилирането на уиски, което в зависимост от вида си бива разпределяно между различните търговски линии. 
 
 „Maltman“ обединява малцовите уискита, пълнени само от по една бъчва. „Grainman“ е неговият аналог за зърнените уискита. Royal Thistle пък е марката смесено уиски на бутилировачите. С Vital Spark се означават младите опушени напитки, пълнени от компанията. С търговското име Vintage Cask Decanter Reserve“ се бележат по-луксозните уискита на търговеца. 
 
 10-годишният Гленротъс спада към семейството на Maltman. Уискито е било дестилирано през октомври 2008г. и е бутилирано през юли 2019г. Отлежаването му е протекло в една шери бъчва, в която преди това се е съхранявало шери педро хименез /PX sherry butt с № 9920/, от която са произлезли 355 шишета. Малцът не е оцветен с карамел е150 и не е студено филтриран. Алкохолният градус на бурето, съответно на бутилките, които са напълнени от него е 53,9%.
 
 
 Аромат – слаба парфюмност и лека спиртна нотка, мощно шери влияние, канела, карамфил, спомен за сушени сини сливи, какаов десерт със сушени боровинки, намек за червени плодове, малини, малинов чийзкейк, сладост, вишни, сладко от вишни, тревистост, тютюн, асоциация с фъдж с шоколадови парченца, гумичка от молив, далечна прилика с бърбън/ с усещането, което оставя американския дъб, ананас, сладко от кайсии и спомен за шоколадова вафла. С вода – смола, шери, тъмни сушени плодове, ягоди, ванилия. Вкус – сладост, последвана от спомен за плодови бонбони, пикантност, слаба киселинност като от портокал, череши, вишни, шери нотки, асоциация с какаов десерт, канела, мед, кафява сладникава белгийска бира. С вода – щедра сладост, лакта, чили, захаросана портокалова кора. Финал – среден, сгряващ, зърно, сладост, слаби танини, шери нотки, зелен тревист мотив, червени ябълки, червени сливи, солен карамел, млечен шоколад, боровинки. С вода – спомен за бърбън, сушени подправки /канела и карамфил/, чили, пикантност и накиселяващ цитрус.
 
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 100 евро.
 
 В обобщение: млада шери бомба с изявена сладост и доминиращ плодов профил.
     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram