Whiskeytemple_Vladimir 
Дайте да не се залъгваме, приятели /“вземете да не се залъгваме“ звучи прекалено и някак неестествено за казано от юрист/ – ясно е, че първият работен ден след няколкото почивни си е същинска битка. Очите тежат, леглата намигат, а тъмните облаци сякаш си плачат за още един-два часа търкаляне в завивките /аз се търкалям, защото имам овална форма – вие може да ползвате друг глагол по предпочитание/. Земята обаче не спира да се върти и колкото и да ни е морно, трябва да отлепим колесника на делничния самолет /“Трибестан vs Капчица“/. Защо звуча като Гала или Иван Звездев? Или като Тургут Нургунбаев, който и да е той. Търся си просто оправдание за евентуалните пропуски при написването на следващите редове. А те не са малко – редовете. Уискито, което днес искам да опиша, назовавано Aberlour A`bunadh cask strength, е сериозна напитка – конкретната бутилка носи свиреп градус /хайде да запеем песента на Развигор Попов за лошия вълк/ от 60,9 % и цена от над 120 лв и не искам да я осакатя заради някой миг сънливост. Нека видим колко грешки мога да допусна със затворени очи.
Аберлауър /Аберлор също се приема някъде, но Аберлоу е някак прекалено разришително тълкуване/ е марка шотландско едномалцово уиски, която вече съм представял около 20-15 пъти в блога /минимум-максимум, бейби/. В лявата част на екрана се намира раздела с етикетите /наричан „Архив“/ и от там може да разгледате другите ми писания по темата. Или като ползвате търсачката в най-горната част на екрана и въведете ключовата дума; етикета „Aberlour“ под настоящата статия или ако сте склонни да разгледате страницата с дестилериите „А-К“ /избор бол – досущ като в книга игра, с разликата, че не ви трябва сбор от умение и сила над 100 точки/. По тези причини ще пропусна командата „Ctrl+C/ Ctrl+V“ и няма да прилагам вече писаното за историята на дестилерията от едноименното градче в Шотландия, разположено на хвърлей с камък от Макалън /трябва ви добра засилка или катапулт – ракета ако сте от Северна Корея/. Вместо това, ще се впусна в същината на изложението.
Аберлауър предлага по един или няколко бача /партиди/ на година, пълнени с висок градус, който при всяка вариация варира между 50+ до 60+ процента алкохол /почти като гостоприемен пакет за англичани в Слънчака/. Тези ботлинги се наричат „Абуна“ /A`bunadh/, което се превежда като „оригинален“ или нещо в този смисъл. Благинките от серията не носят години и по презумпция са млади, тъй като основният компонент, т.е. най-младите бъчви с малцово уиски на производителя са на 5-6 години, като за постигане на комплексност и баланс се добавят и някои по-стари бъчви – колко и на каква възраст преценяват блендърите, хората, които смесват уискито в дестилерията. Имайте предвид, че уискито от Абуна вълната не е пълнено само от една бъчва /не е single cask/ и посоченият градус обхваща всички бутилки от партидата. В моя случай визирам партида № 55 с 60,9% алкохолно съдържание, която представихме на уиски сбирка в Шумен преди време. Тогава направих и заглавната снимка, ползвайки фона на красиво декорираната стена. Уискито не е студено филтрирано, но не съм сигурен дали е с натурален цвят. Отлежава в бъчви от шери олоросо, някои от които може да са направени от американски, а други от испански дъб.
След задължителната информация по повод конкретния ботлинг е време и за моите бележки. Искам да направя няколко уточнения. Имайте предвид, че по-долу ще поместя два пъти личните си впечатления от уискито. Причината е, че след като налях уискито в чашата с високото столче от по-долната снимка /около 15 мл./, отлях още толкова и в чашата Ридъл, тъй като ми бе интересно как би се усещала напитката през различно стъкло. Освен от любителски интерес, дегустационните ми бележки са „х 2″, тъй като първите формирах единствено на база на възприетото от мен представяне на малца във високата дегустационна чаша, което в началото не ме впечатли. Затова оставих течността в Ридъл да подиша около час, след което подготвих и вторите си асоциативни бележки – всичко, което някой пише за конкретно уиски е плод на асоциациите, зародени в мозъка му /“… плод на болен у-у-м“ – Стенли, „Обсебен“/. Затова първо ще изложа мнението си, изградено при спиритичния контакт с течността във високото стъкло /тук ще ви спестя препратката към песента на „БТР“ „Елмаз и стъкло“/, а после и на база на опитването на Ридъл-а. Дано не се изгубим в превода.
Аромат висока чаша без вода – интензивен, спиртност, череши, сгряващо усещане в носа, почти агресивно, чай, домати, сушени подправки, ферментиращи плодове, следи от шери, нотки шоколад, асоциация с тъмен ром, доловима младост, игривост, дори острота. Спиртът прикрива качествата на дестилата. Долових и асоциация с мириса на гумичка от молив, още червени плодове, а след време се засилиха и шери заемките. Нотка бадеми, амарето и кайсиеви ядки. С вода, добавена във високата чаша – далеч по-смирен и благ, плодов, кайсиево-сливов мотив, зелен, свеж мирис, напомнящ ми дори на зърнено уиски, плодово сладко от червен плод. Вкус през високата чаша – интензивен, спирт, изсмукващ жестоко влагата от езика, череши, сладост, черешов ликьор. С вода през високата чаша – ликьорна сладост, още сладко от червени плодове, липсва горчивина. Далеч по-приятен. Финал през високата чаша – среден, какаова нотка, спирт, сладост, напомня ми отново на плодов ликьор, масленост, сгряващо усещане, дъвка. След минути сладостта взема връх. С вода – мента, приятна пикантност, сладост, мед и отново липсваща горчивина.
Оценка без добавена вода: 81-82/100.
Оценка с добавена вода във високата чаша: 83/100.
Аз ви казах, че става страшно, но не ми повярвахте. Нека се преброим дали все още сме тук и не сме напуснали страницата … Ок, продължаваме. За следващите бележки съм ползвал неразреденото с вода уиски от чашата Ридъл /ваше ляво/ и високата, в която бях добавил вода преди около час.
Аромат през Ридъл – приятна шоколадова нотка, спомен за бърбън, дървесина, следи от шери, чай, билков мед, плодов нюанс, напомнящ ми за сливи, сушени ягоди, череши и боровинки, киснати в алкохол, подправки, черен пипер от пакетче, карамфил. Спиртността тук не се долавя, а обликът на уискито се доминира от шерито. Появи се и асоциация с шоколадов десерт с плодов крем, нотки бренди или тъмен ром, ядки и лека кисела нотка. Постепенно шери заемките се засилиха. С вода през високата чаша – плодова дъвка, пикантност, още бърбън аналогии, подправки, череши, черешово сладко, дървесина, шери, клечка кибрит. Вкус през чаша Ридъл – интензивен, череши, но не толкова агресивен, колкото при първите глътки, поети през високата чаша, сухота, сладост, дървесност, но без горчивина. С вода през високата чаша – сладост, нотки прах и нищожен спомен за опушеност, гума, сушен червен плод, може би и кайсии. Финал през чаша Ридъл – среден, заемки от бърбън /може би е ползван американски дъб/, далечна асоциация с ръж, пикантност, сладост, сгряващо усещане, лека горчивина. С вода през високата чаша – сухота, какао и лека горчивина.
Оценка: 85/100. Цена: около и над 120 лв.
В обобщение: не бих определил този Аберлауър като лесен за пиене/ разбиране. Ако не разполагах с достатъчно време /отделих му над час и половина за 30 мл./ и разнообразие от чаши, може би щях да остана разочарован. И сега не съм лудо влюбен в него, но определено вторият контакт ми допадна повече.
