Dark Mode On / Off

Springbank The Peat bog 23 y.o. single malt whisky

  Забелязал съм, че в хладните дни и вечери предпочитам по-суровите и опушени уискита, което е лесно обяснимо с факта, че високият градус и димен ароматно-вкусов профил образно казано „топлят“ повече от леките и ниско алкохолни благинки. Това ме кара понякога да определям силно опушените дестилати като „есенни“ или „зимни“ напитки с ясното съзнание, че подобно делене се базира единствено на личните ми възприятия. И тъй като последните няколко дни са по-студени, противно на жегата от почивните дни, моят резонен отговор не закъсня и снощи опитах мострата от 23-годишното едномалцово уиски Спрингбанк, предоставена ми от приятел в разгара на лютата зима от средата на месец януари, откогато чакаше ред за ревю /наздраве, Стан/. 
 Може би сте чели и преди това истории за уискито от Кемпбълтаун, родното място на Спрингбанк, сочещи, че често малцът за него е сушен с горящи торфени буци. Такава е била практиката в почти цяла Шотландия преди векове, когато въглищата са били трудно достъпни и скъпи, и хората са рязали торфени буци, които след период на сушене са ползвали за битово гориво. Дестилериите не са били изключение и за дълги години именно торфът е бил движещата сила при подготовката на ечемика в процеса на покълването, малцирането му. В последните години тази практика отново се възроди, но причините са по-скоро маркетингови и целят да отговорят на нарастналото търсене на опушено уиски, независимо, че повечето дестилерии ползват електричество и газ, съответно топъл въздух за сушене на ечемика. Спрингбанк, с оглед разположението си и предвид наложената дългогодишна практика, също ползва торфени буци, основно за силно опушеното си уиски Лонгроу /Longrow/, а отчасти и за едноименния едномалцов Спрингбанк /Springbank single malt/.
 Опушен е и дестилатът от горната снимка, който ревюирам днес – Springbank The Peat bog 23 y.o. single malt whisky. Освен това, той е на завидна възраст /цели 23 години/, 11 от които старее на полуостров Кемпбълтаун, а 12 на остров Айла. Бутилиран е за немското уиски съсловие, известно като „SCOMA“, в натуралния си цвят и без наличие на студена филтрация, като целият период на стареене преминава в една бъчва от бърбън /бъчва № 205/, от която са произведени общо 215 бутилки. Алкохолният му градус е 49,8%, като по мое мнение не е разреждан с вода преди пълнене в бутилките. Спиртът пък е дестилиран през март 1990г.
 Аромат – опитвам се да се въздържам от крайни субективни становища, но тук си позволих да го опиша като „чудесен плодов мирис“, напомнящ ми на ананас, грозде, банан, сушени зелени билки в комбинация със сладко-солен дресинг за сушени домати, силна сладост, почти като от сладко десертно вино, нотки нафталин, лимон, грейпфрут, ванилия, мента, евкалипт, по-късно анасонови бонбони, зрели круши, сок от жълт плод, приятна пикантност, свежест и лек накиселяващ нюанс като от презряло грозде или печени ябълки. С вода – ванилия, свежи ябълки, круши, кожа, нотка опушеност, ананас, а след минути още по-силна сладост. Вкус – прах, спомен за опушеност, дължаща се на ползвания торф, лимонена кора, лимони, но без присъщата им горчивина, сладост, пикнатност, сухота, спомен за дюля. Отприщва слюноотделянето, дървесност, нотки ананас и грозде. Свежоплодовият мотив от мириса се пренася и при вкуса, но е обвит в приятната джинджифилена туника. С вода – лека горчивина, дървесност, намек за пушек и ананас. Финал – траен, сладникав, но не толкова, колкото подсказва мирисът, леки танини, малц, спомен за цитрус, мандарини, сгряващо усещане, добре балансирана опушеност, магданоз и асоциация с жълт плод. С вода – грейпфрут, сгряваща пикантност, сладост.

 Оценка: 90/100. Цена: около 130 евро.
 В обобщение: да, моля! 🙂  

„A very old friend came by today ‘Cause he was telling everyone in town About the love that he just found And Springbank ‘s the name of his latest flame … “ 🍷 What a beautiful song „Marie’s the name of/ His latest flame“ is, performed by the King, Elvis Presley. Cream of the crop. 🍷 I used its introduction, replacing Marie with Springbank only to emphasize how beautiful this Springbank 23 years old is, bottled for the German whisky society SCOMA . 🍷 It’s „double matured“: 11 years on Campbeltown and 12 on Islay, bottled from a single bourbon barrel, at 49,8% in natural color and without chill filtering. I friend of mine took the shot for me and surprised me with the generous sample. 🍷 Beautiful fruity nose, lot’s of yellow fruits like grape, pineapple, citrus, baked apples, banana, pears, vanilla, gentle smoky undertone, extreme sweetness, dried herbs, mint, aniseed-flavored candy, spices. It reminded me of a very sweet desert wine. 🍷 Smoky spiciness on the palate, lemons, zest, dryness, hints of quince, mint, pineapple, grape, ginger, oak, but no bitterness. 🍷 Long-lasting finish, sweet, but it’s overkill sweet, smoky, green, fresh, but not immature, citrus, tangerines, warming, parsley, yellow fruits, spices and just a tiny remembrance of bitter tannins. Well balanced and juicy. 🍷 Overall: yes, please Cheers all! 🍷🍷🍷 @springbankwhisky1828 #springbank #Islay #bourbon #wine #desert #fruitsalad #singlemalt #whiskey #whisky #whiskeyporn #whiskyporn #scotch #scotland #lovescotch #lovescotland #laphriaig #ardbeg #lagavulin200 #lagavulin #drinks #cocktails #mature #sweet #cheers #23 #23years #party #elvis #visitscotland #bulgarian
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram