Забелязал съм, че в хладните дни и вечери предпочитам по-суровите и опушени уискита, което е лесно обяснимо с факта, че високият градус и димен ароматно-вкусов профил образно казано „топлят“ повече от леките и ниско алкохолни благинки. Това ме кара понякога да определям силно опушените дестилати като „есенни“ или „зимни“ напитки с ясното съзнание, че подобно делене се базира единствено на личните ми възприятия. И тъй като последните няколко дни са по-студени, противно на жегата от почивните дни, моят резонен отговор не закъсня и снощи опитах мострата от 23-годишното едномалцово уиски Спрингбанк, предоставена ми от приятел в разгара на лютата зима от средата на месец януари, откогато чакаше ред за ревю /наздраве, Стан/.
Може би сте чели и преди това истории за уискито от Кемпбълтаун, родното място на Спрингбанк, сочещи, че често малцът за него е сушен с горящи торфени буци. Такава е била практиката в почти цяла Шотландия преди векове, когато въглищата са били трудно достъпни и скъпи, и хората са рязали торфени буци, които след период на сушене са ползвали за битово гориво. Дестилериите не са били изключение и за дълги години именно торфът е бил движещата сила при подготовката на ечемика в процеса на покълването, малцирането му. В последните години тази практика отново се възроди, но причините са по-скоро маркетингови и целят да отговорят на нарастналото търсене на опушено уиски, независимо, че повечето дестилерии ползват електричество и газ, съответно топъл въздух за сушене на ечемика. Спрингбанк, с оглед разположението си и предвид наложената дългогодишна практика, също ползва торфени буци, основно за силно опушеното си уиски Лонгроу /Longrow/, а отчасти и за едноименния едномалцов Спрингбанк /Springbank single malt/.
Опушен е и дестилатът от горната снимка, който ревюирам днес – Springbank The Peat bog 23 y.o. single malt whisky. Освен това, той е на завидна възраст /цели 23 години/, 11 от които старее на полуостров Кемпбълтаун, а 12 на остров Айла. Бутилиран е за немското уиски съсловие, известно като „SCOMA“, в натуралния си цвят и без наличие на студена филтрация, като целият период на стареене преминава в една бъчва от бърбън /бъчва № 205/, от която са произведени общо 215 бутилки. Алкохолният му градус е 49,8%, като по мое мнение не е разреждан с вода преди пълнене в бутилките. Спиртът пък е дестилиран през март 1990г.
Аромат – опитвам се да се въздържам от крайни субективни становища, но тук си позволих да го опиша като „чудесен плодов мирис“, напомнящ ми на ананас, грозде, банан, сушени зелени билки в комбинация със сладко-солен дресинг за сушени домати, силна сладост, почти като от сладко десертно вино, нотки нафталин, лимон, грейпфрут, ванилия, мента, евкалипт, по-късно анасонови бонбони, зрели круши, сок от жълт плод, приятна пикантност, свежест и лек накиселяващ нюанс като от презряло грозде или печени ябълки. С вода – ванилия, свежи ябълки, круши, кожа, нотка опушеност, ананас, а след минути още по-силна сладост. Вкус – прах, спомен за опушеност, дължаща се на ползвания торф, лимонена кора, лимони, но без присъщата им горчивина, сладост, пикнатност, сухота, спомен за дюля. Отприщва слюноотделянето, дървесност, нотки ананас и грозде. Свежоплодовият мотив от мириса се пренася и при вкуса, но е обвит в приятната джинджифилена туника. С вода – лека горчивина, дървесност, намек за пушек и ананас. Финал – траен, сладникав, но не толкова, колкото подсказва мирисът, леки танини, малц, спомен за цитрус, мандарини, сгряващо усещане, добре балансирана опушеност, магданоз и асоциация с жълт плод. С вода – грейпфрут, сгряваща пикантност, сладост.
Оценка: 90/100. Цена: около 130 евро.
В обобщение: да, моля! 🙂