Dark Mode On / Off

Jameson Gold reserve blended Irish whiskey

  
 За днешното уиски представяне реших да се допитам до един стар приятел – добрият Джон Джеймисън, живял на прага между 18-ти и 19-ти век и починал на 83 години. Същият този Джеймисън, който пренесъл капки правна доктрина от родната Шотландия, заселвайки се в Ирландия в края на 18-ти век. Джон бил адвокат, но освен от право разбирал и от производството на алкохол, което дава надежди и за мен самия. Не съм сигурен кое под ред е настоящото представяне на уиски с неговото име и затова ще пропусна задълбочения исторически преглед. Ако желаете да прочетете повече за историята на марката или да разберете какво впечатление са оставили предходните ни срещи с нея, просто отворете раздела с дестилериите по-горе или щракнете на етикета „Jameson“, намиращ се под тази статия. Аз междувременно отпивам глътка от вкусния айран и преминавам на следващия ред.
 България е един от най-силните пазара на Джеймисън в света, отчитайки броя на населението ни. Тъй като сме бедна държава, най-купуваното уиски е стандартният ирландски бленд на позиционирания в Мидълтън производител. Същият е представен в почти всяко заведение или бар /за добро или лошо/ и повечето хора асоциират уиски индустрията от Ирландия с него. Това неминуемо го превръща и в желан обект за фалшифициране, особено преди години, и не е изключено в някои долни дупки все още да го „оглежават“ в туби – затова внимавайте откъде си купувате уиски. Аз обаче ще ви занимая с друг Джеймисън, който за зла участ през последните години повиши цената си и вече се търгува за около и над 100 лв. Това е Jameson Gold reserve blended whiskey. На долната снимка може да видите колко красиво изглеждаше той преди години, в старата си визия, облян с ранните слънчеви лъчи в пролетното настояще.
 
 Златистият Джеймисън е смесено уиски, по което се родее с базовия „Original“. При него обаче има някои различия. Gold е по-стар от Original – и двете не носят означение на възраст, но мирисът и профилът на „златния“ сочат на това /а и предназначението му/. Колко точно е възрастта му не мога да ви кажа – някъде го описват като бленд между уискита на възраст между 10 и 20 години, но това е само слух. Gold, както вече загатнах, представлява смес между различни дестилати, произведени в дестилерията на Джеймисън в Мидълтън. Някои от тях са царевични и са получени посредством дестилация през колонна система, докато другите представят най-типичния пример за ирландската уиски школа – „pot still“ уискито, което представлява уиски, дестилирано през меден казан, но с начална суровина ечемик, който в по-голямата си част е непокълнал /зелен ечемик/. Причината да се ползва непокълнал, немалциран ечемик се корени в историята на уиски бранша в Ирландия – по времето на войните с Наполеон Британия се нуждаела от допълнителни средства и Кралският двол обложил с допълнителен налог напитките, базирани на малцирания ечемик /бирата и уискито/. В отговор на това ирландците заменили голяма част от дестилирания покълнал ечемик с немалциран такъв и случайно открили вкусната категория на „pot still“ /пот стил/ уискито. Това е и вторият компонент на Jameson Gold.
 За отлежаването на елеменните на уискито са ползвани три вида бъчви – традиционните вече от бърбън, от шери и чисто нови /навярно от американски или ирландски дъб/ дървеса. Финалният продукт се бутилира при 40% алкохолно съдържание, след тройно дестилиране на пот стил уискито и студена филтрация, както и след добавянето на карамел Е150. Предложете ми това уиски на 46%, не го филтрирайте и не добавяйте оцветител и излизам в отпуск за месец. 🙂
 Аромат – пот стил облик, познат от Redbreast 12. Сладко от праскови, осезаема сладост, тревистост, лимонена трева, нектарини, презрели праскови, прасковен ликьор, сладко от череши, свежи зарзали, мед, лимон, лимонена кора, лимонени/ портокалови резенки, дори спомен за зелена свежа чушка, масленост, силна асоциация с бърбън и далечни следи от шери, които тук не доминират. Долавя се приятна пикантност, зелени подправки, зелен пъпеш, може би киви, зелени ябълки, ядки от типа на лешниците /сурови, пресни/, бял шоколад, сушени банани. С вода /капка-две/ – сушени подправки, сладост, сушени жълти плодове, сочна зелена круша, бадеми и малко повече спиртност. Вкус – масленост, приятна сладост, мед, описаните зелени и жълти плодове, зарзали и ябълки, примесени с праскови, свежо пот стил, тревисто усещане, нежна пикантност, слаба дървесност и нищожна горчивина, череши марашино, отчетлива флоралност. С вода – пикантността изчезва, заместена от плодова сладост и слаб метален спомен. Финал – среден, плодов облик, свежи жълти и зелени плодове, джинджифил, ядки, но не горчиви, а по-скоро мазни, мента, свежо усещане, царевична сладост. Зеленият свеж спомен доминира. Долавя се и зърненото уиски, но в по-добрия му аспект – на свеж и сладък, добре отлежал алкохол. С вода – слабо налютяваща пикантност подобна на тази от чушка, не спиртност. Масленост, сладост и слабо нагарчане.
 Оценка: 88/100. Цена: 100 и повече лева.
 В обобщение: бих определил Gold като много вкусно пролетно или ранно лятно уиски, доминирано от свежест, сладост и плодови мотиви.   
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram