Glenallachie 10 y.o. Cask strength, Batch 4 single malt whisky

 Мина известно време от последното представяне на малцов дестилат от намиращата се в шотландския уиски регион Спейсайд дестилерия Гленалахи /Гленалаки/ и в статия N 1070 ще направя кратък очерк именно на нейна благинка. И то не на която и да е, а на 10-годишното уиски, пълнено без разреждане с вода /наричано и cask strength, но за мен по-удачно е определението batch strength/. Тази продуктова линия на компанията зад дестилерията предизвика сериозен интерес както на тези като мен, които обичат уискито заради вкусовите му качества, така и на онези, които го колекционират или купуват, водени от идеята да го препродадат. Темата за уиски инвестирането не ми е особено приятна и ще ви спестя анализите си по нея. Ако обаче сте от хората, които търсят стойностните напитки или сте поели по пътя на качественото колекционерство, знайте, че уискито носи красиви отличителни черти, които оправдават закупуването му.  В частност на партида 4 /Batch 4/, която разглеждам днес. Броят им вече достигна 9 или 10, като всяка от тях се отличава с различен градус и минимални настройки на вида ползвани бъчви.

 Гленалахи е марка, която бих определил за феномен. Не толкова заради самото производство, колкото заради влиянието над уиски общността, която тя оставя. Влияние, основен отговорник за което несъмнено е уиски легендата Били Уокър. Човекът, формирал представата ни за Глендронах, Бенриах и Гленгласа – дестилерии, които той издигна от посредствеността, превръщайки ги в модел и обект на малцов интерес. След тяхната продажба Били и неговите партньори измъкнаха Гленалахи изпод ръцете на „Перно Рикар“, придобивайки и доволно количество отлежаващо в складовете `и уиски.

 Тези пълни складове и хилядите стоящи там бъчви нямаше да имат същата стойност, ако не бе настъпила спомената вече промяна в собствеността. Гленалахи до преди 5-6 години бе почти анонимно уиски, използвано основно като градивен елемент в блендовете на тогавашните господари. Никога до този момент не бе поставян акцент върху чисто малцовата му значимост, каквато тенденция вече е налице. Това ни дава основание и да предположим, че подборът на буретата в епохата преди Били не е бил на особена висота – ако си предначертал съдбата на уискито като тих компонент на смесени дестилати, не залагаш чутовни усилия при избора на бъчвите. Досещате се, че в хор всеки може да пее фалшиво. И обратното – ако искаш да коригираш несъвършенствата на добития алкохол, отлежавал преди това в не до там активни бурета или просто желаеш допълнително да издигнеш качеството му, планирайки да го предлагаш като малцов дестилат със свой собствен живот и със своя солова кариера, акцентираш на по-пресни и по-активни дъбови хранилища. Такива, в които уискито не само ще стои, а ще отлежава. Това бе практиката, която Уокър внедри при Дронах и Бенриах, аналогичен е и подходът му при Гленалахи. Свободата му, щом става дума за дестилирано в годините назад уиски, се свежда основно до това.

 От няколко години Били вече дестилира и свой собствен малцов алкохол, върху времето на ферментацията, скоростта на дестилацията и вида на първоначалното отлежаване на който ще може да влияе директно, още от ден първи. Но докато това бъдещо уиски не узрее, именно последващият избор на бурета, в които да прехвърля намиращото му се уиски, остава механизмът, с който да насочва различните потоци на Гленалахи. А разнообразието при тях е налице.

 След всичко написано може би предусещате моите следващи мисли. По презумпция, не съществува бранд, който винаги да произвежда еднакво приятно за купувача /за мен в случая/ уиски. При производителите като Гленалахи, намиращи се все още в един граничен период от житейския си път, това разбиране е още по-важимо. Има случаи, в които усещам някои асоциации /като горещината, агресията/, които ми напомнят за следите, оставени от делото на предишните собственици. При други дестилати, хармонията е водеща, но този неравномерен ритъм на впечатленията ме държи малко по-трезво мислещ, без да залитам във фенски крайности. „Опитай, преди да купиш. Ако ли не можеш да откриеш отворена бутилка някъде, прочети онлайн повече отзиви от нея, абстрахирайки се от крайно негативните и нереалистично позитивните коментари.“ Това е максима, която следвам, за минимализиране на риска от разочарование – не само при Гленалахи, разбира се. По тази причина и съм толкова многословен – все на някого бих помогнал, ако изпитва колебание.

 Да се върна обаче на конкретния ботлинг. Този дестилат на Гленалахи се пълни на партиди, всяка се означава на етикета и при всяка алкохолното съдържание е различно. Моята бутилка е от партида 4, за която Whiskybase посочва, че е била бутилирана през 2020г. и е включвала 15600 бутилки. В България вече са налични представители на по-нови партиди – по-ранните отдавна са разпродадени в Европа и цените им из различните аукциони са доста над първоначалните.

 Етикетът на благинката /лицевият/ изрично посочва, че уискито не е студено филтрирано, че не е манипулирано с карамел е150а и че разполага с 56.1% алкохол. Задното описание, в контраст на това, съдържа изцяло рекламни послания, които не касаят конкретното уиски /стана дума, че някой друг е надзиравал процеса на ферментация, дестилация и първоначалния избор на бурета на уискитата/. За отлежаване на 10-годишния малц са ползвани бъчви от шери олоросо, педро хименез и чисто нови дъбови бурета.

 Аромат – спомен за сушени тъмни плодове, череши, боровинки, сушени сини сливи, сушени фурми, карамел. Усеща се и алкохолна захапка. Мирисът ми напомни на десерт с какао и със сушени тъмни плодове. Долових още спомен за презрели банани, сладко тъмно грозде, кола и борова дървесина. Добавях вода три пъти. След първото – захарно петле, още сушени плодове, какаов десерт, кафе, сушени ягоди, дървесина. С второто – тъмни плодове, кафе/ капучино, спомен за мириса на гума, бонбони „кръц-кръц“ и зрели мандарини. След третото добавяне – още от зрелите цитруси и печен сладкиш, сиропиран със сок от жълти плодове. Вкус – сладост, спомен за сок от тъмни плодове, пиперливост, зрели банани, сушени тъмни плодове, спомен за сладка тъмна бира, ром, чили, сладко тъмно грозде. С вода – сериозна сладост, стихнала пикантност, слаби танини, лека киселинност и намек за сушени плодове. С още вода – сладост, лакта, сушени жълти стафиди. С трето добавяне – сладост, зърно, жълти плодове. Финал – среден, пиперливост, танини, агресия, чипс със сметана, кола и последваща сладост. С вода – слаби танини, но сладостта е водеща. Локум, тъмни плодове, мед. С още вода – още сладост и плодове. При третото добавяне не настъпи отчетлива промяна.

 Оценка: 88/100. Коства ми около 120 лева.

 В обобщение: уиски, водено от тъмните асоциации. С добавянето на вода спадна пикантността, засили се сладостта и се появиха асоциации с жълти плодове.