Dark Mode On / Off

Kilbeggan 15 y.o. blended Irish whiskey

 Добре дошли в новия епизод /№ 610/ на „Игри на малцове“, в който отново една чаша и една бутилка ще правят компания на един блогър, опитващ се да ги разгадае и опише. Вместо Железен трон, изкован от мечове, разполагам с пластмасов химикал и клавиатура, посредством които се боря за популяризиране на уиски културата в България, пишейки на български. И за да стане още по-цветно, днес реших да ви представя едно смесено /купажно или бленд/ ирландско уиски. Течността носи името Kilbeggan 15 y.o. blended Irish whiskey и дебютира на пазара през 2007г. по повод 250 години от основаването на дестилерията, чието име носи – тази на Килбеган, която може би е най-старата в Ирландия. По този повод са били напълнени 5000 бутилки, които може би вече са почти изцяло изпити или счупени /пуснах сълза/.

  Дестилерията Килбеган /Kilbeggan/ придобива законен лиценз през 1757г., копие от който е изложен в сградата. Дали е най-старата не знам, тъй като Бушмилс свързват началото си с година 1608-а и името на Томас Филипс, който получил разрешение да произвежда уиски /на практика Бушмилс функционира от 19-ти век/. Основана е през 1757г. от фамилията Макманъс в едноименното градче и остава семейна собственост до началото на 19-ти век, след което е закупена от фамилията Код/ рода май е по-правилното понятие, тъй като не говорим за мафиоти от Калабрия/.

  Джон Локи я придобива през 1843г. /в негова чест хората от компанията „Куули“ през 21-ви век произвеждат уиски Locke`s/ и следващите 50 години са белязани от фурор и повсеместен успех за бранда. Но, в началото на 20-ти век Ирландия се разкъсва от гражданска война, впоследствие губи и търговските си позиции заради отделянето от Великобритания и последвалите години на икономическа изолация. Обичайно силният пазар за ирландските уискита – САЩ, въвежда Сухия режим и това почти унищожава ирландското уиски производство. Ирландците пък се оправдават, че евтините шотландски блендове ги изместили от позициите, без обаче да сочат, че това се случва поради използването на иновативния колонен дестилатор, който позволява почти непрестанен дестилационен процес на зърнено уиски за блендовете, за разлика от медните казани, които ирландците все още използват за това уиски към онези години.

  И в средата на 20-ти век наследниците на Локи се принудили да я продадат. Новите собственици били сочени за престъпници и около разследванията по този повод сделката пропаднала.

 През 1954г. производството спряло, а през 1957г. било преустанвено за близо 30 години. През 1988г. „Куули“ закупили дестилерията и възстановили пъроначалния `и облик, придобивайки обратно казаните, които след затварянето `и били продадени на Tullamore Dew. Добавили още няколко нови и през 2010г. Килбеган отново станала напълно боеспособна.

 
И преди в блога е ставало дума за връзката между ирландския род Тийлинг /Teeling/, дестилерията Куули /Cooley/ и тази на Килбеган /Kilbeggan/. Ако за първи път попадате на тези имена ми позволете да вметна, че Куули е ирландска дестилерия, основана през 1987г. от Джон Тийлинг /в момента притежава дестилерия в Дъндалк, докато двамата му синове притежават дестилерията Teeling в Дъблин/. Преди това дестилерията е произвеждала алкохол от картофи /шнапс/. През 2011г. е закупена от „Beam Inc.“ за „скромните“ 95 млн. долара, като по-късно става част от семейството на японската компания „Сънтори“ /Suntory/, закупила „Beam Inc.“ за още „по-скромните“ 16 милиарда долара. Преди отварянето на реновираната дестилелия Kilbeggan, в нея са се произвеждали бленд уискитата, носещи името Kilbeggan, зърненото уиски Greenore 8 y.o., малцовото уиски Tyrconnell и „торфеното“ /опушеното/ уиски Connemara.


В Куули са дестилирани и зърненият /царевичен или пшеничен/ и малцовият дестилат, обединени в смесеното уиски Kilbeggan 15 y.o. blended whiskey, отлежавало 15 години в комбинация от винени /шери/ и бърбън бъчви /?/. Тъй като уискито дебютира назад във времето, през 2007г., не успях да намеря категорична информация за вида бъчви и само предполагам за това, че са ползвани и винени такива. То се гради на база на това, което усетих в самото уиски. Знам обаче, че течността е 40-градусова, била е студено филтрирана и е с подсилен цвят.
 
Аромат – свежест, борова дървесина, спомен за шери, приятна сладост, нотки стара хартия, карамел, дървесност, канела, шоколад, сладко от тъмен плод, доза пикантност, щрудел, спомен за бонбони „пияни вишни“, сгряващо усещане, амарето, марципан, бадемова паста, спиртност, намек за екзотичен плод и дори за отпочнала развала. Спомен за тирамису, клечка кибрит, парфюмност, зърно, мотиви червени плодове като малини и ягоди. С вода – по-силна асоциация с шери или дори порто, нюанс тъмен плод, сладки тъмни и светли плодове в сушен микс, стафиди, кайсии и нищожен спомен за тютюн. Вкус – сладост, пикантност, масленост, свежи жълти и зелени плодове, усещане за пластмаса, което се появи за кратко. Интензивен, сгряващ, плодов /пъпеш „Галия“/, манго, отприщва слюноотделянето, кайсии. С вода – сладост, бърбън заемки, разредител, дървесност, пикантност, презряла праскова. Финал – къс до среден, пикантност, сладникав, медено-маслен, прилика с праскови, нагарчаща цитрусова кора, спомен за ръж, сушени подправки като шарената сол и дървесност. С вода – сладко от сини сливи във фонов режим, карамел, лакта, метална нотка, сладост и спомен за нещо прегоряло.


 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар.


  В обобщение: уиски, при което харесах някои негови черти, а други не толкова. Демонстрира характер и предлага интересна дървесност.



Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram