Dark Mode On / Off

Tullamore Dew 12 y.o. Irish whiskey /2020 re-review/


 В последните дни ми е доста пролетно, независимо от не до там приятните събития около вируса и прекратяването на социалните контакти. Така се чувствам, тъй като Яна е до мен и изолацията я трошим двамата в отбор. Та, освен пролетно ми е стана и някак ирландско. Това време на годината го намирам за доста подходящо за уискито от земите на Св. Патрик и се насочих към една от колбичките, съдържащи капки течна история. Миналото на тази бутилка обхваща значителен период – ако правилно разчитам кода на задния етикет, тя би трябвало да е била бутилирана през 2007г. и знаейки това можем да предположим, че смесеният дестилат в нея е получен някъде през средата на 90-те години. За него ще ви разкажа след малко. 

 Стъклото го закупих в ранната есен на 2019г., след доста дълъг период на оглеждане от моя страна – може би си спомняте тази визия на ирландското уиски Тюламор Дю /Tullamore Dew/, което в последните години смени облика си, както и начина на изписване на името си. Някогашното „Dew“ стана „D.E.W“ – и в двата случая носи инициалите на някогашния мениджър на дестилерията. Новата 12-годишна разновидност на марката не съм опитвал, но през далечната 2015г. ви представих в доста сбит вариант именно бележките си за уиски на същата възраст, но от старата генерация, към която се числи и стъклото от снимките. Ревюто се базираше на среща с него в бар, където все още се пушеше и удоволствието ми от контакта с благинката бе нарушен от серия запалени цигари, димът от които съсипва насладата от уискито – говоря от позицията на ценител-ентусиаст, който не симпатизира на тютюнопушенето в заведения.


 Споменах вече, че дълго се колебах дали да купя бутилката. Причината за това не бе цената му, а мястото където се предлагаше – магазинът е от онези обекти, които аз не харесвам. Веригата им, която се намира в Шумен, продава скъпо, а персоналът и ръководството му имат доста неправилно поведение спрямо уискито си – често се излага на слънчеви витрини и не след дълго етикетът и съдържимото в бутилката заприличват на боклук. Да не споменавам, че някои уискита видимо са загубили и от количеството течност, тъй като са протекли и въпреки това се продават. И колкото и да не харесвам политиката на търговеца, се бе случвало в изминали години да грабвам по някое и друго шише от малц или бърбън. Същата съдба сполетя и „ирландеца“ от днешното описание – удоволствието ми коства около 70 лева.


 Веднага след закупуването на бутилката я отворих, но по моя си традиция реших да я оставя да взаимодейства с въздуха, преди да пристъпя към описването ѝ. За целта направих и снимките, които красят статията.


 Какво отличава течността в бутилката от настоящата ѝ версия. Навярно знаете, че в дълъг период от съществуването си уискито за Тюламор се е добивало в дестилериите в Мидълтън. Там, под шапката на компанията „Айриш Дистилърс“ /Irish Distillers/, са се произвеждали повечето марки ирландско уиски – заради кризата от средата на миналия век се е наложило отделните производители да се консолидират, за да намалят разходите си в неизгодните за ирландската уиски индустрия времена. Към годината на бутилиране на 12-годишното уиски марката „Tullamore Dew“ все още е собственост на „Irish Distillers“ и рецептата на благинката включва не само зърнено уиски, но и т.нар. „пот стил уиски“, обединяващо спирт от дестилиран покълнал и непокълнал ечемик. Вече в по-ново време, говоря за времето около 2010г., шотландската компания „Уилям Грант“ /същата притежава малцовете на Гленфидих, Балвени, Кининви, Ейлса Бей, зърненото уиски Гърван и т.н./ откупи правата върху марската „TD“, като изгради и нова дестилерия в градчето Тюламор. Необходимото пот стил уиски би следвало да произлиза все още от Мидълтън – поне това на завидни години. Новата дестилерия в Тюламор може да произвежда малцово и пот стил уики, но те са на по-малко от 12 години.


 За съжаление етикетът и кутията на уискито не дават много полезна информация за него, освен че то е тройно дестилирано – практика, която е присъща на не малък брой ирландски дестилерии. Бутилирано е при 40% алкохол, студено филтрирано е, а цветът на благинката е подсилен с оцветител е150. Попаднах на информация, че уискито преминава през отлежаване в екс-бърбън и някогаши шери бъчви /навярно в шери буретата то финишира/.


 Аромат – пот стил характер, свежест, нотки мента, лимонена есенция, зелени билки, мед, сладост, зрели праскови, нектарини, жълти ябълки и круши, карамел, ванилия, ромова есенция, сладникаво бяло грозде, сладкиш с канела /тиквеник с канела/, смлян пипер, а след време се появиха и следи като от шери, напомнящи на сушени сини сливи, крем или сладолед лешник, капучино, захарно петле. С вода – асоциация със зрели жълти костилкови плодове, свежест, кафе и карамел. Вкус – маслен и сладък, слабо пикантен в началото, но след второто отпиване се откроява усещане за джинджифил. Долових нотки жълти плодове и облик, който ми напомня на младо Хибики. Заради ниския градус уискито се усеща някак рехаво. Отприщва слюноотделянето, създаде асоциация с бяло грозде и череши. Появи се слаб цитрусов мотив. С вода – сладост, плодове от жълтата гама, масленки и лека пиперливост. Финал – къс до среден, цитрусов мотив, пот стил облик, сгряваща пикантност, слаба сладост, отново костилков плод, свежест, тревистост, сухота. Нотки цитрусова кора, нагарчащи ядки и малко повече пикантност и танини след последващите отпивания. С вода – сладникав цитрус, лимонена кора.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: споменах колко платих за него.

 В обобщение: уиски, което бих описал като „пролет в чаша“. Искаше ми се малко по-висок градус и отсъствие на карамел и студено филтриране. 

  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram