Whiskeytemple_Vladimir 
Всяка дестилерия има навика да глези посетителите си било с интересни обиколки, на които могат да бъдат дегустирани редица вкусни напитки, било с възможността да бъдат закупени специални лимитирани дестилати, налични само в магазина към дестилерията. Бушмилс не правят изключение като бутилката, която виждате на снимката се предлага единствено в дестилерията. Това е така нар. „Син етикет“, който представлява 12-годишно малцово уиски. Аз за нещастие все още не съм я посетил, но пък се намери приятел, който разполагаше с бутилка, която ми подари.
Вече неведнъж съм писал за историята на марката, затова ще бъда лаконичен. Дестилерията на Bushmills се води като най-старата в Ирландия, като се счита, че е основана през 1608г. от сър Томас Филипс /годината е изобразена и на бутилката/, който получил разрешение за производството на “ водата на живота“ от крал Джеймс Първи. Дестилерията се намира в област Антрим в Северна Ирландия. Уискито, което се произвежда там се отличава с това, че е тройно дестилирано, студено филтрирано, а малцът /покълнатият ечемик/ не е сушен с торф. Независимо от годината на получаване на законното кралско разрешение, компанията Бушмилс възниква през 1784г., когато е основана от Хю Андерсън. В последващите години дестилерията нееднократно затваря врати и преустановява дейността си. През 1860г. е закупена от Джейм Макколган и Патрик Кориган, които се занимавали с търговия на алкохол в Белфаст. В края на века част от сградата на дестилерията била унищожена от пожар, но била изградена наново. Освен това, в края на века притежаваният от компанията параход „S.S. Bushmills“ направил презокеанско пътешествие до Америка с цел доставка на алкохол. Американският пазар бил особено значим за Бушмилс и въвеждането на Сухия режим ограничил доходите на компанията. Благодарение на прозорливостта на управляващите я тези трудности били преодолени, като след края на Втората Световна война обемът преодукция се увеличил. През 20-ти век собствеността върху компанията се сменила неколкократно и от края на миналата година тя се упражнява от алкохолният гигант Хосе Куерво, придобил я след сделка с дотогавашния собственик Diageo.
Аромат – малц, доминиран от плодове – кайсии и най-вече праскови, мармалад от праскови и дори компот от праскови /докато пиша тези редове ми се препи такъв компот/, сладост, карамел, доза сушени плодове /сливи и стафиди/, нотка какао, какаов шоколад, шоколадов мъфин, слабо кафе и слаба дървесна нотка. Постепенно плодовете и карамелът се засилват, като долових и спомен за ванилов блат от торта. Вкус – слаба пикантност, сушени плодове, праскови и кайсии, сладост и масленост. Финал – среден, силно плодов, при което доминират сушените плодове, маслеността и сладостта. Открих и споменатите праскови и слаба дървесност.
Оценка: 86-87/100
Оценка: 86-87/100
По разбираеми причини не мога да ви кажа цената на Bushmills 12 y.o. single malt. Щеше ми се уискито да идва при алкохолен градус от 43-46 и при двойна дестилация, без да е студено филтрирано. Тогава оценката би била далеч по-висока.
Bushmills 12 y.o. single malt whisky Distillery Reserve
Each distillery tends to spoil its visitors either with interesting tours, on which can be tasted a range of delicious drinks, or with the opportunity to purchase special limited distillates, available only in the distillery shop. Bushmills are no exception, as the bottle you see in the photo is only available in the distillery. This is the so-called „Blue label“ which is a 12-year-old malt whisky. Unfortunately, I have not yet visited it, but I found a friend who had a bottle, that gave me.
I have repeatedly written about the history of the brand, so I’ll be brief. Bushmills distillery is considered to be the oldest distillery in Ireland, as it was founded in 1608 by Sir Thomas Phillipps /the year is also displayed on the bottle/, who received permission to produce the „acqua vitae“ by King James I. The distillery is located in County Antrim, Northern Ireland. The whisky produced there is characterized with that it is triple distilled, chill filtered, and the malt /germinated barley/ is not dried over peat fires. Regardless of the year in which the legal royal permission was granted, the Bushmills company was not established until 1784, when it was founded by Hugh Anderson. In the following years, the distillery suffered many periods of closure and discontinuance of its activities. In 1860 it was bought by Jame McColgan and Patrick Corrigan, who were engaged in liquor trade in Belfast. At the end of the century, part of the distillery building was destroyed by fire, but was rebuilt. Moreover, at the end of the century, a steamship owned by the distillery – „S.S. Bushmills“, made a voyage across the Atlantic to deliver alcohol to America. The US market was very significant for Bushmills and the introduction of Prohibition limited the income of the company. Thanks to the perspicacity of its management, these difficulties were overcome and after the end of World War II, the production capacity increased. In the 20th century, the ownership of the company changed several times and since the end of last year it is managed by the alcohol giant Jose Cuervo, acquired after a deal with the then owner Diageo.
Aroma – malt, dominated by fruits – apricots and especially peaches, peach jam and even peach compote, sweetness, caramel, dose of dried fruits /plums and raisins/, hints of cocoa, cocoa chocolate, chocolate muffin, light notes of coffee and mild woody note. The fruits and caramel gradually increased, as I caught and memory of cake layer with vanilla. Taste – slight spiciness, dried fruits, peaches and apricots, sweetness and buttery. Finish – medium in length, strong fruity notes, which are dominated by dried fruits, butter and sweetness. I caught the already mentioned peaches and light woodiness.
Assessment: 86-87/100
For understandable reasons, I can’t tell you the price of Bushmills 12 y.o. single malt. I wanted the whisky to be bottled at 43-46% ABV, after double distillation and without the cold filtration. Then the assessment would be higher.
