Whiskeytemple_Vladimir 
Всяко нещо си има край – само саламът има два /може би и дъждовният червей/. Или пък има две начала – зависи от гледната точка. Но куче със салам няма да плаша, нито пък ще си купувам гардероб, тъй като не пуша. Не съм в бизнеса с продажбата на колбаси и оставям на дъската за рязане глуповатия опит за остроумие. Встъплението ми трябваше да ви въведе в заключителната статия за отминалия вече пролетен уиски фест, който бе подслонен от хотел Маринела за времето между 31.03.2017г. – 01.04.2017г. Ако все още не сте затворили статията, ви предлагам да се насочим към по-сериозната част от повествованието ми.
„Уиски, ром и вино 2017“, както звучи в превод името на мероприятието, бе организирано от фирма „Оптимист1“ и обедини в себе си старанието на още няколко други компании /като малцофил ще наблегна на първите два елемента от заглавието му/. Задружните им усилия намериха израз в превърналия се в задължителен за всеки подобен форум магазин на Касавино /Casavino/, посрещащ гостите на входа на залата. Доста красота се бе събрала там, водеща сред която бяха дървените кутии на компанията-бутилировач „Дъглас Ленг“, криещи дестилатите от серията „XOP“ /Extra Old Particular/.
„Авенди“ участваха с щанд, посветен на т.нар. „Класически малцове“, сред които бяха Талискер /Talisker/, Къ Ила /Caol Ila/, Лагавулин /Lagavulin/ и Карду /Cardhu/ и други, като бяха дали почивка на до болка познаните блендове на Джони Уокър и Бушмилс, за което ги адмирирам. Нищо против тях – на подобно събитие мисля, че е редно да се акцентира върху по-интересните разновидности на уискито, каквито бяха изброените от мен малцове. Запознах се с Ники Нейков, който изпълнява ролята на „посланник“ за част от марките, внасяни от „Авенди“ – оказа се, че сме съграждани и след като възпяхме града, си казахме едно „НаздравИ“ и поговорихме за някои от предстоящите творчески планове на компанията. Отлях си и доза от възрастния Talisker 25 y.o. single malt whisky, но забравих да прехвърля снимката и ще трябва само да си представяте как изглежда. Скоро обаче ще се реванширам и ще го положа в собствена статия.
„Кока-Кола България“ имаха своя звезден щанд със смесените уискита на Famous Grouse и Cutty Sark, както и с едномалцовите Macallan и Highland Park.
Ако не бъркам, именно хората от Кока-Кола бяха осигурили и трите бъчви от горните снимки, които за мен бях адски интересни и преди началото на феста ги ползвах за снимачна площадка. По спомен, около бъчвата от типа „sherry butt“ се носеше все още прясната миризма на алкохол.
„FiB Trade“ бяха разгънали тезгяха и предложиха сериозен набор от шотландско уиски, включващо малцовите Speyburn, Balblair, Old Pulteney, Tomatin и блендовете Antiquary и Hankey Bannister, японското Togouchi и ирландското Writer`s Tears . Нямах време да снимам всичко, но видях, че на феста дебютира и новата продуктова гама на Glen Moray, включваща течности без години, както и по-зрелите 15- и 18-годишни уискита, което само може да ни радва. Зад щанда на Томатин бе разположен и старият 36-годишен представител на дестилерията, до който успях да се докосна … само през обектива на фотоапарата си. 🙂
Гленротъс от Шотландия /Glenrothes/, Dubliner /ирландското смесено уиски Дъблинер/ и Айришмен /Irishmen whiskey/ заеха стартова позиция до последния щанд на „ФиБ трейд“, къткащ рома Диктадор /Dictador/, обслужван от хората от бар Мастърпийс и чиято реклама бе поета от момичета-строги блюстители на алкохолния ред, облечени в латексови костюми, които явно трябваше да олицетворяват строгата власт на Диктатора „Диктадор“.
В началото на залата пък бе поместен щанда на любимия ми гвиански ром Ел Дорадо /El Dorado/, обслужван от един от най-добрите бармани във Варна и мой приятел – Геро. За нещастие, не изпълних обещанието си и не го навестих на щанда, а там имаше наистина класни представители на тъмната сладка напитка. Мацки в кожа и милиционерски шапки тук отсъстваха и марката разчиташе единствено на уменията му.
Време е да споделя нещичко и за марките, които запълваха портфолиото на „Оптимист1“. На Тошко /инж. Тодор Ангелов/, приятел и уиски ентусиаст, бе поверен континента Гленфарклас /Glenfarclas/, до него бяха нагласени и земите на шотландските дестилерии Едрадауър /Edradour/ и Глентурет /Glenturret/, а между тях се намираше площта на независимите бутилировачи Сигнътъри /Signatory/ и Дъглас Ленг /Douglas Laing/, които също бяха обгрижвани от колеги-малцофили.
Ние с Яна поехме защитата на ирландската чест и през двата дни маневрирахме в отредената за ирландската дестилерия Глендалох /Glendalough/ земя. Дуото ни се оказа трио, тъй като към нас се присъедини и Джени Макгуайър, която презентира марката в Европа.
Зад щанда на Глендалох имах щастието да се срещна с мнозина от вас. През двата дни, по мои груби изчисления, помогнахме на поне 200 човека, търсещи приключения в териториите на основаната през 2011г. ирландска компания. Трите уискита от портфолиото на бранда ще представя скоро /пучийн-а ще го пропусна/. Без да ставам прекалено сантиментален и лигав, позволете ми да благодаря на всеки от вас, който мина покрай нас и ни се „разкри“ – разменените приятни думи са „гориво“ за „творческия ми двигател“. 🙂
Лудницата. Ако първите часове на петъчно-съботния ни маратон бяха по-спокойни, то времето след 18 часа се превръщаше в красив хаос от ръце и чаши, който силно ни зарадва /надявам се и Пепи от Оптимист/. Помня, че по едно време машинално подавах на Яна мерилката и чашите за сливане, а тя почти толкова машинално предаваше заявките, постъпили от нейния малцов фланг. В моментите на затишие вдигах поглед към залата и забелязвах усмихнатите лица на гостите, какъвто е ефектът от концентрацията на добро настроение и алкохол в умерени дози. Не знам за вас, но аз останах с впечатление, че мнозина посетители имаха опит с отбраните напитки и със специфичните особености и етикет на поведение на подобните фестове – спретнато облечени жени и мъже, заобиколени от приятели, с които разменят весели истории и флуиди. Да, имаше и гости, търсеки шоколад и лед, но никой не е съвършен – наложи ми се на няколко пъти да дам насоки при дегустирането на уиски, но това ми е силната страна.
Аз поне не видях някой да е прекалил с питиетата. За двата дни пиршество на сетивата двама или трима бяха по-развеселените, преминали покрай нашия щанд, но с никой от тях проблеми не сме имали.
Несъмнено, концентрацията на хедонистични емоции на уиски съборите за т.нар. „майсторски класове“, на които по правило се опитват по-редки и скъпи вариации. По време на „Whisky, rum & wine“ бяха спретнати над 20 класа, големия процент от които бяха пропити с уиски. Не присъствах на нито един, поне не и физически, тъй като предпочетох да остана зад щанда. Двама ентусиасти и колеги-малцофили, Стан Недев и Ник Рунев, спретнаха солиден клас с пет уискита от затворени, дори разрушени шотландски дестилерии и именно за него закупих входен билет – по-точно откупих си дозите уиски, които впоследствие отлях и снимах, а в идните седмици ще представя. Такава дегустация до момента в България не бе правена, за което тримата /към тях прибавям и Пепи Керемидчиев/ заслужават едно голямо „Наздраве!“ /“Браво“ звучи изтъркано/.
Нямах намерение да съм досадно описателен, но подобно събитие не може да се претупа. Сериозна организация, огромно количество труд от организатори и участници и постигнат завиден резултат, гарниран с вкусни напитки. Така накратко видях феста и да си призная, вече очаквам следващия през 2018г.
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!
