
Статия № 550 е в процес на писане, а с нея пред вас се разкрива поредното интересно уиски, отново от Шотландия, което достигна до мен под формата на мостра, изпратена от приятел /наздраве, Стан/. Негово творение е и снимката, която услужливо ми предостави, за да илюстрирам по-пълно красотата на течността в нея. Уискито произлиза от шотландската дестилерия Спрингбанк, разположена в гр. Кемпбълтаун на полуостров Кинтайър и във всяко едно отношение е чудато и красиво.
Ако сте запознати с това, което правят хората от дестилерията вече разбирате какво имам предвид. Ако досега не сте имали щастието да се докоснете до тяхно уиски, позволете ми леко отклонение – Спрингбанк е фамилна собсвеност за последните над 150 години. Производството се осъществява на място, като се ползва ечемик от съседните ферми, който се подготвя от хората в дестилерията по стария начин, с усърдие и човешки труд при малцирането му. Спиртът, орисан да се превърне някога в уиски, отлежава в складовете в Кемпбълтаун, а след необходимия брой години отлежаване се пълни от същите тези занаятчии в пределите на дестилерията. При това произвежданото количество не е зашеметяващо, а напротив – спокойно бих го окачествил като бутиково и лимитирано, особено ако говорим за по-старите ботлинзи. Всичко изброено ми дава правото да приема Спрингбанк за чудато уиски по стандартите на 21-ви век, в който огромният процент конкуренти прибягват до употребата на съвременни машини и практики, предпоставящи по-високата печалба, често при жертване на качеството.
Интересното не приключва с вече отразеното в горния абзац. Конкретният ботлинг е произведен от Спрингбанк, но е бутилиран за немските ценители и търговци от „SCOMA„, развиващи търговска дейност по дистрибуцията и бутилирането на уиски от 1977г. Течността в иначе скромно изглеждащата бутилка е старичка. Този Спрингбанк /Springbank/ е 20-годишен и е дестилиран през 1995г., след което е бутилиран през септември 2015г. Цялото му отлежаване /ако не бъркам, тъй като информацията е силно ограничена/ преминава в ползвана вече бъчва от подсиленото португалско вино порто /refill port butt/ № 42, след което благинката е пълнена при 53% алкохолно съдържание. По-особеното тук е, че уискито е отлежавало пет години в Кемпбълтаун, а последните 15 лета на остров Айла. Може би е излишно да го споменавам /шегувам се – никога не е/, но уискито е с натуралния си цвят и не е студено филтрирано. Общият брой на произведените бутлики е 537. Цената му според сайта на Скома е около 160 евро, което за 20-годишен Спрингбанк е повече от ок. А за профила на самата вкусотия ще стане дума след снимката на чашата, илюстрираща красивия `и естествен цвят.

Аромат – интензивен, но в никакъв случай незрял. Нотки мента, може би за които отговорен е високият градус, солени щрихи, сладост, спомен за червени плодове, охлаждащо усещане, асоциация с бинт, спомен за солена готвена храна/ солен сос, слаби нотки опушеност, какао, солидно винено присъствие, карамел, карамелов топинг, течен шоколад, дори кленов сироп, тирамису, червени ябълки, портокал, дървесност, иглолистна дървесина, сиропиран тестян сладкиш със сушени стафиди, череши и боровинки, които са киснати в алкохол /ром или бренди/, ванилов сладолед със заливка от кафе или лешников сироп, спомен за йод, прясно обелени орехи, какаов домашен сладкиш или крем. С течение на времето мирисът се разви още повече и уискито доби още по-сладникав облик, начело на който стояха червените плодове и тъмните щрихи, създаваща илюзия за намеса на шери отлежало уиски. С вода /моят съвет е да добавяте вода – колко точно зависи от характера на уискито/ – кафе, сушени плодове киснати в алкохол, нотки тъмен ром и още по-силна асоциация със сиропиран шоколадов сладкиш. Вкус – интензивен, пикантен, маслен, обилно сладък, несъмнено повлиян от виното, носещ спомен за мед и последваща сухота, какао и дървесност, нотки тъмен шоколад. Усещането е затоплящо и едновременно с това отприщващо слюноотделянето. Долових и нотки свеж тропически плод от типа на ананаса. Преди да добавя водата отпих и втори път, при който ми се стори, че нагарчащите какаови мотиви се засилват. С вода – по-слаба, макар и все още налична, пикантност, сладост, дървесност, слаби танини, ананас, далечна опушеност, восък и какао. Финал – среден до траен, нотки прах, малц, какао, препечено, сухота, съчетана със слаба сладост, пикантност, цитрусова кора, нагарчащи ядки, кафе, приятна дървесност и танини, намек за червеноплодово сладко. С вода – интензивен, осезаема дървесност, сладост и горчивина.
Оценка: 90/100.
В обобщение: силно повлияно от виното уиски, върху което влияние оказва и морето.