Whiskeytemple_Vladimir 
Ако трябва да опиша натрупания си опит в уиски дегустациите с няколко думи, бих го определил като „красотата е в разнообразието“. Независимо колко харесвам шотландско едномалцово уиски, не ми минава и през ум да неглижирам вкусната течност с друг произход, особено ирландските дестилати, които мнозина подценяват /донякъде и основателно/. Именно при срещите с подобни напитки успявам да си „почина“ от рутината, която в някаква степен възниква при честите ревюта на шотландски благинки и едновременно с това да презаредя „батериите“ за новите дестилати, очакващи своя ред. Днешната статия е посветена на такава „релаксираща“ напитка, която произлиза от ирландската дестилерия Куули /Cooley/, част от „многодетното“ семейство на алкохолния гигант Бийм-Сънтори /преди години Куули бе закупена от Beam Inc., които пък бяха придобити за 16 милиарда от японците от Suntory/. Уискито е представяно в блога в някои от другите си разновидности и може би името му, Tyrconnell /Тирконел/, ще ви бъде познато. Ако ли не е, позволете да ви представя 10-годишния Тирконел, прекарал последните месеци от стареенето си в „страната на бъчвите с подсилено вино шери“.
Тирконел, освен името на кон за надбягвания, за който се твърди, че спечелил изненадващо състезание, е и вид ирландско малцово уиски. Историята му се свързва с тази на дестилерията Уат /The Watts distillery/, в Дери, за която се твърди, че е произвеждала уиски още през 1762г. Доколко е вярно могат да отговорят единствено историциите и съвременниците като Дънкан Маклауд. Истината е, че от края на 19-ти и първите години на 20-ти век в Уат се е произвеждала течност с това име, която е станала особено популярна в САЩ, навярно заради ирландските заселници там, в годините преди въвеждането на Сухия режим. За зла участ, Уатс преустановила своята дейност в годините около Независимостта на Ирландия /1920-1921г./ и с това „галопът“ на Тирконел бил забавен. И така до основаването на Куули, където Джон Тийлинг започнал отново да произвежда уиски с това име.
Така се случи, че мои приятели решиха да си закупят три бутилки Тирконел. На нашия пазар се намират четири разновидности – три с винени финиши /в бъчви от порто, мадейра и шери/ и стандартен ботлинг, който не носи означение на възраст. Посъветвах ги да се насочат към по-интересните 10-годишни малцови красоти и след като се сдобиха с различна бутилка, си устроиха приятелска дегустация. Един от тях, Стефан, отмъкна бутилката от снимката и щедро ми я предостави за представяне, за което му благодаря.
В нея е скрита сравнително младата течност, отлежаваща първоначално в бъчви от бърбън /утвърдена практика в световната уиски индустрия е да се ползват такива бъчви, наричани „стандартни“/, а в последните месеци и в бъчви, съхраняващи преди това подсиленото вино шери. Тази симфония от аромати и вкусове впоследствие се бутилира при 46%, но за нещастие красивият `и цвят се дължи отчасти и на добавен карамел Е150а, за който хората от индустрията твърдят, че не влияе на мириса и вкуса, само на цвета. По мое мнение амалгамата от вода и алкохол е и студено филтрирана, тъй като при добавяне на няколко капки минерална вода не се замъти. Опитах се да не замътвам и съзнанието си, в което остана пределно ясният спомен, че уискито е доста читава напитка, която заслужено попада сред много добрите ирландски дестилати, налични в България. Вижте защо мисля така.
Аромат – сладникав, следи от шери, прах, плодово-бонбонен мирис, череши, зрели праскови, приятна леко кисела нотка, която ми напомни на цитрус или фреш от портокал, пикантност, която остава на заден план. Долових и асоциация с мириса на клечка кибрит, печен сладкиш с цитруси и кайсии, а по-късно и спомен за презряла и леко ферментираща праскова, ванилия и захарен памук. Долавя се и слаба дървесност, бял шоколад, малц и зряло грозде. Засилиха се цитрусово-шери нюансите. С вода /добавих няколко капки/ – не се случи нещо много по-различно от описания по-горе профил. Вкус – отприщва слюноотделянето, пикантен, джинджифил, по-интензивен, отколкото издава мириса, сладък, без следи от горчивина /такава се появи след добавяне на водата/, спомен за микс от сушени жълти и тъмни плодове, прах или пръст, кокос и отново цитрус. С вода – сладост, съчетана със слаба пикантност, лакта, кокос и лека горчивина. Финал – среден, силно плодов, грозде, мед, лепкава сладост, приятна пикантност, която оставя затоплящо усещане /някои казват, че топлината, която усещаш е от душата ти, която уискито лекува/, малц, масленост, портокали – зрели и сладки. Сладостта триумфира победоносно. С вода – печени фъстъци или фъстъчено масло и пикантност.
Оценка: 90/100. Цена: между 40 и 50 лв.
В обобщение: за мен това е едно от най-вкусните ирландски уискита на пазара тук.
П.С. Скоро очаквайте представяне и на Tyrconnell 10 y.o. single malt whiskey port cask finish.
