Whiskeytemple_Vladimir 
Днес ще завърша кратката серия от статии, посветени на ирландското малцово уиски Тирконел, които подхванах с представянето на 10-годишния дестилат, финиширал съзряването си в бъчви от шери. За първи път представих шери и порто финиша преди повече от две години, когато открих комплект от 3 миниатюри. Още тогава дестилатите ми бяха направили сериозно впечатление, но поради липсата на опит не успях да ги оценя по достойнство. Затова ги поставих в списъка на чакащите за повторна дегустация, до който рядко допирам, тъй като в България има още много вкусотии, които все още не съм ви представил и които изместват повторните срещи от графика ми. Но както споделих и в предходната статия, в която шери финишът разгърна потенциала си на страниците в блога, няколко приятели се сдобиха с бутилки от вкусната течност и ми предоставиха щедри дози за ревю. Този път те идват от Здравко, за което му благодаря.
И това, както и предходното уиски, е 46-градусово, с подсилен цвят и може би е студено филтрирано /попаднах и на непотвърдена информация, че не е преминало през този процес/. Произведено е в ирландската дестилерия Куули /Cooley/ и е бутилирано през 2013г. /разгадах го по кода на бутилката/. За разлика от повечето ирландски дестилерии, произвеждащи малцов компонент през 3 медни казани, Куули прилага технологията на двойната дестилация, като за целта ползва 2 медни казана, по какъвто начин процедират и повечето шотландски производители. Тази особеност води до по-богат и наситен характер на алкохола – правилото гласи, че колкото повече се дестилира един алкохол, толкова повече се „пречиства“ от ароматните химически съединения, останали от ечемика и се доближава до неутралния спирт, при който ароматите са много слаби /затова и тройно дестилираните ирландски уискита понякога страдат от „слабохарактерност“ и някои намират за прекалено нежни и незапомнящи се/. Така произведеният спирт се насочва към отлежаване в американски дъбови бъчви /екс бърбън/, а финалните няколко месеца прекарва в бъчви от порто, съхраняващи подсиленото вино от Португалия, което аз много харесвам /особено младото Ruby/. И без да губя повече време ви предлагам да се насочим към кратките ми дегустационни бележки.
Аромат – нежен, леко парфюмен, обилно „напоен“ с червени плодове /малини и касис/, сладост, червени ябълки, пияни вишни, крем с червени плодове, обвити в приятна пикантност. Разгадах и щрихи джинджифил, джинджифилова бира с лимон, мед, билки, свежест, червени портокали, розов цвят, локум с аромат на роза, карамел. Мирисът в някаква степен ми напомни и на бърбън. С вода – зелени нотки и още от червените плодове. Вкус – силна сладост, интензивна пикантност, която градира от джинджифил до чили при последващите отпивания. Долових и слаба горчивина, кайсии, плодове киснати в ром или бренди, нотки бренди, масленост и стафиди, запечени с масло. С вода – сладост, плодове и по-слаба пикантност. Финал – среден, сгрявящо усещане, сладост, малц, масленост, грейпфрутова горчивина, дървесност, ядки /бадеми и кайсиеви ядки/ и лека сухота. С вода – дървесност и зелена свежест.
Оценка: 90,5/100. Цена: между 40 и 50 лв.
В обобщение: уиски, което прилегна на предпочитанията ми и което заради аромата бих определил като „лятно“. Интересен бе и контрастът между нежния, лек плодов мирис и по-експресивния вкус и финал, носещи повече пикантност и слаба горчивина.
