ДОБРЕ ДОШЛИ В ХРАМА НА УИСКИТО
След години на „резервната скамейка“, Глендронак от няколко години неизменно е на спусъка. След периода, в който собственици бяха хората от алкохолния гигант Перно Рикар, дестилерията успя за кратко да си спечели нови почитатели. „Вината“ бе на доскорошните господари от Benriach Distillery Company /дестилерията вече има нов притежател – компанията …
„Големият торф“ – така се превежда името на уискито, което набира скорост в поредното уиски ревю в блога Храм на уискито. По категоричен начин хората от компанията производител /Douglas Laing/ ни пляскат през носа с мощна опушена буца, за което подсказва и шантавия /в добрия смисъл/ етикет на бутилката. Да …
Тази статия е много специална за мен. Не само, защото в нея представям вкусно уиски. Причината за отношението ми към нея и за емоциите, които изпитвам при написването `и се дължат на факта, че днес, в този снежен момент, отдалечен на седмица от Коледа, пиша статия № 500 в блога …
Предстои да се случи значимо за мен събитие за мащабите на блога – написването на статия № 500 и по този повод обмислям с кое уиски да я посрещна. И докато умувах вчера как да отбележа постижението, неволно дясната ми ръка посегна към мострата от 17-годишния Боумор, а лявата – …
„Ти си Бог, аз съм Бог, той е Бог – АрдБог!“ Блогът не е място за политически или религиозни различия или спорове, затова горния текст не бива да бъде тълкуван в този смисъл. Всеки си има право да вярва в нещото, което му носи щастие или тъга, като в …
Мъгливите и хладни дни и още по-хладните есенно-зимни вечери са идеалното време за мен, в което човек може да си дотави удоволствието да се отпусне и да отпие глътка-две опушено уиски. Предполагам, че част от вас са наясно с тази категория течности, но за тези, които все още не …
На „малцофилски“ жаргон горната композиция се нарича „bottlekill“. На български ще рече „пресушаване на стъкларията“. Както и да го наречем, сигурен съм, че идеята ви е повече от ясна – финализирах отношенията с тъмния, „Най-тъмният“ както го обозначава етикета, Боумор, които краски за зла участ се отдават и на …
източник на снимката След няколкото по-леки уискита, днес реших да ви стресна с нещо наистина … стряскащо. Днес ще ви представя един злокобен хищник, обитаващ дълбоките води на рекламния отдел на компанията „Луи Вютон – Мое Хенеси“. Също толкова зелен, колкото и роднината си от блатните райони на Флорида, Ardbeg …
„Когато падне мрак и дъжд се сипе от небето, отварям аз торбата и галя си небцето … “ Странно, да не кажа глуповато, начало на поредното уиски представяне, но ми хрумна и реших да ви го споделя /ако Скорсезе го развие и покани ди Каприо, може поне оскар-два да вземе/. …
През 2015г. шотландската дестилерия Лафройг навърши заветните 200 години от основаването си и за целта на пазара бяха пуснати няколко юбилейни дестилата. Един от тях беше и Лоор /Lore/ от снимката по-горе, който в крак с модерните тенденции при големите компании, не носи означение на конкрената възраст, а е забулен …
