Whiskeytemple_Vladimir 
След години на „резервната скамейка“, Глендронак от няколко години неизменно е на спусъка. След периода, в който собственици бяха хората от алкохолния гигант Перно Рикар, дестилерията успя за кратко да си спечели нови почитатели. „Вината“ бе на доскорошните господари от Benriach Distillery Company /дестилерията вече има нов притежател – компанията Brown-Forman/, които през 2008г. придобиха недооценяваната до момента дестилерия, разположена в шотландските Висини и с много усилия успяха да я отнесат високо в листата с предпочитания на малцофилите по света. Само за няколко години на пазара се появиха солидни дестилати /или съществуващи бяха „редактирани“/, включващи 12-годишния младок, Glendronach 15, Glendronach 18 и 21-годишния Парламент, към които периодично биваха добавяни лимитирани издания, пълнени от една бъчва, но с различна възраст, както и високоградусните „cask strength“ версии, бутилирани при прикрити години, но при по-сериозно алкохолно съдържание. Ако към всичко това добавим коректното ценообразуване, липсата на студена филтрация и отхвърлянето на оцветителя карамел Е150, то ще получим почти съвършен свят, обвит в тъмните шери бъчви, с ползването на които дестилерията доби популярност през 21-ви век. И тъкмо заради наложения висок стандарт при производството на уиски и подбор на шери бъчви, уискито, което ви представям днес срещна никак не слаб отпор сред редиците на запалените малцофили. Течността е опушеният Glendronach Peated, мостра, от който получих от приятел /наздраве, Пенко/, който направи и вуксната снимка.
Основателно или не, Peated /името произлиза от английската дума за „торф“ – peat/ не се прие радушно и еднозначно. Заклетите фенове на марката, свикнали със старите шери отлежали уискита на бранда не успяха да го припознаят като част от семейството. Защо? Първо, дестилатът крие годините се, практика, която бе позната в гамата на Глендронак единствено при „CS“ версиите. Основната причина според мен обаче е, че това уиски се различава в значителна степен като ароматно-вкусов профил от другите си събратя. Малцът, ползван за производството му, е сушен с торфени буци, придали на финалния продук опушен характер. Освен това, по-голямата част от стареенето на уискито преминава в бъчви от бърбън и едва на финала /с неизвестна продължителност/ течността се насочва към бъчви, съдържащи някога сладкото вино шери педро хименез и по-плодовото шери олоросо. Но и то, както и подобните нему варианти, не се оцветява и не се пречиства чрез студено филтриране. Алкохолното съдържание е 46%.
Може би, защото не съм отколешен следовник на марката, може би защото действам непредубедено или просто защото съм си удрял главата често в ранните си години, но аз харесах иновативния експеримент, спретнат в дълбините на дестилерията и то повече от прехваления 8-годишен Глендронак, който опитах преди време и чието ревю е налично в блога. Какво открих?
Аромат – далечна асоциация с 10-годишния Ардбег в началото. Peated ми се стори обаче далеч по-плодов и сладък. Обилна сладост, билков мед, медена филия с масло, малц, зърно, слаба пикантност, цитрус /лимон или мандарина/, жълти сливи, ванилия, ванилов крем, нотки бял шоколад, заемки мента, асоциация с разтровимите витамини на таблетки с вкус/ мирис на портокал, спомен за мириса на медицински мехлем за мазане /без добавени аромати/, ядки, разредител. След минути зърнената нотка се засили, създавайки усещане почти като от смесено уиски. С нея долових и повече нотки ванилия и спомен за накиселяващи плодове, смесени с асоциация с манго, тютюн от станиолчето от кутия с цигари, лакта. С вода – доза минералност, по-силна асоциация с тютюн от кутията с цигари, тоник, мед и много слаба и далечна тъмна нотка. Вкус – силна сладост, ябълки, круши, свежест, много слаба пикантност, мед, опушеност, прах, мехлем, жълт плод, нотки цитрус, но сладък, малцов, осезаемо зърнен, асоциация с карамел и крем карамел. С вода – още сладост, лакта, съвсем слаба горчивина и слаба метална нотка. Финал – среден до траен /продължително остава опушеността/, малц, сладост, опушеност, сгряващо усещане, цитрус, масленост, мед, мента, мазни ядки, жълти ябълки и свежест. С вода – още ябълки, свежест, нагарчаща цитрусова кора, слаб солен привкус и спомената метална нотка.
Оценка: 87/100. Цена: около 70 лв.
В обобщение: нетрадиционният подход на Глендронак ми хареса. Профилът на течността се определя от самото уиски и влиянието на бъчвите е по-слабо /особено на тези от шери/, което индикира младост.
