Whiskeytemple_Vladimir 
През 2015г. шотландската дестилерия Лафройг навърши заветните 200 години от основаването си и за целта на пазара бяха пуснати няколко юбилейни дестилата. Един от тях беше и Лоор /Lore/ от снимката по-горе, който в крак с модерните тенденции при големите компании, не носи означение на конкрената възраст, а е забулен в дебел пласт от рекламна мистика и нонсенс. Противно на началните редове и на очакванията, които те може би формират ще кажа, че уискито ми хареса, но преди това ще последват няколко реда с факти и размисли.
До скоро Лоор не се намираше в България. Беше на разположение на Уиски феста и реших да го опитам, защото харесвам по-голяма част от продукцията на дестилерията с най-разпознаваем профил в Шотландия – тази на Лафройг. Дали ще се предлага и след това, нямам информация, но по време на събитието бутилката се търгуваше за около 200 лв., колкото приблизително е и цената и на запад. Самото уиски, както споменах в началните мигове от статията, е от категорията на „срамежливите дами“, криещи възрастта си /NAS – no age statement или казано на български – уиски без посочена възраст/. Въпреки че в сайта на Лафройг е посочено, че партидата включва уиски от далечната 1993г., то тя не отразява реалните години на благинката, а възрастта му е далеч по-млада. Ако се разтърсите онлайн, може би попаднете на данни, че най-младото уиски в бленда от бъчви на Лайфройг е 7-годишно уиски /туитър дискусия между фенове и Джон Кемпбъл от Лафройг/. Законите обаче са такива, че позволяват на производителите да брандират продуктите си с „шарени имена“, вместо да посочват реалните им години и тази вратичка е ползвана и тук, за да може този млад продукт да бъде ситуиран в по-висок ценови клас.
Уискито е 48-градусово, което за мен е плюс. Мисля, че не е студено филрирано, но е с подсилен цвят, което е минус. Отлежава в комбинация от бъчви, включващи млаки бъчви, в които предполгам е стареело младото уиски, за да се ускори процеса на матурацията му, в бъчви от шери /sherry butts/ от европейски и американски дъб и в бъчви от бърбън. Идеята е на продукта да се придаде комплексност, която да вдигне нивото на иначе младия дестилат и да допълни силната и грубовата опушеност.
Аромат – спомен за мента, алкохолът също се долавя, силна опушеност, сол, лимон, пушено месо, тревистост, „зърнена“ нотка, спомен за маслини, дори зехтин и слаби щрихи от „тъмните“ шери бъчви. Вкус – спомен за пепел, сладост и то силна, което ме изненада предвид факта, че ферментацията преди дестилацията протича до около 8,5% /колкото повече ферментира течността, толкова повече захарите се превръщат в алкохол/, жъл плод, зелена билка, пикантност, ванилия. Финал – траен, малцов, силна сладост, препечено, жълто-зелен плод, силна опушеност, йод, спомен за медикамен, силна пикантност и цитрусов плод. Уискито опитах на крак по време на феста и затова не съм отразил как се промени под влиянието на водата.
Оценка: 89/100. Цена:90-100 евро на запад
В обобщение: уиски с характер, което не е за всеки. Струва ми се подходящо за суровите вечери, които зимата ни готви. Като недостатък възприемам високата му цена.
