Whiskeytemple_Vladimir 
„Ти си Бог, аз съм Бог, той е Бог – АрдБог!“ Блогът не е място за политически или религиозни различия или спорове, затова горния текст не бива да бъде тълкуван в този смисъл. Всеки си има право да вярва в нещото, което му носи щастие или тъга, като в моя случай /клиничен/ това е стъкления затвор за вкусната напитка, наречена „уиски“, която може да се превърне в зъл враг, дори отрова, ако прекаляваме с нея. Заигравката с божествената тематика идва на помощ единствено при представянето на първото декемврийско уиски, озарило страниците на новия месец – казва се „Ардбог“ /Ardbog/ и произлиза от островната шотландска дестилерия Ардег /Ardbeg/. Тук е, за да грейне като предколедна елха, вливайки ни доза от зелената си магия, криеща ръждиво тъмен цвят, за който подозирам, че е дело на чародеи – оцветители, или на помощниците на Дядо Карамел. Аз обичам месец декември и затова реших да ви представя едно уиски, което носи част от празничния кулинарен заряд на месеца, примесен с дима от топлите зимни комини /хора от бъдещето, ако попадате в блога 30-234 години след написването на статията знайте, че и през 21-ви век ползваме услугите им/.
В последните няколко седмици опитах два други представителя на дестилерията от о-в Айла – Ауривердес /Auriverdes/ и Алигатор /Alligator/, които оставиха приятни впечатления в мен /и интензивен мирис на дим в чашата/. В описателните им статии поместих информация за самия производител, която е налична и чрез етикетите в блога и чрез раздела с дестилериите, затова тук няма да я преразказвам. За новопристигащите в Уискиландия само ще споделя, че между продуктите на Ардбег и силната опушеност има знак за равенство – и то удебелен /Ardbeg Blasda е изключение/. Така че, ако нямате много опит в сферата на димните завеси и „целивката с комин“, както обичам да казвам, не се лъжете по зеления цвят на бутилката – уискито вътре не е „успокояващо“, а е заредено с мощен опушен и агресивен заряд и ви препоръчвам да не купувате бутилка от него, без да сте го опитали /визирам най-разпространения представител – Ardbeg 10 y.o./.
Ардбог също е „пушилка“, т.е. ечемикът за направата му е сушен с огън, подхранван с горящи торфени буци. Моята мостра пристигна от „…дия“, но не от Лапландия, а от Холандия, откъдето я поръчах преди месеци. Не разполагам с бутилката и не мога да ви кажа какво пише на задната `и част, но след като се поразровичках в интернет, попаднах на инфо, че възрастта на уискито е около 10 години. За мен обаче си е NAS /no age statement/ продукт, тъй като изрично не е упомената. Бутилирано е при 52,1%, което навярно е алкохолният градус на бъчвата /cask strength – чете се „каск стрент“, не „каск стренгт“, както пишат някои наши търговци /, в отсъствие на студена филтрация. Не съм сигурен дали цветът му е натуралният. Тъй като изглежда прекалено наситен за млад дестилат подозирам, че някой може и да се е заиграл с палитрата. Отлежаването на уискито протича в два вида бъчви – част от произведения алкохол е насочен към ползвани вече бъчви от бърбън /ползвани вече след източването им от него/, а по-малък процент /някъде прочетох 40%/ от спирта отлежава в бъчви от шери манзанила /сухо шери, произвеждано от грозде паломино – до момента мисля, че не съм го опитвал/. И преди красивата снимка и незаменимите ми бележки /:P/ ще вметна, че бутилката за първи път се появява на пазара през 2013г. по повод т.нар. „Ден на Ардбег“ /началото на юни или края на май/, по който повод е презентирана. Чудно! Цената някога е била под 100 евро, но тъй като вече не се произвежда, а и защото Ардбег е „иконична“ /нарочно споделям това определение – не го понасям, защото ми звучи натруфено и помпозно, но често го срещам при рекламите на скъпарските течности/ дестилерия и има много … идолопоклонници, склонни да плащат много за стандартни /mediocre му казват на английски/ благинки, тя вече е почти двойна. Но, напред към бележките.
Аромат – тъмни нотки, като тъмен плод /тъмни череши, тъмни вишни, боровинки/, зелена подправка, зряла круша/ праскова, сладост, следи от шери, тирамису, отчетлива опушеност /огнище, прах/, билков чай, спомен за опушено солено месо, евкалипт, дори далечна и кратковременна асоциация с тъмен ром, сметанов крем с карамелов топинг и щипка кафе, кола /напитката/, бонбони с подобен мирис и вкус, печени солени фъстъци, козметичен крем с медицински аромат. Най-интересното беше, че открих мирис, който съм срещал и при някои от представителите на Далмор /Dalmore/, дължащ се на ползваните бъчви от шери. По-късно плодове киснати в алкохол, шоколад с тъмен плод /изкуствения мирис на ягода или малина/. С вода – следите от шери се засилват значително, плодовите нюанси от началните редове също са тук, но вече като бонбони, тъмен шоколад, още сола, капамелов топинг и асоциация с „пушена мента“ /мента, опушеност/. След още минути се появи спомен за карамфил, боровинки, къпини и още шери. Вкус – нотка прах, опушеност, силна пикантност, сладост, крем карамел, дървесност, прегорял блат от сладкиш, прегоряла карамелизирана захар, мазен, отприщващ слюноотделянето. При второто отпиване се появи и спомен за зрял жълт плод, но в опушената мъгла не го асоциирах с конкретен вид. Появиха се и леки горчиви нюанси. С вода – сладост, далеч по-умерена пикантност и спиртност, спомен за разгазирана кола, сушени сливи, намек за пушек, цитрус, спомен за гума. Стана по-суховат. Финал – среден до траен, прегорял блат, горчивина като от препечена до черно филия, слаба сладост, осезаема опушеност, какао и какаов шоколад /от онези с 99% какао/, жълт тропически плод /беше ми на езика да си го спомня, но се загуби в мъглата/, марината от кисели краставички след време, съчетана с лек солен послевкус /пил съм я/. С вода – пикантност, сладост, но умерена, опушеност. Тук е и споменът за прегорялото, но този път го асоциирах с нещо печено на дървени въглища. Нотки жълт екзотичен плод /помело и лимон/, но без горчивината на кората.
Оценка: 87-88/100. Цена: аукционна.
В обобщение: добро опушено уиски, което ми хареса повече, след като му добавих вода и го оставих 15-20 минути с нея. Уиски за „минусов“ ден.
