Dark Mode On / Off

Lagavulin 12 y.o. single malt whisky, Special release 2014

 Тази статия е много специална за мен. Не само, защото в нея представям вкусно уиски. Причината за отношението ми към нея и за емоциите, които изпитвам при написването `и се дължат на факта, че днес, в този снежен момент, отдалечен на седмица от Коледа, пиша статия № 500 в блога Храм на уискито. Когато започнах това начинание преди три години не предполагах, че ще напиша и 50 статии – бяха други времена, разсъждавах по друг начин. За мое щастие, тези колебания останаха далеч в историята и аз преминах в друго състояние, в друг режим на мислене, който ме доведе до този момент. 500 статии по мое мнение са сериозно постижение. Трудностите по пътя не бяха малко и произтичаха основно от факта, че живеем в държава, в която стандартът на живот е далеч от този в развитите страни, стоящи западно от нас. И сега като споделя на някого какво е хобито ми, бивам запитван дали писанията ми намират своята публика – все пак, аз не споделям клюки, не качвам голотии, не тровя ефира с политика и битова проблематика. Аз пиша за уиски. Уискито е скъпа напитка и за мнозина тя остава блян. Ако трудно успяваш да осигуриш храната и топлината си, как може да мислиш за лукс? А уискито е луксозна стока – не е продукт от първа жизнена необходимост. По-скоро е глезотия. Поне по общото разбиране. За мен обаче е призма, през която пречупвам лъчите на заобикалящия ме свят. Не възприемам уискито като „петъчен план за бягство“ от делника. Наслаждавам му се за удоволствие и винаги в умерено количество с идеята да го опозная по-добре, да се опитам да разбера какво има зад стъклото, а впоследствие да ви предам възможно най-обективно субективните си възприятия. Аз съм уиски почитател, уиски ценител-блогър /много хора в България се описват като „уиски експерти“, без да могат да произнесат дори имената на дестилериите, камо ли да обяснят какво пият – аз не съм от тях, аз съм професионалист в това, което правя, но не съм самозван „експерт“/, който скоро навлиза в четвъртата година на пътешествието си в света на вкусната течност, документирайки всяка стъпка в този всеобхватен свят в българския сайт за уиски култура и дегустации, Храм на уискито, в Инстаграм и Фейсбук. И тъй като встъплението ми понатежа от слова като торта с блат от пържоли, искам да благодаря на Яна, че налива вдъхновение в чашата на раменете ми и на вас, че се навъртате тук, следeйки целенасочено статиите или търсейки информация за цените на даден ботлинг. Време е да полеем повода с поредното уиски представяне, за което ще поговорим на следващия абзац.

 Специалният повод изисква специално уиски. Не съм достигнал сам до това заключение относно характера на благинката – днес ви представям бутилирания през 2014г. 12-годишен Лагавули, част от серията „специални“ ботлинги /Special release/, пускани ежегодно от алкохолния гигант Диажио /Diageo/. Диажио е компания, притежаваща огромен брой шотландски дестилерии /включително и зърнени комплекси/ и марки смесено уиски и всяка година подбира продукция от част от тях, която предлага в ограничен обем. Някои от ботлингите са безумно скъпи, тъй като произлизат от емблематични дестилерии /Rosebank, Brora, Port Ellen/ и това ги отдалечава от ценителите като мен, които разполагат с ограничен финансов ресурс. Между скъпите представители се прокрадват обаче и по-достъпни вариации на едномалцово уиски от дестилериите Caol Ila /Къ Ила/ и Lagavulin /Лагавулин/, бутилирани при висок градус. Вкусотията, която презентирам днес произлиза именно от о-в Айла, в частност от дестилерията Лагавулин и ботлингът е представен през 2014г. Уискито за него отлежава в бъчви от американски дъб /бърбън, а може би и шери бъчви/ и е бутилирано директно с градуса на бъчвата – 54,4%. Течността не е студено филтрирана. Без да съм абсолютно сигурен ми се струва, че е презентирана и в натуралния си цвят, тъй като изглеждаше приятно светла за възрастта си. Цената `и е била около 80 евро, като сега все още бутилката може да бъде открита за около 100 евро в западните сайтове и за около 250 лв в българските.


 Дестилерията Лагавулин е основана през 1816г. от Джон Джонстън и e част от групата уискита на Diageo /предлага се в тематичната им линия „Серия на класическите малцове“/. Попаднах на версията, че синът на Джонстън е основал дестилерията Laphroaig, който пък по-късно починал трагично, падайки в съд, в който се дестилирало уиски. Връзките между двете дестилерии продължили и в идните години, като в повече от времето взаимоотношенията им се изразявали в нелоялни търговски практики, съдебни процеси, последваща доза „мръсни“ номера и още съдебни дела. Казано просто – Лагавулин конкурирала Лафройг, или поне се опитвала да го прави по всеки позволен и противоправен способ. Стигнало се до там, че от Лагавулин спрели водния достъп на Лафройг, но съдът присъдил в тяхна полза и самоуправните действия приключили. В следващия век борбата продължила и до 1998г. Лагавулин водел, но в тази повратна година Лафройг излязал начело като най-добре продавания „Айла“ скоч. И за финал – Lagavulin се слави като шотландската дестилерия с най-бавен процес на дестилация, пет часа при първата и 9 за втората, тъй като уискито е двойно дестилирано /каквито са и повечето шотландски малцове/- дестилира се през два медни казана.


 Аромат – усещане като от мента, създаващо хлад в носа, осезаема цитрусова /лимонена/ нотка, джинджифил, ванилия, сладост, опушеност, напомняща опушено месо или колбас, дим и огнище. Мирисът доставя приятен баланс между сладките, опушените и ванилово-плодовите нюанси. Долових и асоциация с бяло сладко вино и зряло бяло грозде, зелени билки, кулинарен сос, в чийто състав влиза и сок от лимон с билки. Бих посочил и мирис като от кутия с цигари /ароматът, който се усеща вътре/. Тютюнът се примеси с нотки зрял жълт плод, яйчен крем, горчица, като след минути покой в чашата свежата плодова нотка са засили. Откроих и асоциация с лактови бонбони, сладко от бели череши, бяла халва /при повече въображение/, канела, мляко с ориз и канела и опушен кашкавал. С вода сладост, свежи плодове, доза парфюмност, бадеми и амарето. Вкус – интензивен, създаващ асоциация за пепел, влажна пръст като от неизмит плод или зеленчук, силна сладост, спомен за бяло вино, мазен. Отприщва слюноотделянето. Сладостта се съчета с нюанси на зрял плод – жълти сливи и банани. С вода – сладост, по-слабо изявена спиртност, ванилия, джинджифил, кокос и по-слаба опушеност. Финал – траен, нотки препечено, сладост, спиртност, опушеност, сгряващо усещане, малц, спомен за бира, при която обаче отсъства осезаема горчивина, горчица, мента, магданоз, прясно зеле и отново спомен за опушено месо. С вода – опушеност, пикантност и мазникаво усещане.
 Оценка: 90/100.

 В обобщение: уиски за студено време. Не ми се стори толкова опушено, колкото очаквах. Хареса ми. 

Yes, please! Could I have my sherbet? It’s really cold outside I decided to take several sips from my magically juice. Oh, yes – this pale gold juice is rather magical and smoky. Bottled at 54,4%, this #lagavulin has a lot to offer. And by saying a lot I mean a lot of smoke, intense citric note, mint, vanilla, spicy ginger, ripe white grape, herbs, lemon juice, flavored with green herbs and chimney kiss, tobacco, custard, mustard, fudge, jam of white cherries, remembrance of halva, cinnamon and smoky yellow cheese. Powerful arrival, intense, hints of ash, smoke and wet soil, sweetness, association with white wine, oily mouthfeel, yellow plums, banana and chilly. Long-lasting finish, toast, sweetness, smoke, malt, freshness, hints of mustard, parsley, smoked meat and fresh cabbage. Wonderful winter dram. Cheers! #special #release #diageo #lagavulinwhisky #lagavulin200 #islay #peat #island #scotland #bourbon #laphroaig #smoke #scotchwhisky #instadrink #instafeed #whiskygram #lovewhiskey #whiskyporn #whiskeyporn #singlemalt #drink #cocktail #cheers #kanpai
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram