Whiskeytemple_Vladimir 
Тази статия е много специална за мен. Не само, защото в нея представям вкусно уиски. Причината за отношението ми към нея и за емоциите, които изпитвам при написването `и се дължат на факта, че днес, в този снежен момент, отдалечен на седмица от Коледа, пиша статия № 500 в блога Храм на уискито. Когато започнах това начинание преди три години не предполагах, че ще напиша и 50 статии – бяха други времена, разсъждавах по друг начин. За мое щастие, тези колебания останаха далеч в историята и аз преминах в друго състояние, в друг режим на мислене, който ме доведе до този момент. 500 статии по мое мнение са сериозно постижение. Трудностите по пътя не бяха малко и произтичаха основно от факта, че живеем в държава, в която стандартът на живот е далеч от този в развитите страни, стоящи западно от нас. И сега като споделя на някого какво е хобито ми, бивам запитван дали писанията ми намират своята публика – все пак, аз не споделям клюки, не качвам голотии, не тровя ефира с политика и битова проблематика. Аз пиша за уиски. Уискито е скъпа напитка и за мнозина тя остава блян. Ако трудно успяваш да осигуриш храната и топлината си, как може да мислиш за лукс? А уискито е луксозна стока – не е продукт от първа жизнена необходимост. По-скоро е глезотия. Поне по общото разбиране. За мен обаче е призма, през която пречупвам лъчите на заобикалящия ме свят. Не възприемам уискито като „петъчен план за бягство“ от делника. Наслаждавам му се за удоволствие и винаги в умерено количество с идеята да го опозная по-добре, да се опитам да разбера какво има зад стъклото, а впоследствие да ви предам възможно най-обективно субективните си възприятия. Аз съм уиски почитател, уиски ценител-блогър /много хора в България се описват като „уиски експерти“, без да могат да произнесат дори имената на дестилериите, камо ли да обяснят какво пият – аз не съм от тях, аз съм професионалист в това, което правя, но не съм самозван „експерт“/, който скоро навлиза в четвъртата година на пътешествието си в света на вкусната течност, документирайки всяка стъпка в този всеобхватен свят в българския сайт за уиски култура и дегустации, Храм на уискито, в Инстаграм и Фейсбук. И тъй като встъплението ми понатежа от слова като торта с блат от пържоли, искам да благодаря на Яна, че налива вдъхновение в чашата на раменете ми и на вас, че се навъртате тук, следeйки целенасочено статиите или търсейки информация за цените на даден ботлинг. Време е да полеем повода с поредното уиски представяне, за което ще поговорим на следващия абзац.
Специалният повод изисква специално уиски. Не съм достигнал сам до това заключение относно характера на благинката – днес ви представям бутилирания през 2014г. 12-годишен Лагавули, част от серията „специални“ ботлинги /Special release/, пускани ежегодно от алкохолния гигант Диажио /Diageo/. Диажио е компания, притежаваща огромен брой шотландски дестилерии /включително и зърнени комплекси/ и марки смесено уиски и всяка година подбира продукция от част от тях, която предлага в ограничен обем. Някои от ботлингите са безумно скъпи, тъй като произлизат от емблематични дестилерии /Rosebank, Brora, Port Ellen/ и това ги отдалечава от ценителите като мен, които разполагат с ограничен финансов ресурс. Между скъпите представители се прокрадват обаче и по-достъпни вариации на едномалцово уиски от дестилериите Caol Ila /Къ Ила/ и Lagavulin /Лагавулин/, бутилирани при висок градус. Вкусотията, която презентирам днес произлиза именно от о-в Айла, в частност от дестилерията Лагавулин и ботлингът е представен през 2014г. Уискито за него отлежава в бъчви от американски дъб /бърбън, а може би и шери бъчви/ и е бутилирано директно с градуса на бъчвата – 54,4%. Течността не е студено филтрирана. Без да съм абсолютно сигурен ми се струва, че е презентирана и в натуралния си цвят, тъй като изглеждаше приятно светла за възрастта си. Цената `и е била около 80 евро, като сега все още бутилката може да бъде открита за около 100 евро в западните сайтове и за около 250 лв в българските.
Дестилерията Лагавулин е основана през 1816г. от Джон Джонстън и e част от групата уискита на Diageo /предлага се в тематичната им линия „Серия на класическите малцове“/. Попаднах на версията, че синът на Джонстън е основал дестилерията Laphroaig, който пък по-късно починал трагично, падайки в съд, в който се дестилирало уиски. Връзките между двете дестилерии продължили и в идните години, като в повече от времето взаимоотношенията им се изразявали в нелоялни търговски практики, съдебни процеси, последваща доза „мръсни“ номера и още съдебни дела. Казано просто – Лагавулин конкурирала Лафройг, или поне се опитвала да го прави по всеки позволен и противоправен способ. Стигнало се до там, че от Лагавулин спрели водния достъп на Лафройг, но съдът присъдил в тяхна полза и самоуправните действия приключили. В следващия век борбата продължила и до 1998г. Лагавулин водел, но в тази повратна година Лафройг излязал начело като най-добре продавания „Айла“ скоч. И за финал – Lagavulin се слави като шотландската дестилерия с най-бавен процес на дестилация, пет часа при първата и 9 за втората, тъй като уискито е двойно дестилирано /каквито са и повечето шотландски малцове/- дестилира се през два медни казана.
Аромат – усещане като от мента, създаващо хлад в носа, осезаема цитрусова /лимонена/ нотка, джинджифил, ванилия, сладост, опушеност, напомняща опушено месо или колбас, дим и огнище. Мирисът доставя приятен баланс между сладките, опушените и ванилово-плодовите нюанси. Долових и асоциация с бяло сладко вино и зряло бяло грозде, зелени билки, кулинарен сос, в чийто състав влиза и сок от лимон с билки. Бих посочил и мирис като от кутия с цигари /ароматът, който се усеща вътре/. Тютюнът се примеси с нотки зрял жълт плод, яйчен крем, горчица, като след минути покой в чашата свежата плодова нотка са засили. Откроих и асоциация с лактови бонбони, сладко от бели череши, бяла халва /при повече въображение/, канела, мляко с ориз и канела и опушен кашкавал. С вода сладост, свежи плодове, доза парфюмност, бадеми и амарето. Вкус – интензивен, създаващ асоциация за пепел, влажна пръст като от неизмит плод или зеленчук, силна сладост, спомен за бяло вино, мазен. Отприщва слюноотделянето. Сладостта се съчета с нюанси на зрял плод – жълти сливи и банани. С вода – сладост, по-слабо изявена спиртност, ванилия, джинджифил, кокос и по-слаба опушеност. Финал – траен, нотки препечено, сладост, спиртност, опушеност, сгряващо усещане, малц, спомен за бира, при която обаче отсъства осезаема горчивина, горчица, мента, магданоз, прясно зеле и отново спомен за опушено месо. С вода – опушеност, пикантност и мазникаво усещане.
Оценка: 90/100.
В обобщение: уиски за студено време. Не ми се стори толкова опушено, колкото очаквах. Хареса ми.
