Whiskeytemple_Vladimir 
Предстои да се случи значимо за мен събитие за мащабите на блога – написването на статия № 500 и по този повод обмислям с кое уиски да я посрещна. И докато умувах вчера как да отбележа постижението, неволно дясната ми ръка посегна към мострата от 17-годишния Боумор, а лявата – към красивата дегустационна чаша и двете в заговор ме подтикнаха към написването на статия 499, в която ще ви запозная с красивата бутилка на вече спряната от производство разновидност на едномалцовото уиски Bowmore. Зима е, някъде вали сняг, въздухът е пропит с мирис на дим, а коледно-новогодишните празници са на едно мигване разстояние. Затова днес ще си поговорим за поредната „пушилка“, която дебютира в блога Храм на уискито – Bowmore 17 y.o. single malt whisky.
Дестилерията е една от емблематичните за Шотландия и за о-в Айла в частност. Твърди се, че е основана през 1779г. Името `и носи древния келтски дух и в превод означава „велик риф“ или „голяма скала“. Повод за гордост е и обстоятелството, че част от малца се суши в рамките на дестилерията и при този процес малцът се обръща ръчно на всеки 4 часа. Разбира се, основният процент от необходимия покълнал ечемик се набавя от външен източник, което е резонно с оглед огромното количество произвеждано уиски и необходимостта от повечко суровина – капацитетът на Баумор е около 2 млн. литра годишно, които се бутилират в Спрингбърн в близост до Глазгоу. Друг интересен факт от производствената дейност е начинът на разходване на ненужната топлина, която се отделя в процеса – с нея се затопля обществения басейн, изграден в постройка, някога принадлежаща към дестилерията.
Началото на дейността е поставено от местния търговец Джон Симпсън, който бил заменен от Джеймс Мутер, който освен земевладелец бил и дипломатически представител на Османската империя, Португалия и Бразилия за Шотландия. В началото на 20-ти век собствеността се сменила неколкократно. Втората Световна война пък наложила превръщането на сградите в щаб на английски войскови подразделения. През 1963г. компанията Морисън Боумор придобила дестилерията. В нея акционер била и голямата японска компания Сънтори, която впоследствие закупила дружеството. В следващите години били положени много усилия за издигане авторитета на бранда и към момента той заема челните места по продажби на уиски от о-в Айла, изпреварван от Laphroaig, също собственост на Сънтори.
По подобие на конкурентите си от острова и Боумор ползва торфени буци за сушене на ечемика си /или закупува вече обработен малц съобразно предпочитанията ми/, което квалифицира уискито им като „торфено“ или опушено. Концентрацията на фенолните съединения е по-слаба от тази при Ардбег, Лафройг или Лагавулин и затова уискито на Боумор може би е добро начално стъпало в света на опушените уискита за прохождащите малцофили. Ако към тези по-ниски нива на опушеност добавите и набора от дъбови бъчви от различен калибър, отлежаващи в склад „Vault 1“, то ще получите интересната малцова сплав, наречена „Bowmore single malt whisky“ /не съм сигурен обаче дали всички бъчви отлежават в този склад, намиращ се под морското ниво или част от тях се насочва към големия остров/. Основен дял при отлежаването заемат по-евтините бърбън бъчви, които пристигат в по-голямата си част от Джим Бийм /Jim Beam/, който също е част от семейството на Сънтори. Освен тях, хората от дестилерията ползват и по-скъпите и интересни винени бъчви /порто, бордо и шери/, които обикновено биват ползвани за завършващия етап на стареенето на уискито.
Без да съм абсолютно сигурен, ми се струва, че при представяното от мен уиски са ползвани бъчви от бърбън и такива от шери, ако мога да се доверя на носа си. Истината е, че ботлингът от снимката вече не се предлага, а съдейки по визията му мога да предхоложа, че е бил актуален през 90-те години на 20-ти век или началото на 21-ви век. Може би и заради това в официалния сайт на бранда не открих подробности за него /за щастие в бар Мастърпийс в София имаха почти пълна бутилка, където отлях моята мостра преди уиски феста/. Познавайки практиката при бутилирането на Боумор, мога да предхоложа, че цветът на течността е подсилен с карамел Е150, а спиртът е преминал пречистващия процес на студената филтрация, за да завърши жизнения си път като 17-годишно уиски, бутилирано при 43% алкохолно съдържание. И тъй като тази версия на Боумор не се предлага вече официално, са възможни крайности при определяне на цената `и /някъде ми попадна стойност от над 150 евро/.
Аромат – винен нюанс, нотки какао, шоколад, жълти зрели плодове, мед, печени ябълки и круши с масло, сладост, опушеност, наподобяваща дим, която обаче ми се стори значително по-слаба от тази при последно опитаните от мен уискита на Ардбег. Долових нотки цитрус /зрели портокали и лимони/, солен кулинарен сос, препечено, евкалипт и мента, свежест, карамфил, асоциация с кожена мебел, сушени чери домати, ванилов крем. Цитрусовата нотка се разви красиво, подсилвайки плодовия профил на уискито. Долових спомен за подправки от типа на пипера, като се появи и тъмноплодов нюанс, съчетан с нежни следи от шери. Бих добавил и сладки нотки капучино и шоколад, карамелизирани плодове /карамелизирана коричка от тиква/, както и лактови бонбони. С вода – ким, индийско орехче, още шери и сушени подправки. Вкус – силна сладост, нотка прах, цитруси, масленост, свежест, плодови бонбони и спомен за бонбони виолетки, приятно ментово усещане, бонбони „Тик-так“ или „Ментос“, цветна нотка и приятна пикантност. Постепенно долових и минерална нотка, носеща спомен за сол, още цитруси и нежен плодов мотив /зряло киви/. С вода – лакта, джинджифил и плодови бонбони. Финал – среден до траен, малц, спомен за бира с изявен плодов профил, грейпфрут, сладост, приятна фонова горчивина, която се допълва със сладостта, ментово усещане, очаквана опушеност, но със слаб интензитет, ментовите бонбони, описани по-горе със захаросана глазура, зелена тревиста нотка, а след минути вълна от сладост, последвана от приятна сухота. С вода – свеж плод, създаващ спомен за някакъв овкусен препарат, грозде и пикантност.
Оценка: 90-91/100.
В обобщение: уискито ми хареса. Асоциацията с ментово-плодови бонбони също ми допадна /FWP в действие ?/.
