Dark Mode On / Off

Bowmore 17 y.o. single malt whisky

 Предстои да се случи значимо за мен събитие за мащабите на блога – написването на статия № 500 и по този повод обмислям с кое уиски да я посрещна. И докато умувах вчера как да отбележа постижението, неволно дясната ми ръка посегна към мострата от 17-годишния Боумор, а лявата – към красивата дегустационна чаша и двете в заговор ме подтикнаха към написването на статия 499, в която ще ви запозная с красивата бутилка на вече спряната от производство разновидност на едномалцовото уиски Bowmore. Зима е, някъде вали сняг, въздухът е пропит с мирис на дим, а коледно-новогодишните празници са на едно мигване разстояние. Затова днес ще си поговорим за поредната „пушилка“, която дебютира в блога Храм на уискито – Bowmore 17 y.o. single malt whisky.

 Дестилерията е една от емблематичните за Шотландия и за о-в Айла в частност. Твърди се, че е основана през 1779г. Името `и носи древния келтски дух и в превод означава „велик риф“ или „голяма скала“. Повод за гордост е и обстоятелството, че част от малца се суши в рамките на дестилерията и при този процес малцът се обръща ръчно на всеки 4 часа. Разбира се, основният процент от необходимия покълнал ечемик се набавя от външен източник, което е резонно с оглед огромното количество произвеждано уиски и необходимостта от повечко суровина  – капацитетът на Баумор е около 2 млн. литра годишно, които се бутилират в Спрингбърн в близост до Глазгоу. Друг интересен факт от производствената дейност е начинът на разходване на ненужната топлина, която се отделя в процеса – с нея се затопля обществения басейн, изграден в постройка, някога принадлежаща към дестилерията. 

 Началото на дейността е поставено от местния търговец Джон Симпсън, който бил заменен от Джеймс Мутер, който освен земевладелец бил и дипломатически представител на Османската империя, Португалия и Бразилия за Шотландия. В началото на 20-ти век собствеността се сменила неколкократно. Втората Световна война пък наложила превръщането на сградите в щаб на английски войскови подразделения. През 1963г. компанията Морисън Боумор придобила дестилерията. В нея акционер била и голямата японска компания Сънтори, която впоследствие закупила дружеството. В следващите години били положени много усилия за издигане авторитета на бранда и към момента той заема челните места по продажби на уиски от о-в Айла, изпреварван от Laphroaig, също собственост на Сънтори.  


 По подобие на конкурентите си от острова и Боумор ползва торфени буци за сушене на ечемика си /или закупува вече обработен малц съобразно предпочитанията ми/, което квалифицира уискито им като „торфено“ или опушено. Концентрацията на фенолните съединения е по-слаба от тази при Ардбег, Лафройг или Лагавулин и затова уискито на Боумор може би е добро начално стъпало в света на опушените уискита за прохождащите малцофили. Ако към тези по-ниски нива на опушеност добавите и набора от дъбови бъчви от различен калибър, отлежаващи в склад „Vault 1“, то ще получите интересната малцова сплав, наречена „Bowmore single malt whisky“ /не съм сигурен обаче дали всички бъчви отлежават в този склад, намиращ се под морското ниво или част от тях се насочва към големия остров/. Основен дял при отлежаването заемат по-евтините бърбън бъчви, които пристигат в по-голямата си част от Джим Бийм /Jim Beam/, който също е част от семейството на Сънтори. Освен тях, хората от дестилерията ползват и по-скъпите и интересни винени бъчви /порто, бордо и шери/, които обикновено биват ползвани за завършващия етап на стареенето на уискито. 

 Без да съм абсолютно сигурен, ми се струва, че при представяното от мен уиски са ползвани бъчви от бърбън и такива от шери, ако мога да се доверя на носа си. Истината е, че ботлингът от снимката вече не се предлага, а съдейки по визията му мога да предхоложа, че е бил актуален през 90-те години на 20-ти век или началото на 21-ви век. Може би и заради това в официалния сайт на бранда не открих подробности за него /за щастие в бар Мастърпийс в София имаха почти пълна бутилка, където отлях моята мостра преди уиски феста/. Познавайки практиката при бутилирането на Боумор, мога да предхоложа, че цветът на течността е подсилен с карамел Е150, а спиртът е преминал пречистващия процес на студената филтрация, за да завърши жизнения си път като 17-годишно уиски, бутилирано при 43% алкохолно съдържание. И тъй като тази версия на Боумор не се предлага вече официално, са възможни крайности при определяне на цената `и /някъде ми попадна стойност от над 150 евро/. 


 Аромат – винен нюанс, нотки какао, шоколад, жълти зрели плодове, мед, печени ябълки и круши с масло, сладост, опушеност, наподобяваща дим, която обаче ми се стори значително по-слаба от тази при последно опитаните от мен уискита на Ардбег. Долових нотки цитрус /зрели портокали и лимони/, солен кулинарен сос, препечено, евкалипт и мента, свежест, карамфил, асоциация с кожена мебел, сушени чери домати, ванилов крем. Цитрусовата нотка се разви красиво, подсилвайки плодовия профил на уискито. Долових спомен за подправки от типа на пипера, като се появи и тъмноплодов нюанс, съчетан с нежни следи от шери. Бих добавил и сладки нотки капучино и шоколад, карамелизирани плодове /карамелизирана коричка от тиква/, както и лактови бонбони. С вода – ким, индийско орехче, още шери и сушени подправки. Вкус – силна сладост, нотка прах, цитруси, масленост, свежест, плодови бонбони и спомен за бонбони виолетки, приятно ментово усещане, бонбони „Тик-так“ или „Ментос“, цветна нотка и приятна пикантност. Постепенно долових и минерална нотка, носеща спомен за сол, още цитруси и нежен плодов мотив /зряло киви/. С вода – лакта, джинджифил и плодови бонбони. Финал – среден до траен, малц, спомен за бира с изявен плодов профил, грейпфрут, сладост, приятна фонова горчивина, която се допълва със сладостта, ментово усещане, очаквана опушеност, но със слаб интензитет, ментовите бонбони, описани по-горе със захаросана глазура, зелена тревиста нотка, а след минути вълна от сладост, последвана от приятна сухота. С вода – свеж плод, създаващ спомен за някакъв овкусен препарат, грозде и пикантност.
 Оценка: 90-91/100.

 В обобщение: уискито ми хареса. Асоциацията с ментово-плодови бонбони също ми допадна /FWP в действие ?/.

Do you believe in #santa ? What about #magic ? After I tried this beautiful #bowmore #17 years old #Islay #singlemalt #whisky I started believing in #powerrangers . The Blue one is simply amazing. It’s on the market in the 90s /I’m not quite sure about that/. It’s bottled at 43% ABV and from what I got on the nose, I can assume it’s matured in #bourbon and #sherry #wine casks. Maybe it’s colored and chill filtered, but it has a lot to offer. Not in your face smoke or sherry, but well written symphony of gentle fruity aromas, white chocolate and mint, peat smoke and dark sherry undertones beneath. Some kind of candies, too – almost like #tictac . Lovely balance between the different components. Bare in mind that this #whiskey is on the sweet side. Love it! Cheers all! @bowmoredistillery #scotland #scotchwhisky #drink #laphroaig #lagavulin #scotch #lovewhiskey #instafeed #love #bowmorewhisky #cheers #kanpai #наздоровье #passion #island #whiskyporn #whiskeyporn
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram